18 Юни, 2016 04:15 1 903 0

Погледът на Ватикана за Великия събор на Православната църква

  • погледът-
  • ватикана-
  • великия събор-
  • православната църква
Погледът на Ватикана за Великия събор на Православната църква - 1

От 19 до 26 юни на остров Крит ще се проведе Светият и Велик събор на Православната Църква, наричан още Всеправославен събор. Официалното откриване ще бъде отбелязано от всеправославно служение на божествената Литургия в катедралата „Св. Мина” в Ираклион, в деня на Петдесятница, която според православния календар ще бъде на 19 юни. Съборът, който бе планиран от повече от един век и подготвян от повече от петдесет години, е историческо събитие не само за Православната църква, но и за целия християнски свят, коментира Радио "Ватикана".

Важно е да се спрем над наименованието на тази асамблея. Православната Църква нарича събитието на езиците, различни от гръцкия, „събор”, а не „синод”.  Въпреки че думите „събор” и „синод” са синоними, православието традиционно нарича „синод” постоянния епископски съвет на Църквата - Светия синод, докато с термина „събор” обикновено обозначава асамблеята на всички епископи, било то на регионално или световно ниво. В този случай става дума за среща от втория вид, тъй като това ще бъде събор на Православната Църква като цяло. Регламентът на събора ще бъде специален: решенията няма да зависят от гласуването на всеки епископ поотделно, но от общото мнение на отделните поместни Църкви.

Православната Църква неслучайно нарича събора „свят и велик”, а не „вселенски”. Този избор, както изглежда, е направен по няколко причини. На първо място, за православието, вселенското естеството на събора не произтича преди всичко от неговото съответствие с критериите на каноните относно свикването му или неговия състав, а от приемането му от цялата Църква. Затова само в последствие един събор може да бъде признат за вселенски. На следващия събор, за разлика от съборите от първото хилядолетие, няма да се разискват догматични спорове. Освен това, православието смята, че схизмата от 1054 г. между Римската и Византийската църква възпрепятства да се се свика вселенски събор, тъй като липсва Западната църква. Ето защо Православната църква критикува Католическата църква, която нарича „вселенски” своите всеобщи събори от второто хилядолетие. В този смисъл, наименованието „свети и велик събор” е икуменично, защото Православната църква не е искала, в отсъствието на Западната църква, да припише наименованието „вселенски” на своя всеобщ събор.

Нека се спрем на третия елемент: събор „на Православната Църква", а не „на Православните Църкви”. В момента има четиринадесет Православни Църкви, които признават седемте вселенски събори на първото хилядолетие (като Католическата Църква, за разлика от т.нар. „Древноизточни Църкви” със сирийска, коптската или арменска традиция, които признават само първите три вселенски събори и следователно са наричани „Нехалкедонски църкви”). Тези Православни Църкви се наричат „автокефални”, защото всяка от тях се ръководи от свой примас, който може да носи титлата патриарх, митрополит или архиепископ. Те също така се определят като „местни”, защото имат юрисдикция върху дадена територия. Тези Църкви имат определено място по ред, според старшинството, определено в диптиха.

Въпреки, че са автокефални, тези Православни Църкви имат пълно общение в тайнствата, единодушие във вярата и в спазването на същите основни канонически правила: следователно образуват една единна Православна Църква. Следващият Всеправославен събор ще има за цел именно да покаже единството на тези Църкви в тяхната съборност. След схизмата с Рим, Цариградската патриаршия заема първото място като първа сред равни в йерархията на тези Църкви, което ѝ дава определен приоритет в инициативите, които се отнасят до всички Църкви сестри, по-специално по отношение на свикването и председателството на съборите.

И накрая, ще трябва да кажем няколко думи за понятието „всеправославен”, използвано за определяне на събора и което вече бе използвано за наименуване на конференциите, свикани в началото на шестдесетте години. Този термин позволява да се разбере по-добре особеностите и историческия характер на това събитие. В действителност, противно на това, което понякога се казва, през второто хилядолетие Православните Църкви са организирали много междуправославни събори за решаване на въпроси, които изискват общ отговор. Могат да се споменат по-специално исихастките събори от XVI в. върху учението на Св. Григорий Палама, събора в Яш от 1642 г,, който е одобрил изповедта на вярата на митрополит Петър Могила, или в по-ново време – събора в Константинопол от 1872 г. (също наричан „велик и свят”), който осъжда етнофилетизма. Но тези събори не се отнасят до всички Православни Църкви: те са били междуправославни, но не всеправославен. Следващият свят и велик събор, ако е рекъл Бог, ще събере на едно място всички Православни Църкви.

Православното единство естествено много вълнува католиците, тъй като трудностите в отношенията между Православните Църкви са сериозна пречка за богословския диалог, а също и за общото свидетелство на католиците и православните в света. Вселенският патриарх Вартоломей, в своето послание от 20 март т.г. във връзка със свикването на събора, го потвърди красноречиво: „Времената са критични и единството на Църквата трябва да бъде пример за единство на човечеството, разкъсвано от подялби и конфликти”. Нека този всеправославен събор да бъде наистина „свят и велик”.

 


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА