Цветанов срещу президента: Умрете от скука

1 Август, 2018 13:00
34 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 4451
Автор: Венцислав Михайлов

Случва се, един ден просто се случва - в състояние на дълбоко медийно отегчение, стигаш до престрелките между Цветанов и Радев. Като се позачете човек, внезапно открива, че колкото и опит да е натрупал в безкрайните пустини на скуката, пред него, с тържествено дръпнато покривало, се е издигнало "Най-скучното нещо на света".

То е нещо като гигантски купол, от който хипнотични долитат алфа вълни, онези, които протичат между съня и реалността, когато си се оклюмал на фотьойла.
За какво става дума? Почакайте, ще разкажем, прозявайки се. Цветанов, това острие на смисъла, най-често казва с повод и без повод, че президентът иска да ни изкара извън европейската орбита и да ни нашиба към Русия. И обикновено със загрижен и крайно концентриран поглед, сякаш произнася най-дълбокомисленото словосъчетание в политиката, Цветанов стига до великата фраза: нашите евроатлантически партньори нещо си там, ша се ядосат.

Когато Цветанов каже нашите евроатлантически партньори вероятно му се струва, че е достигнал до абсолютния предел на политическата аргументация, ударил е някакъв тайнствен гонг, до който само той има достъп, а щом гонгът е прозвънял в ушите ни, то ние трябва просто да се побъркаме, да кажем евала, Цветане, как хубаво ти хрумна да кажеш тая работа, как я измисли само. Впрочем, имам подозрението, че поне 40% от съвременните политици са направили кариера с това, че общо взето са повтаряли нашите евроатлантически партньори стотици пъти; много е вероятно примерно единственото нещо, което да е необходимо, за да станеш политик, е това да кажеш тези думички 20356 пъти - таен брояч ги отчита и щом стигне необходимия праг, просто се събуждаш на банката в парламента и с резервиран полет до Брюксел.

А какво прави президентът в отговор на обвиненията на Цветанов? Обикновено на сравнително завоалиран и политически приемлив език му казва: "Много си тъп, братле". Беше рекъл, че "Цветанов трудно осмисля това, което чете", едно ненужно дълго изречение, което можеше да се ограничи и до първите три думи. Най-интересното е, че Борисов общо взето взема да бръщолеви същите работи, което е твърде странно - щом Борисов започва да подражава на Цветанов, значи нещата съвсем заминават вече.

В упреците срещу президента има един особено забавен - че той, казват от ГЕРБ, не бил обединител на нацията. Това с обединителят на нацията винаги е звучало твърде странно. Преведено от политически на нормален език вероятно означава, че институцията на президента трябва някак си да събере под бащинското си крило и ГЕРБ, и Пеевски, и мафията, и корупцията, и корпорациите, и богаташите, и бедните, и баба Дора, и стадото ѝ, и на всички да им каже - плодете се, множете се, ко са прайте ве! И те, всички до един, се плесват по челото и си казват - верно, бе, ко си мислехме, дай да се обединим вече, айде, ко толкоз.
Айде.