"Избрах любовницата пред семейството и горчиво съжалявам!"

Те никога няма да признаят на бившите си жени, че им е зле, че искат да се приберат вкъщи – нали са горди и корави мъжкари. Но природата и алкохолът развързват езиците на мъжете – и те споделят с почти чужди хора неща, които не биха казали и на най-близките си. Сайтът woman.bg представя две реални анонимни истории, които, за жалост, представят доста типични трагедии, банални грешки и очаквана болка.

М., 35-годишен, бизнесмен

Аз сам поисках развод. Сам взех решението да отида при любовницата си и сега сам си нося отговорността за това. Жена ми дори не предполага колко ми е зле. Такъв ми е характерът – не мога да си призная грешката и да се изложа. Сега вече разбирам колко гадно съм се държал.

Аз изоставих жена си и дъщеря си заради любов. Тогава това ми се струваше правилно. Когато не можеш да живееш без този човек. Всичко започна много бързо. Юлето постъпи на работа при мен като счетоводителка, подреди всичко, беше усмихната, красива, остроумна. Една такава мегазвезда, свободолюбива и зарибена по танци на пилон. И аз хлътнах.

Връзката ни продължи две години! После тя каза, че е бременна. Тогава аз реших, че това е знак свише. Напуснах семейството си, роди ми се втора дъщеря. Първата тъкмо тръгна на училище във втори клас. Подкрепях първата си жена и детето. Уж правех всичко необходимо като почтен човек. Юлето пускаше в социалните мрежи наши снимки, щастливите ни лица в Инстаграм, „закуска за милото“, първите стъпки на дъщеря ни, лазурните води на Бали, ето какво ми подари мойто Котараче, „щастливо семейство на почивка“, „любимият ме глези с това и онова“. Инстаграм наистина е много красив и щастлив…

Но всъщност двамата не спираме да се караме. От сутрин до вечер, през почивните дни, сутринта закуската не е за мен, а за Инстаграм. Секс почти не правим, детето го гледам аз, докато Юлето е на своите тренировки. За работа не може да става и дума – тя е звезда и трябва да ценя самото й присъствие до мен… А до себе си имам егоистичен и перчещ се човек, мислещ само за външната красота…

Отидохме на гости на моите баба и дядо – тя гнусливо изми наново всички вилици, преди да седне на масата. Не можа да отиде до тоалетна: „Там мирише на старци…“. Не мога да й направя забележка – веднага следва скандал. Не мога да поговоря с нея – започва да вика. Но за пред хора сме щастлива, красива, страхотна двойка с бебешка количка за три бона (това беше важно за нея).

И все повече се заглеждам по Ирина, бившата ми жена. Все по-ясно разбирам колко ценен човек съм изгубил. И заради кого. Имам дете и там, и тук. Ирина е адвокат в добра фирма, дъщеря ми е същинско злато. Домът й е уютно място… Дъщеричката ми казва, че мама гледа постингите в социалните мрежи с нея. Казва, че мама я боли, но татко е намерил щастието си и трябва да бъдат умни и да му простят.

Щастие ли? Само ако знаехте, милите ни спокойни и добри жени, какво може да се крие зад това щастие. Навремето за петата годишнина от сватбата подарих на Ирина майтапчийска картина, на която лицата ни бяха състарени и бяхме заобиколени от деца и внуци. Тази картина до ден днешен ми е пред очите.

М., 44 годишен, юрист

С жена ми Катя се познавахме едва от половин година, но решихме да се оженим, щом завършим висше образование. Направихме сватбеното тържество у родителите ми, досред нощ купонясвахме с приятели. Бяхме млади и щастливи. После се роди първата ни дъщеричка. А след това дълго време не можехме да имаме второ дете. Втората ни дъщеря се роди чак след 12 години.

Не знам как можа да се случи това с мен. Ние постигнахме всичко сами. Когато бизнесът ми банкрутира, Катя пое на свой гръб издръжката на семейството. При това аз се държах отвратително. Срамувах се от безпаричието си и си изпусках нервите върху нея. Но преодоляхме това. Катя повдигна въпроса за трето дете. Спомням си как танцувахме с нея на абитуриентския бал на голямата ни дъщеря. Учителите казваха, че се държим като абитуриенти. Струваше ни се, че колкото повече време сме заедно, толкова повече се сближаваме.

После Катя беше поканена на много добра длъжност. Дъщеря ми замина да учи в друг град. Останахме тримата. Жена ми стоеше до късно на работа, аз също. И изведнъж дойде моментът, за който все още не мога да си простя. Иска ми се да затворя очи и да изтрия това от живота си. За да стане ясно на други мъже, които в момента са на кръстопът в „огледалната страна“, ще обясня всичко в подробности.

Ние с жена ми не се отчуждихме, всичко беше наред. Нещо повече – тя ми беше най-добър приятел. Но всичките ми приятели започнаха да се развеждат масово. И съвместните ни мъжки почивки и риболови започнаха да протичат по по-различен начин. Започнаха да идват жени. Алкохол, смях, свобода. Така се запознах и правих секс с Тамара. Тя беше приятелка на една от изгорите на мой приятел. Докато пътувах към вкъщи, ме изгаряше срам. Клех се на ум, че е било само за един път. Но не беше. Тя ме привличаше. Живееше сама. Виждахме се през обедните почивки. И това беше само страст – толкова силна, че не можех да й се противя. При това с жена ми бяхме все така близки. Имах два различни живота, не ги свързвах в главата си.

А после имаше кавга с Катя за някаква дреболия, после втора и трета. Започнах да се заяждам с нея. Нарочно. Сега това ме учудва, но тогава не се чувствах виновен. След поредната караница си стегнах багажа и си тръгнах. Обадих се на Тамара, тя ме прие. Цяла седмица живях като в приказка. Сутрин – закуска от 5 ястия, тя ми масажираше краката, яздеше ме бясно. После ми се обади майка ми. Няма да преразказвам диалога ни, но най-много ме засегна фразата „Кой си ти без Катя?“. Никой. Тук аз бях Бог за жената. А там бях просто Мишо. С всичките си недостатъци.

Всичко стана доста бързо. Разведохме се с Катя, заживях с Тамара. Нови приятели и приятелки, нейните родители… Виждах се с малката си дъщеря, по-голямата беше в пълен шок. В семейството казваха, че съм сменил мама с… да не казвам, по-добре. Точно за една година разбрах, че живея с абсолютно чужд човек. Събуждам се, гледам я и ми иде да вия от самота.

Тя не искаше децата ми, ревността й към малката ми дъщеря беше убийствена. Остана само „ТРЯБВА“ – трябва да ремонтираме балкона, трябва да купим ламиниран паркет, трябва да оправим парното на нашите… Страстта се стопи. Виждам пред себе си една мързелива жена-потребителка, която не знае нищо за семейния живот. Вечер излиза с приятелки на кафе, на кино, на гости. Вкъщи няма нищо за ядене, готвя си сам. И сам съм си виновен…

Няма я и онази топлина. Остана само ужасът, че съм изгубил моята Катя. Че децата ми са преживели всичко това. Сега живея в квартира под наем. Жена ми няма да ми прости, за това съм сигурен. И не мога да си призная, че семейството ми липсва и искам да се върна. Това беше просто временно умопомрачение. Напук на мен самия. Яд ме е, че жена ми вече излиза с друг… Животът ми е съсипан, това със сигурност мога да кажа.