Баба Дора: Няма да забравя плесницата от Порожанов

„Достойните и честни българи трябва да въстанат, за да се оправи тази държава. Бъдете единни! Борбата за мен не е свършила. Мечтая…никой да не тормози българския народ. Порожанов ми удари голяма плесница, която никога няма да забравя!“

Това казва в интервю за ямболското Радио 999 Тодорка Сакалиева, прочула се като баба Дора от странджанското село Шарково, чието стадо беше евтанизирано от БАБХ.

- Борбата свърши, така ли?

- За мен не е свършила, но не знам как ще победим оттук-нататък.

- Как си?

- Горе-долу добре, предвид, че са ми избили 165 животни. Досега не ги казвах, но сега... Много ми е болно! Имам голяма мъка по животните – моите деца вече ги няма, няма ги и майките.

Една овца ми направи много голямо впечатление – гониха я да я хванат, тя блъска докториците, дига краката. Това само успях да видя от моите животинки. Чувах и писъците, след като ги убият – с пистолет ли е, с какво е, не знам.

- Как се събуди тази сутрин?

- Как? Не съм спала. Излизах към 2 часа през нощта и ходих до ъгълите да гледам, че са празни. Мъката ми нарастваше още повече! Няма ги яренцата, дето се гушеха и лягаха едно по едно! Това е мъката, това е българщината на нашите управници! Този разговор е много труден и болезнен за мен.

- Гледа ли как умъртвяват животните?

- Не гледах, но чувах писъците им. Полицаите ме избутаха далече, в ниското, при един орех. Хванаха ме 5 човека и искаха да ме качат в линейка. Аз се съпротивлявах, естествено, може да ме качат и да ми направят нещо – знам ли ги какво мислят.

- Вече се съмняваш и в такива неща?

- Да. Докторката ми измери кръвното, искаха да ми бият инжекция. Но една лекарка от Бургас ми каза: "Дора, ти си много силна жена, няма да даваш нищо да ти бият!" И аз затова им викам: "Моята лекарка не ми разрешава да ми биете инжекция". Аз трябва да превъзмогна тази мъка без инжекция. И така направих!

А на докторите, дето ми убиваха животните, им четох едно Евангелие - с разпалено лице застанах гордо и ги питам: "Вас майка не ви ли е раждала? Аз, ако съм майка... Как можете, кой учител ви е учил да убивате животни – учили са ви да ги лекувате и да се грижите за тях!" Даже държавата трябва да се грижи за болните животни! А Порожанов, щом му преча, искаше бързо да ме отстрани като луда крава. Така е, аз говоря истината!

- Спомена министъра, какво ще му кажеш сега?

- Гали ни, хубаво ни гали – удари ми една голяма плесница, да я помня за цял живот! Тази държава няма да се оправи, докато не станат всички достойни и честни българи!

- Благодарение на нашите репортажи, ти стана олицетворение на борбеността на хората...

- Един ден не дойдохте и изгубихме всичко! Ако бяхте дошли, нямаше да се дадем – със зъби и нокти щяхме да ги смажем! Но ви блокираха, оставиха ме сама, поизлъгаха ме малко тия нашите, ама ...

- Какво те излъгаха?

- Когато казаха, че животните ми са с отрицателна проба, аз възхвалявах единия доктор. Даже казах: Г-н Порожанов, не може д-р Вълков да лъже и аз да лъжа, Вие сте лъжец! Той стана и ми се извини пред всички. Не може един министър на земеделието да лъже по телевизора. Аз пък, как може, сега съм с развален телевизор и нищо не съм гледала, само тия момчета, дето са ми писали.

- Какво ще им кажеш?

- Да бъдат будни и единни, много единнни. Тук трябва да гъмжи от народ. В противен случай ще стане моя случай, те не си поплюват на ръцете.

- Бабо Дора, как ще минава един твои ден отсега?

- Вчера ми отнеха част от работното време. Иначе ъгъла бях го измела и изчистила, днес трябва да хвърля една каруца с боклук. Днес ще доизчистя там, ъглите и ще видя за какво ще се подготвя това нещо.

Аз съм горда българка! Моят баща съм го оставила в къщата, после ще видим. Ще си оправя апартамента в Елхово, там се чакат добри приятели, мога да си замина и там. Но бащиният дом е най-свят от всичко на света!

- Появиха се и хора, които не говорят добро за теб. Какво ще им кажеш?

- Да го изпитат това на гърба си, което аз изпитах, и после нека говорят за мен, каквото искат. Пожелавам го на такива хора, дето са недостойни за България.

- Казаха, че момчетата и момичетата, които пазеха твоето стадо, са изпотрошили огради и са крали в Шарково?

- Всичко това момчетата са го правели с разрешение. Нямам оплаквания от тях. И би следвало като новото поколение да бъдат достойни за България! Те си ядаха и пиха нормално. През пердето съм ги наблюдавала да не направят някоя щуротия. Те са млади трябва да ги възпитаваме, ето как ги възпитаваме! На чест ли ги възпитаваме! Един човек сам не може нищо, трябва да са много – ние сме 6-7 милиона, да са тук, да направят обръчи и тогава агнетата няма да бъдат убити.

- Остана ли нещо скрито?

- Министрите, ако крият, аз нямам какво да крия. Нямам задни мисли!

Тия пари, дето ги дават, няма да ги оставя на Порожанов, ако трябва на банката ще ги дам, на сметка и ще видим. Така реших.

- Порожанов обеща, че ще ти даде и 100 кози?

- Не знам, ще видим. Ако ги даде, ще ги взема. Ще ги гледам напук на него, макар и да лазя по земята!

- Имаш ли мечти?

- Да спя спокойно. И никой да не тормози българския народ, както нашите управници го тормозеха, както поголовно избиха животните. Сега увеличили и километъра. Не знам какво да кажа! Една баба Дора какво може да направи, журналистите да кажат!

- Една баба Дора запали държавата...

- Те знаят, че ще ида там, горе на паветата и ще им кажа истината в очите. Въпреки всичко, не се страхувам от тях.

- Уплаши ли се, когато влезе при министъра онзи ден?

- Не! Влязох с гордо вдигната глава, като байрактар, трябваше ми само българското знаме. Държах се добре! Попитайте г-н Порожанов как съм се държала, той да каже! Целият народ да каже.

- Кое държи този силен дух у теб?

- Държи ме силата, безграничната любов към България! Аз съм българка, милея за родината си!

- Разбрала ли си, че тази сутрин някой каза, че си зле, в болница?

- Дайте да го осъдим, да му вземем паричките! Това са лъжи, аз съм добре и не мисля да се разболявам! Що да се разболявам сега, мъчно ми е за малките яренца, които прегръщах и галех, а и за Светла, за Мая, за Стела, за Галя... какво да ви кажа?! Галя е моята прителка от Добрич, Светла – също. Двете козички са кръстени на моята счетоводителка по животновъдтво, те са две хубави момичета и козичките бяха хубави. Имах и Бойко. Вчера исках да им дам бонбони, но полицаите ме избутаха.

- Бойко какво ядеше?

- Бойко ядеше трева, в началото им давах зимница. Питаха ме (журналистите) Бойко кой е, аз не казах – оставете се.

- Да го оставят жив, затова. Разсмя ни!

- Когато ми е тъжно плача, обаче скрито. А пея, за да ми мине мъката! Разбирате ли. Сега не съм пяла, мъката ми е огромна, децата ми липсват. Ето и времето плаче за моите животинчета.

- Този процес ще продължи ли?

- Да! Докато направят необходимия брой – 30 000 ли, колко им трябва... Лоша е съдбата на българските животновъди, лоша е съдбата на българския народ! Не знам какво да кажа!

- Посланието на всички зрители е да ти стиснем ръката.

- Да. Аз не падам! Ако падна, падам само у дома, без да ме види някой друг! Издадох една тайна – понякога човек плаче, загубих свидни хора. Казаха, че плача повече отколкото за майка си и баща си, но те винаги са в сърцето ми. Даже вчера се обърнах към майка ми: "Мамо, гледаш ли какво направиха тези хора, крадците на България!"

Тая сутрин полицаите с добри намерения дойдоха да видят как съм, трябва ли ми лекар. Абе, къде е този дрон? Вчера го видях и тъкмо да кажа, че животните са живи и те дойдоха да ги избиват. Видяхте ли ме, когато махах на докторите с разперени ръце и казвах тези думи. Аз не съм го гледала, но го пуснете по телевизияра да видят хората как се избиват животни!