24 Май, 2016 07:00 1 481 1

Лявата вълна в Латинска Америка залязва

  • латинска америка-
  • лявата-
  • вълна-
  • бразилия-
  • лазар копринаров

Според професор Лазар Копринаров регионът се намира в преходен период

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

„В Латинска Америка е налице една смяна на циклите. Като говоря за край на един цикъл, говоря за край на тази лява вълна. Това, което стана в Бразилия е една от проявите на провала на лявата вълна в Латинска Америка. Реално Латинска Америка в момента се намира в преход.“ Това заяви пред Факти.бг политологът и бивш дипломат във Венецуела – професор Лазар Копринаров.

Обосновани ли са твърденията на бразилския президент Дилма Русеф, че срещу нея е извършен преврат?

Наскоро си припомних фразата, че „който произвежда смърт чрез импийчмънт, от импийчмънт умира“. Това беше казано, тъкмо по повод на сегашния импийчмънт срещу Дилма Русеф. То беше казано, защото през 1992 г. с ентусиазма и концентрираните усилия на партията, която стои зад доскорошната президентка на Бразилия, беше свален тогавашният президент на страната. Да се говори за някакъв държавен преврат, при условие, че са спазени процедурите на конституцията и законността, ми се струва по-скоро политическо, а не справедливо говорене.

Бразилия е част от една обща тенденция в Латинска Америка. Това, което стана в тази страна, е една от проявите на провала на лявата вълна в Латинска Америка. Преди близо 20 години континентът беше под знака на тази лява вълна и 2/3 от неговата територия бе заета от страни с леви или радикални президенти. Говоря за Бразилия, Венецуела, Боливия, Никарагуа, Салвадор, Еквадор, Аржентина, Чили и т.н. Една ирония на историята. Това бяха години, в които в Източна и Централна Европа се саморазпадна т.нар. реален социализъм, Чавес дойде на власт във Венецуела и обяви, че започва да строи т.нар. социализъм на 21-ви век. Това, което става през последната година, всъщност е разпадането на точно тази лява вълна.

Реално Латинска Америка в момента се намира в преход. Един икономически и политически цикъл свърши, като на хоризонта се задава нов такъв. Така можем да разбираме и отстраняването на Дилма Русеф, не просто като отстраняване на една политическа фигура в една държава.

Вече излязоха доста съобщения, че новият президент на Бразилия Мишел Темер в миналото си е бил информатор на службите на САЩ. Това настрои доста лидери срещу него. Може ли тази криза да обхване целия континент?

Не знам до колко са верни тези твърдения за Темер. Вярно е, че той няма висока популярност в страната. Той не е от политиците с ясно изразен профил или от харизматичните фигури като Лула. От тази гледна точка не бих могъл да твърдя, че той има сериозно бъдеще в тази страна. Това, което става в Бразилия показва, че започва дълъг процес с кризисен характер. Показва и че вероятно след две години, а може би и по-скоро, Бразилия няма да се управлява от Партията на трудещите, т.е. партията на Лула или Дилма Русеф. Редовните избори в Бразилия трябва да са след две години, но аз си мисля, че може да бъдат свикани предсрочни такива. Твърде трудно е да се прогнозира кой ще бъде бъдещият президент, защото в рамките на опозицията има няколко фигури, които борейки се по между си, могат да се задушат. Далечни прогнози за Бразилия е трудно да се правят. Страната има да решава твърде много проблеми. Освен чисто политическите, страната има големи икономически проблеми и в момента е в рецесия. До голяма степен тя е двигател на икономиката в Латинска Америка. За това кризисните процеси в Бразилия до някаква степен са знак за наближаващи кризи в други страни. Ние сме доста далеч от Латинска Америка и си я представяме като единно цяло, но всъщност тя е доста различна вътре в себе си. Държавите по тихоокеанското крайбрежие се различават доста от това, което е на лице в Бразилия, Венецуела и някои други страни по атлантическото крайбрежие. През последните няколко години страните от т.нар. Тихоокеански алианс, в който влизат Чили, Перу, Колумбия и Мексико, отбелязват икономически напредък с доста добри темпове, за разлика от останалите части на континента. За това, като говорим за криза, не бива да прехвърляме кризата в една или друга страна върху целия континент.

Бразилия има да решава и конституционни проблеми. Тази страна е залята от корупция и тази корупция в някаква степен е заложена в самата политическа система или конституцията. Властта се дели между твърде много политически партии, всяка от които иска да вземе своя дял от баницата и така се стига до случая „Петробраз“. Скандалът с държавната петролна компания, която всъщност е най-голямата корпорация в Бразилия, от който започнаха проблемите на Дилма Русеф и високия екип на управление. Ако се не лъжа, за 7 от министрите в сегашното правителство на Темер има съмнения, че са замесени в корупционни мрежи. За да се изчисти това, е необходима промяна в правилата на играта или промяна в конституцията. Трудно е да се каже кога ще стане това. Сега има огньове, които трябва да се потушат и след това да се мисли за по-стратегически реформи.

В кризата в Бразилия обаче има и положителни страни. Според мен тя е показателна за това, че дори, когато има такова напрежение в политическите институции на страната, като парламента и правителството, се наблюдава голяма стабилност в съдебната система. Оказва се, че съдебната система е със здрави основи. Федералният съдия, който започна разнищването на тези скандали с корупцията и който, в крайна сметка предизвика процедурите по импийчмънта се казва Серхио Моро и в момента се възприема като национален герой в тази страна. Здравата и неподчинена на политиците съдебна система в тази страна, ми се струва, че е стожерът, върху който Бразилия ще стъпи, за да се оттласне от кризата.

В момента Венецуела е в много тежка икономическа криза. Говори се дори за преврат срещу настоящия президент Николас Мадуро. Възможно ли е това да стане и да се стигне до край на социалистическото управление в страната?

Венецуела е в много тежка икономическа, морална и политическа криза. Инфлацията в страната е близо 200% или по официални данни 197%, а според Световната банка дори двукратно по-висока. Това е икономика, доведена до огромен дефицит. Говорим за страна с огромни богатства. Тази страна е на първо място по петролни резерви, изпреварвайки дори Саудитска Арабия. Оказва се обаче, че венецуелските граждани са притеснени, дори за елементарни хранителни продукти. Липсват близо 70% от необходимите лекарства и т.н. В страната има и изключително висока престъпност. Преди няколко месеца, една международна организация, която се занимава с нивата на престъпност в метрополиите, или градовете с население от над 300 хил. души, класира на първо място Каракас. Още два града влязоха в първата десетка. Това създава, освен политическия характер на кризата и дефицитната икономика, и морална криза в обществото. Много е трудно да се предвиди какво ще се случи във Венецуела през следващите два или три месеца.

През декември близо 20 опозиционни партии, обединени в обща групировка, спечелиха парламентарните избори, взимайки 2/3 от местата в парламента. Същевременно обаче Уго Чавес и неговият наследник Николас Мадуро създадоха една политическа система, наподобяваща древноримския модел на принципат. Това е уж република, но на практика се управлява като монархия.

Имам предвид това, че основните институции, като правосъдната система, омбудсман и избирателна администрация са подчинени на президента Мадуро. Хората, включително и тези в конституционният съд, са поставени по местата си от Чавес и потвърдени от Мадуро.

За това и те блокират всякакви действия на парламента. Това създава опасността, от нека да го наречем, недемократично решаване на конфликта. Венецуелската конституция, създадена през 1999 г. под диктата на Чавес, създава една много интересна фигура за демократично разрешаване на конфликтни ситуации. Това е т.нар. регулативен референдум. Какво означава това? Когато изтече половината от мандата на всяка избираема длъжност, тя може да бъде подложена на референдум, за това дали нейният мандат да продължи, или тя да бъде отстранена. Същото важи и за президента. Ако се събере подписка от 20% на избирателите, такъв референдум трябва да бъде свикан и ако в него за прекратяване на мандата гласуват, толкова души, с гласовете на колкото е бил избран президента, той трябва да си ходи. Това се опитва да направи опозицията, но централната избирателна комисия, както и съдебните институции, създават безброй пречки, това да се състои в рамките на 2016 г. Всъщност има един много важен детайл, според който, ако това не стане през тази година, какъвто е срока, дори референдумът да се състои през следващата година, президентът ще може да възложи вицепрезидентски функции на избран от него човек и той да довърши мандата. Мандатите във Венецуела са от шест години. Ножът е опрял до кокала и не се знае какво може да се случи. През последните дни има военни маневри, където хиляди военни се упражняват, а за какво, не се знае. Струва ми се, че това е знак пред опозицията. Един от големите грехове на управлението на Чавес е силното политизиране на армията. В Латинска Америка, където в продължение на десетилетия всички страни са минали през военни диктатури, темата за отношението между власт и армия е изключително важна. За това и там всички държави под една или друга форма са полагали усилия за намаляването на възможностите за политизиране на армията. За това и във Венецуела Чавес направи всичко необходимо, за да превърне армията в продължение на политическата власт. Аз се опасявам какво може да се случи във Венецуела, ако се намеси армията за решаване на политическата криза.

Наблюдаваме криза в Бразилия, тежкото икономическо състояние на Венецуела, в Боливия Ево Моралес загуби референдумът за удължаване на своите мандати, а социалистическите правителства на континента отказват да признаят новото правителство в Бразилия. Може ли да се каже, че наблюдаваме срив в социалистическата идея на континента, която до преди години доведе до икономически пик в тези държави?

В момента е на лице една смяна на циклите. Един си отива и се задава друг. Като говоря за край на един цикъл, говоря за край на тази лява вълна. Разбира се, че левите идеи там ще продължат да съществуват, те са достатъчно популярни, но вече няма да са властващи, поне в повечето от страните. През декември се смени властта в Аржентина, където от 12 години управляваше клана на левите популисти Киршнер. Сега управлява Маурисио Макри, за който ми се струва, че има сериозно бъдеще. Той е политик от център – дясно. Очевидно този процес на изместването от лявото към център – дясното ще продължи. Виждаме, че в Чили президентка е Мишел Башле. Тя е един много сериозен политик от социалистическата партия, чийто рейтинг напоследък също пада.

Обяснението за това отстъпление на лявото може да се обясни със свършването на един икономически цикъл и необходимостта за преминаването към друг. През последните 15 години Латинска Америка живееше добре, благодарение на високите цени на природните ресурси, с които тя разполага. През последните 2 години, поради различни причини, но най-вече кризата в световната икономика, цената на тези ресурси и най-вече на петрола, рязко спадна. Аз работих доста години във Венецуела и там страната на петрола достигаше $120, а сега е между $40 - $42 на барел. Това е спад с близо три пъти. Това всъщност доведе до кризи в тези преразпределителни политики, характерни за левите правителства. От тук идва и обяснението, защо така рязко започна да залязва лявата вълна в Латинска Америка. Пред новите управляващи ще стои много съществен проблем. Как да постигнат по – висока степен на конкурентоспособност на своята продукция на световния пазар. В същото време те ще трябва да разнообразят своята икономика, за да не бъде тя свързана само с петрол, газ и още няколко природни ресурси. Важен проблем е и това, как да съумеят да предефинират социалните политики в своите страни, така, че да не предизвикат срещу себе си протестите на бедните. Това е трудна задача, но тя трябва да бъде решена, за да могат кризите в този регион да не станат от циклични - перманентни. Това е лошо за света като цяло. Латинска Америка не бива да бъде пренебрегвана. Това е достатъчно заможен континент. Той има достатъчно тежест в международните институции, като ООН и Юнеско и т.н. Кризата там не може да не заразява и навън. За това да стискаме палци за намирането на решени за тези сложни проблеми, пред които е изправен континента. 


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 НРБ

    1 2 Отговор
    Историята се повтаря. Като в Чили преди тридесетина години.
    Много вода изляха, северните им съседи, върху запаленият от местните огън.
    Няма как да не тлее.Но като при горски пожар, не се знае къде ще се разгори пак.