Калин Бенчев за премеждията си на Рали „България“ 2017

Сезонът в Българския Рали Шампионат започна с провелото се Рали „България“ с център гр. Варна. За него от първо лице разказва известният автомобилен състезател Калин Бенчев:

"Състезанието бе с изключително тежък график, като екипажите трябваше да пристигнат във Варна още във вторник 16.05.2017 г., за да започнат с опознаването на отсечките и минаването на административен преглед.

Екипът ни бе изключително амбициран за победа и, разбира се, изключително концентриран по време на опознаването на отсечките, като в края на двата опознавателни дни имахме перфектни записки. Новото в това опознаване бе, че максимално допустимата разрешена скорост бе 70км/ч и се следеше с GPS през цялото време.

Автомобилът и сервизните автомобили, заедно с механиците, пристигнаха в петък сутринта за техническия преглед на #Proto1 и подготовка за шейкдауна, в които да тестваме автомобила и да видим докъде сме стигнали с работата по него през зимната пауза. Бяхме решили да намалим мощността му за сметка на издръжливостта, тъй като всеки един прототип се нуждае най-много от километри на състезателното трасе, за да може да се събира максимално много информация.

Така направихме три качвания по известната „Аладжа Манастир“, като видяхме, какво имаме за донастройване и къде грешим. Екипът се прибра заедно с автомобила в бокса и след проверка на основните агрегати се насочи към официалното откриване на състезанието в центъра на Варна. За щастие, състезанието бе и кръг от Турския рали шампионат, което ни даде възможност да се сравним с отбори, пилоти и автомобили от много висок клас в Европа с автомобили Пежо 208 Р5, Шкода Фабиа Р5, Пежо 208 Р2 и т.н.

След награждаването екипът ни посети БоксерКарс Варна, които ни предоставиха базата си, за да можем да бъдем по-прецизни и да приключим възможно най-бързо с работата по #Proto1.

На сутринта стартирахме и започнахме с агресивно темпо, което да може да ни задържи близо до челните позиции. Точно с това темпо, още на втория километър от състезанието, един скок се опита да ни изхвърли от трасето, но успяхме да запазим самообладание и върнахме колата в траектория. След изминаването на 15 състезателни километра и навлизайки на изключително неравна част с големи неравности и подскоци, на десен завой усетих, че сме без преден амортисъор, което направи управлението на автомобила с голяма скорост невъзможно и изключително опасно.

В края на отсечката със съжаление установихме, че преден ляв амортисьор е изтекъл от многобройните удари в дупки и неравности по трасето. Това ни поставяше пред изпитание за второто преминаване на етапа – този път в обратна посока.

След два часа престой в зоната за прегрупиране, където организаторът се беше постарал да подсигури кетъринг за нас състезателите, стартирахме втората скоростна отсечка. Още от самото начало знаехме, че се движим практически без преден ляв амортисьор, което ни направи особено внимателни на десните завои. В средата на отсечката и десния преден амортисьор се „предаде“ и управлението на автомобила стана изключително трудно – всяка неравност, а етапът беше пълен с такива, водеше до твърд удар в купето. Към края на отсечката усетихме и загуба на мощност в двигателя. Оказа се, че от предаваните в купето вибрации, единият от турбо-пътищата се беше скъсал и губехме налягане от турбината. Завършвайки етапа на аварийни, се отправихме към отдалечения сервиз в село Долни Чифлик.

Там невероятният ни екип от механици успя да открие проблема в амортисьорите и в рамките на 15 минути, колкото траеше сервизната зона, да го отстрани, доколкото беше възможно, успя да „закърпи“ скъсания турбо-път и се насочихме към двете последователни преминавания на специалния етап „Аврен“.

Въпреки намалената мощност на колата и работещите не на 100% амортисьори, регистрирахме почти еднакво време на двете преминавания – разлика от една стотна от секундата – свидетелство, че бяхме взели абсолютния максимум от колата. На спусканията се постарахме да зарадваме и публиката с ефектни преминавания през завоите – някои от тях бяха записани на клипчета от феновете и в последствие се появиха в Интернет с хаш-таг #Fastbenchev– нещо, което за нас значеше много - доказателство, че сме успели да доставим удоволствие на публиката.

Вече в основния сервиз, намиращ се на пътническия терминал на пристанище Варна, механиците продължиха с отстраняването на проблемите. Невероятният ни екип се справи с по-голямата част от механичните проблеми, преконфигурирахме и електрониката на колата.

Предстояха ни още три етапа за деня – трябваше да се постараем да завършим и да наваксаме част от загубеното поради проблемите в предните етапи време. На първото преминаване на етапа „Виница“ автомобилът продължи да губи мощност и не можахме да разкрием пълния си потенциал.

На скъсения градския етап – „Варна-Т.Славов“ се постарахме да зарадваме максимално феновете с ефектни преминавания на изкуствените шикани по трасето.

На второто преминаване на „Виница“ на големия изкуствен шикан скоростната кутия отказа да включи предавка и изгубихме около тридесет секунди, докато успеем да потеглим отново. Това ни изпрати на второто място в класа в края на първия състезателен ден.

В най-продължителния сервиз за деня, механиците ни успяха окончателно да отстранят проблемите с окачването, реглажа и прекъсването на двигателя на обратните завои.

На следващата сутрин стартирахме неделния ден изпълнени с надежда за един по-успешен ден и задължителен финал, след всичките проблеми, които ни сполетяха в съботния ден. Първите километри след старта на „Бялата Вода“, колата вървеше добре и не показваше и помен от вчерашните проблеми.

На големия скок преди влизането на макадамовата секция на етапа, не „върнахме газта“ – в последствие разбрахме, че само ние и още един екипаж са скочили толкова много там на първото преминаване. За наше най-голямо съжаление, седем километра след старта на етапа, на макадамовата част от етапа, след един спънат десен завой, изваден голям камък удари управлението на скоростната кутия и останахме без възможността да включваме предавки. Опитите ни да включим аварийните режими на скоростната кутия, както и да ремонтираме с наличните в колата средства останаха без успех и трябваше да приключим участието си в ралито в средата на едно житно поле.

В края на последния ден на състезанието бе време за разбор. Видяхмe къде са проблемите на #Proto1 и независимо, че те са малки и лесно отстраними решихме, че няма да чакаме повече и е време да представим пред публика нашия истинки прототип, който крием толкова дълго време .

Купето е на последната генерация от WRC автомобилите базирана на версия Импреза STi N14 или така нареченият хечбек, който ще се появи на международната сцена много близък до вариантите R5 и WRC в актуалните за 2017 г. шампионати .

Съвсем скоро ще разкрием още тайни от проекта, а до тогава желаем успех на всички които ни подкрепят и вярват в нас.