Еньовден е - стават чудеса

Еньовден е стар народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Самото име Еньовден идва от кратките форми на Йоан - Яне и Еньо.

В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът почти съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

В полунощ срещу празника небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. Там, където има заровено имане, от мястото излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето.

Всички тези природни явления въздействат на цветята и тревите, придават им целебна сила и омаен аромат, а водата придобива животворяща сила. Затова на Еньовден рано сутрин се берат билки, с които се лекуват всички болести.

Чер трън, еньовче, вратига и комуника, иглика и маточина, мента и коприва, маслодайна роза се използват за лек през цялата година.

Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли. Общо те са 77 и половина – от толкова се приготвя и Еньовденския венец (през който се преминава за здраве) или китка (по която на сутринта се гадае). Половинката е за една специална болест “без име”, която само отбрани лечители знаят.

Точно преди изгревa цъфти приказното цвете разковниче. То притежава силата да отваря всичко заключено и да лекува неизлечими болести. Докато с билките, набрани на Гергьовден, се церят животни, с еньовските се лекуват хора. С тях може да се гонят и зли духове. Прави се и бяла магия за любов и здраве. Възможно е да се завърти главата на някой момък с любовен талисман. Ревниви девойки извършват ритуал за раздяла на либето си от своя съперница.

Еньовден има и тъмна страна. Според легендата в потайна доба, по първи петли  вещици и магьосници се събличат голи и яхват метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специални наричания. Злите старици се развихрят и затова на Еньовден хващат всички видове уроки и други заклинания на тъмните сили. Това е нощта и на повелителките на горите – самодивите. Когато се спусне тъмата, отиват край езеро или река.

Плуват, перат дрехите си, след което ги оставят да съхнат на лунна светлина. После извиват вълшебно вихрено хоро. Обожават мелодията на кавала. Затова често похищават овчари, за да им свирят. Магическите създания се влюбват в хора. Самодивите – в юнаци, а змейовете – в девойки. Само един поглед на ефирните руси създания с дълбоки сини очи е достатъчен, за да омае и плени завинаги. Тези страсти са пагубни за простосмъртните, измъчват ги до смърт. От гибелната обич момъкът може да се предпази с отвара от перуника, а момата да се спаси от влюбения до уши в нея змей, като се окъпе в отвара от пелин.