Готви се блок срещу Иран

„Виждаме един блок, който очевидно ще бъде мобилизиран, за да даде силен отпор на Иран в желанието на страната да направи един коридор от Иран, през Ирак, Сирия и до Средиземно море. Матрицата ще бъде преподредена, за да се получи някакво равновесие. Едно равновесие, което във всички случаи много ясно прави дистанцията от Иран. Въпросът е дали се допуска съюз с Русия, под натиска, на който тя да остави Иран. Всички тези аспирации на Иран могат да бъдат парирани в много тясна връзка със сунитските фактори в региона.“ Това заяви пред Факти.бг арабистът Владимир Чуков. Той коментира информациите за това, че САЩ готвят арабски съюз срещу Иран.

Как ще коментирате информациите, че САЩ подготвят коалиция от арабски държави за противодействие на Иран?

Това е една много интересна динамика в Близкия Изток. Особено сега след оставката на съветника по сигурността на Доналд Тръмп – Майкъл Флин. Наистина той създаде една формула, ,която беше много логично подредена и в която имаше специфични връзки с играчите в Близкия Изток. Говоря за саудитския крал Салман, турския президент Ердоган, краля на Йордания Абдула и египетския президент Сиси, с който беше и първият телефонен разговор с арабски ръководите от страна на администрацията на Тръмп. Много ясно беше поставен акцента в отношението с Израел. Вчерашното посещението на израелския министър -председател Бенямин Нетаняху в САЩ показа, че това е стратегическият партньор.

Респективно трябва да кажем, че Майкъл Флин беше поставил отношенията с Русия на едно определено равнище. Матрицата ще бъде преподредена, за да се получи някакво равновесие. Едно равновесие, което във всички случаи много ясно прави дистанцията от Иран. Това Тръмп изрази още преди избирането си за президент на САЩ. Така се получава пренареждане на приоритетите в Близкия Изток.

Въпросът е доколко Тръмп би могъл да направи баланса в отношенията си с Русия за сметка на Иран? Въпросът е дали се допуска съюз с Русия, под натиска, на който тя да остави Иран.

От една страна трябва да кажем, че акцентът върху политиката в Близкия Изток се базира върху изключително близките отношения и съюз с Израел. Нека да не забравяме, че Израел беше единствената страна, която заяви, че ще се бори до край за премахването на споразумението с Иран. Няма как това, да не повлияе на отношението между Израел и САЩ.

В същото време САЩ наляха трилиони долари в Ирак. Говорим за свалянето на Садам Хюсеин, инвестиции във военната и социалната сфера. Убити бяха 15 000 американски военни. В същото време външната страна, която влияе най-много на Ирак вътрешнополитически, по сформирането на партиите и вземането на решения, това е Иран.

В Иран не бяха критични към американската инвазия в Ирак. От там предполагаха, че решенията в Багдад ще се взимат съгласно фактори в Техеран. Това не може да удовлетвори американските представители. Реално те инвестират и дават жертви, а Иран взима решенията.

Има и друг момент. Двама от влиятелните съветници в новата администрация на САЩ като шефа на Пентагона Джеймс Матис и министъра на вътрешната сигурност генерал Кери, преди са служили в Ирак. Те са от хората, които са правили онези мрежи от племенните съвети, които успешно се бориха с Ал Кайда. Впоследствие те направиха и много добра мрежа от информатори, за да могат тези екстремистки сили в Ирак да бъдат елиминирани. Знаете колко усилия, контакти и финанси изисква подобна мрежа.

Всичко това обаче беше пропиляно след оттеглянето на американския контингент от президента Барак Обама. Така и усилията на тези двама души просто бяха пропилени. Респективно до голяма степен за това причина отново е Иран. Това е причината защо САЩ не биха искали да допускат подобен тип влияние на Иран в Ирак и Сирия. За да може това да се осъществи ще бъде търсено регионално сътрудничество.

Когато в Белия дом се срещнаха Тръмп и Нетаняху, беше извадена една много интересна формула за справянето с кризата в Близкия Изток. Акцентът се поставя върху регионално сътрудничество. Имаше един пост в Twitter от министъра на изралскияминистър на регионалното развитиие, в който се казва, че разрешаването на конфликта в Близкия Изток ще се базира на регионално сътрудничество и съюз със сунитските държави в региона. Майкъл Флин постави ясни параметри на синхронизация.

Сега трябва да видим как ще се развие подготовката за битката за Ракка. Трябва да знаем дали ще участват кюрдите и дали ще участват турски командоси. Това все още не е ясно.

Всички тези аспирации на Иран могат да бъдат парирани с много тясна връзка със сунитските фактори в региона. Това са Саудитска Арабия и Турция. Едно от изискванията по време на посещението на Майкъл Помпео в Анкара беше това. Турция искаше предаването на Фетхулах Гюлен и преостановяването на снабдяването с оръжие на сирийските кюрди. От САЩ обаче са показали, че имат план за Иран. Там Турция играе много важна роля в този съюз. Това в много объркания контекст на сирийската криза, в която САЩ и Турция са активни участници.

Виждаме един блок, който очевидно ще бъде мобилизиран, за да даде силен отпор на Иран в желанието на страната да направи един коридор от Иран, през Ирак, Сирия и до Средиземно море.

Доналд Тръмп по време на срещата си израелския премиер Бенямин Нетаняху постави под въпрос разрешението на израелско- палестинския конфликт чрез създаването на две държави. Начало ли е това на нова политика в Арабския свят?

Това е първата американска администрация, която се отказва от силното подкрепяне на формулата за две държави. Тоест САЩ не са особено ентусиазирани от този императив. Тръмп каза: „Една държава, две държави. Аз искам това, което те искат“.

В поста на израелския министър на регионалното развитие бяха развити тези идеи. Беше развита идеята за създаването на палестинска държава в т.нар. голяма Газа. Тоест за Газа и част от територията на Синайския полуостров. Този план е анонсиран от 2007 г. Ние обаче за пръв път го видяхме представен от израелски министър. Става въпрос за един натиск върху палестинците да се откажат от Западния бряг на река Йордан след гласуването за законния статут на селищата в тази територия. Това поставя под въпрос палестинската държава на Западния бряг на река Йордан и Ивицата Газа. Тоест възможно е това да е част от натиска върху палестинците да се откажат от Западния бряг и да направят своята държава в Газа и в част от Синайския полуостров. На този етап това се твърди от палестинците и египетското обществено мнение.

Спроед информация от експертните, медийните и анализаторските среди, очевидно това може да е част от инструментариума за натиск над палестинците. За това и Нетаняху каза, че трябва да се търсят нови формули за търсенето на стабилност в региона. Той не посочи точно тази формула. Тя винаги е звучала на фона на понятието за двете държави. Само , че къде да са тези две държави? Това е идеята.