У нас са разпространени странни възгледи за бюджета. Единият е, че бюджетът е чичо от Америка. Може да ти даде пари, защото има, може и да не ти даде. Другият е за бюджета като улов. Може да хванеш много риба, може и да не хванеш. Ако хванеш много, ще раздадеш на съседите. Третият е за бюджетът като реколта. Може да е добра, може да е лоша. И ако е добра ще ядем много, ако е лоша, ще гладуваме.
Всички тези възгледи са дълбоко погрешни. Бюджетът е план. Ако събереш много повече или много по-малко, вероятно значи, че не можеш да планираш добре, не си наясно с организацията си и гледаш на нея като на гора, в която може да хванеш нещо, може и да не хванеш. Освен това бюджетът не е само какво си планирал да събереш, но и как си планирал да го харчиш. И тези два плана трябва да са тясно свързани.
Националният бюджет пък е основният национален политически инструмент. Когато се обсъжда бюджет, нашите медии замлъкват. Тогава трябва да бъдат най-будни, най - много да се ровят, питат и обясняват. Опозицията има също навика да кротува. Няма новина в атаки към бюджета. Мълчанието за бюджета общо взето отнема правото ти да буйстваш за последващите нередности, които изникват тук и там.
Всичко това звучи много просто, но две щампи дълбоко са деформирали простата логика. Едната е Комунизма, който хвърли непрозрачна бурка върху бюджетния процес. Втората щампа е кризата от 1997 година, когато българската политическа класа се ужаси от това, че не разбира какво е бюджет и как той работи.
От тогава насам бюджетът се управлява на принципа на българската софра - ако не остане, значи не е стигнало.
Бюджетният излишък не е хубаво нещо. Трябва да се избягва. Или поне трябва да се планира. Например за намаляване на дълг. Но това не е само работа на правителството.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 балама
06:35 08.08.2018
2 Гербераст
18:10 09.08.2018