Очаквано! Харчим най-много за храна второ качество

Най-голямото перо от харчове в "потребителската кошница" на българина за 2017 г. е била храната, отчитат данни от анализ на Евростат за финансовите характеристики на потреблението за домакинствата в ЕС.

По този показател страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където храната е най-важният показател в разходите за потребление на домакинствата.

Общият потребителски разход на българина по различни пера е бил 82 процента от общо 100, от които близо една трета, или 30 процента, са отивали за храна и неалкохолни напитки. Това е обезпокоително, ако се вземе под внимание фактът, че храната в България е второ качество, както призна преди седмица Европейската комисия.

Второто по големина перо в разходите на българина са били финансите, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или твърди горива - около 15 на сто.

За транспорт и социални осигуровки българинът е отделял около 7 на сто от доходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари - 4,2 на сто.

За здравеопазване българинът е отделял 5,4 процента, за свободно време, културен отдих, както и за различни видове комуникации - по 4,4 на сто и др.

В структурата на общия доход на българина през м.г. най-висок относителен дял заема работната заплата - 54,5 на сто. Доходите от всички други социални трансфери /пенсии, обезщетения за безработни, добавки за деца и други социални помощи и обезщетения/ формират около 30 на сто от общия доход на домакинствата у нас през 2017 г.

От предметите за дълготрайна употреба най-масово българските домакинства са използвали телевизора - близо 99 от домакинствата у нас са имали по един телевизор, а 30 на сто - по два или повече телевизора.

Половината от българските домакинства /над 52 процента/ са имали по един автомобил, а 5 на сто - по два или повече автомобила.

Мобилни телефони притежават вече 94 процента от българите, а стационарни телефони - 32 процента и т.н.

Характеристиките на потребление на домакинствата в ЕС варират и в голяма степен зависят от равнището на доходите, културните навици и географското положение на страните, отчита анализът на Евростат, цитиран от БТА. Все пак най-голямата част - почти една четвърт от разходите за потребление на повечето домакинства в ЕС, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или друг вид отопление /тук се изключва покупката на жилището/.

Следващото най-голямо перо от разходите на европейците е било за транспорт - 13 на сто. Около 12 процента европейците са харчили за храна, отбелязва Dnes.bg.

Следващи по важност разходи за европейците са били за "ресторанти и хотели" и "отдих и култура" с дялове от около 9 процента, отчита анализът.

Най-голям е бил делът на разходите за дома във Финландия - близо 30 процента, Дания - 29 процента, Великобритания - 27 процента, Швеция и Франция - по 26 процента и др.

Най-разточителни в харченето за ресторанти и хотели са били жителите на Малта - 19 процента, Кипър - 17 процента и Испания - 16 процента.

Ситуацията при съседите ни е следната - в Гърция най-висок дял от 20 процента се харчат за поддръжката на дома, около 17 процента - за храна и 16 процента - за хотели и ресторанти.

В Румъния най-значителни /подобно на България/ са разходите за храна - 28 на сто, за дома се харчат около 22 процента от доходите на домакинствата, а трето най-голямо перо са разходите за транспорт - 12 процента.

През 2017 г. Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за "ресторанти и хотели" - 51 процента над средното за ЕС., за "храна" - също 50 процента над средното за ЕС, за "отдих и култура" - 48 на сто над средното за ЕС.

Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни напитки и тютюневи изделия - 74 на сто над средното за ЕС.

Люксембург е бил най-скъпата страна в ЕС за жилища, вода, електричество и газ - 63 процента над средното за ЕС.

Гърция е била лидер по скъпотия за комуникациите - 54 на сто над средното за ЕС , а Швеция е била най-скъпа за "дрехи и обувки" - 34 процента над средното за ЕС, отчита още анализът на Евростат.