Ексклузивно интервю с Франко Сбаро

Винсент Де Брабандере, специален пратеник
на MOBILE.BG в Женева

Франко Сбаро е свързан с Geneva Motor Show от 37 години. За първи път излага свои експонати през 1973 г.

През 1957 г., на 17-годишна възраст, италианецът се мести в Швейцария, където година по-късно става собственик на автосалона Borgward Garage. Заражда се идеята да направи собствен автомобил. През 1959 г. създава първия си концепт кар. Бизнесът му се разраства. Отваря втори салон - с коли на BMW. 23-годишен е назначен за шеф Scuderia Filippinetti. Петгодишният му опит там го въвежда в световния рали шампионат и митичните състезания на Le Mans. Ръководи надпреварванията с модели на Lola, Ford GT40 и Ferrari. След изтичане на договора се връща към голямата си страст - автомобили, собствено производство.

На тазгодишното 80-то издание на Geneva Motor Show Сбаро посвещава част от своя щанд на возилата от 60-те години на миналия век и автомобилите, участвали в 24-часовите гонки Le Mans в т. нар. “зона “Носталгия”. Именно там се проведе интересния разговор с един от последните живи ветерани на автомобилното творчество.

- Г-н Сбаро, кога, къде и как започнахте да правите коли-уникати?

- Завършил съм класическа гимназия. Образованието ми няма нищо общо с автомобилостроенето. Веднъж клиент ме попита: “Можеш ли да направиш за мен специална кола?” Аз отговорих: “Да”. Така започнах и вече 45 години хора и компании ми се доверяват. Опознавам ги и така се опитвам да отговоря на желанията им и да изпълня техните мечти. Работя в три посоки - частна, индустриална и образователна. Първата линия е, когато човек ме помоли да направя специална кола за него. Веднага започвам да работя. На следващата сутрин той идва и вижда за първи път своя бленуван автомобил. Хората имат мечти и аз им помагам да ги реализират. Втората паралелна посока, по която работя, е индустрията. Производители на автомобили искат от мен много бързо да конструирам нещо за тях. Мога и го правя. При мен производителите реализират идеите си. Така се убеждават дали хрумването е добро или не. Понякога казват: “За щастие не тръгнахме в тази посока, защото виждаме, че не е правилната”...Тази практика е известна като proof of concept (от англ. език: доказателство на концепта). Третата линия, по която работя, са училищата.

- Разкажете повече за вашите училища.

- Първото училище основах през 1992 г. в Швейцария. Второто - 1994 г. във френския град Понтарлие. Отворих и трето - в Казабланка по молба на краля на Мароко. Затворих училището в Швейцария преди 10 години. Остана само едно - във Франция. Там се обучават 40 ученика, които правят от 3 до 4 коли на година. Аз им помагам. Концепцията, принципът, философията, са мои. Те трябва да изработят автомобила така, както аз го виждам. Държа ги здраво и изкъсо. Ходя там на всеки 4-5 седмици. Училището се ръководи от професори, които са бивши мои ученици. Те следват стриктно моя принцип - производство чрез “ноу-хау”, учене чрез правене. С тази философия всяка година отварям очите на 40 млади хора, обладани от страст, но незнаещи как да боравят с инструментите. Въпреки това те конструират. Започват през октомври и приключват прототипа през юни. В производството на тази кола се разгръщат около 8-10 професии. Накрая те са способни сами да направят кола.

- По какви критерии приемате учениците?

- По страст и желание. Няма условия за възможностите на децата. Искам да видя, че те “горят” в работата. Могат да бъдат всякакви възрасти - от 17 до 55 години.  Веднъж в училището постъпи архитект с успешна кариера, но на 55 години искаше за една година да влезе в друг вид творчество - създаването на автомобил.

- Какво се случи с училището в Мароко и има ли връзка с Laraki - мароканската марка, представена преди няколко години в Женева, която изчезна от полезрението на автоиндустрията?

- Училището работи до 1996 г. Лараки беше мой ученик от випуск 1994-95 г. в Швейцария. След това се върна в Мароко. Нямам представа с какво се занимава, не контактувам с него. Това е затворена страница за мен.

- Как стана така, че вие оцеляхте като фирма, а колегите ви, като Monteverdi and Felber - не?

- Е, те са мъртви. Моята фирма също няма да оцелее, след като умра. Отида ли си, всичко ще свърши. Надявам се да се забавлявам поне още 15-ина години. Монтеверди беше по-възрастен от мен. Той си отиде преди 15 години. Монтеверди не правеше коли, а поръчваше да бъдат произведени от италиански компании като Fiori, Fissore и Frua. Аз уважавам всеки, но нито Монтеверди, нито Фелбер са правили лично колите, които представяха като свои. Всъщност, това е честа практика напоследък.

- Правил ли сте коли за известни хора и бихте ли споменали някои от тях?

- Да, но нямам право да ги споменавам. Ще кажа само, че понякога правя подаръка на един крал за друг. В колекцията на известни, много богати хора, има и мои творения.

- Как се съревновавате с Rinspeed и мислите ли, че “зелената посока”, по която са поели, е правилната?

- Мисля, че това, което правят, е добро. Идвали са при мен веднъж, но аз не съм връщал визитата. Не обичам да знам как другите правят техните неща. Еко-линията, по която работят напоследък, е правилна по принцип, но тя може да бъде следвана само от големи производители. За малки “артисти” като нас съревноваването с тях е непосилно.

- Как успявате без огромния капитал на големите производители да сътворите коли, които да стоят достойно редом до продукти на Mercedes, например?

- Индустрията се нуждае от много повече ресурси от човек на изкуството като мен. Целите са напълно различни. Mercedes прави огромни изследвания, преди да започне да произвежда определен продукт серийно. Моето усилие приключва с автомобила, който съм направил. Възможно е да има втори и трети от същия модел, а може би - не. През всичките тези години съм конструирал само 600 коли. Правя автомобил, само защото имам поръчка за него. Не правя кола и след това да се надявам някой да я купи. Не! Нямам автомобили за продан. Само бъдещето е на тезгяха, не настоящето.

- Каква кола карате?

- Всичко, което виждате тук. Трябва да ги пробвам, нали? Нямам специална кола за ежедневието. Защо да имам? Всеки ден ги сменям. Имам 80 коли.

- По какъв проект работите в момента?

- Контролните системи за състезателна кола.

- Кой ще наследи бизнеса след вас?

- От единствения ми, чудесен брак, имам двама синове. Единият е график. Той направи дизайна и книгата на Сбаро - Franco Sbarro/Concept Cars. В момента подготвя изложба в Лозана, затова не е тук - в Женева. Другият е треньор по тенис. Самостоятелен е и може да прави каквото си поиска. Имам двама сина с две различни страсти, но не автомобилни. С мен дойде и с мен ще си отиде бизнесът.