Сливането на Банка ДСК и „Сосиете Женерал Експресбанк“ може да доведе до монопол

22 Август, 2018 17:29
5 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 11903
Автор: Венцислав Михайлов

Сливането на Банка ДСК и „Сосиете Женерал Експресбанк“ може да додеве до монопол в България. Затова предупреждават икономисти и анализатори. Според тях сделката не трябва да се одобрява от БНБ, Комисията на финансов надзор и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Наскоро финансистът Борис Петров обясни, че Банка ДСК може да доминира и да изкриви пазара. Анализът на комбинираните пазарни дялове по сегменти на двете банки, съгласно възприетата от Комисията за защита на конкуренцията практика показва, че на пазара на жилищни и ипотечни кредити на физически лица „SG Експресбанк“ и Банка ДСК ще имат комбиниран пазарен дял от около 27%. В сегмента потребителски кредити на физически лица пазарният дял е още по-внушителен от 38,78%.

След сливането на двете банки, около 20% от активите на българската банкова система ще бъдат контролирани от групата OTP с централа в Унгария. Това е държава извън Еврозоната и със свободно плаващ валутен курс. Следователно, българската банкова система ще бъде изключително зависима от решенията на унгарската централна банка, не просто откъм стабилност на банката-майка, но и по линия на дъщерно финансиране от банката-майка към българската банка.

При наличие на инфлационни или дефлационни шокове и съответни резки действия на унгарската централна банка, промяната в стойността на унгарсктата валута ще има директен ефект върху стабилността на българската ДСК. Потенциалните негативни ефекти могат да са разнопосочни – непредвидимо контрациклично свиване на кредитирането, проциклично прегряване на кредитирането или шоково изтегляне на финансиране от дъщерната банка (с цел покриване на загуби на банката-майка), което би могло да я дестабилизира, коментират икономисти.

Този проблем е устойчиво наблюдаван в исторически план в редица малки държави, чиито банкови сектори са доминирани от чуждестранни банки с различна икономическа, фискална и монетарна конюнктура. Вероятно най-известните казуси са в прибалтийските държави и прекомерната зависимост на техните банкови системи от скандинавските такива. Например, през 2011 г. в Латвия се създава банкова паника, следствие на некоректно интерпретирана информация и слухове за финансовото състояние на шведската Swedbank. Понастоящем властите в Литва са сериозно притеснени от потенциалния имотен балон в Швеция, чието спукване би мотивирало шведските банки-майки да изтеглят печалби и ресурси от литовските си дъщерни банки и по този начин да създадат кредитна криза в прибалтийската държава.

Икономисти смятат, че купувачът на „Сосиете Женерал Експресбанк“ в България – унгарската OTP е с рисков профил. След сделката Fitch обяви, че поставя рейтинга на „Експресбанк“ А- под наблюдение и очаква при приключването й той да бъде понижен до нива около BB заради по-слабата възможност за подкрепа от новия собственик. Това би означавало понижение с поне пет стъпки.

За разлика от „Сосиете Женерал“, която е под директния надзор на Европейската централна банка и има достъп до нейната ликвидност, унгарската OTP е извън Еврозоната и е от страна, където управляващите през последните години имаха сложни взаимоотношения (особено с чуждестранните банки) и бяха критикувани за погазване на независимостта на централната банка. Така че е логично да се очаква някои клиенти, главно мултинационални компании, да помислят за рефинансиране и пренасочване към други банки. Често те имат разписани критерии или дори списък с конкретни банки, с които могат да работят.

След подписването на договора в началото на август до очакваното финализиране на продажбата преди края на годината остава само да се получат нужните регулаторни одобрения. В България на първо място такова трябва да даде БНБ. От централната банка не се очакват сериозни обструкции, тъй като тя отдавна излъчва сигнали, че насърчава консолидацията в сектора. Формално сделката трябва да получи зелена светлина и от Комисията за финансов надзор заради продавания застраховател, но и тук решението е по-скоро формалност.

В случая в по-съществено препятствие се превръща Комисията за защита на конкуренцията, особено в светлината на последните й решения, с които за пръв път в историята си блокира сделки (за българските активи на CEZ и за "Нова телевизия"). Евентуално сливане между ДСК и „Експресбанк“ ще произведе гигант, особено при банкирането на дребно. Комбинираният им пазар при ипотечните кредити е близо 27%, а при потребителските - 37%. Според икономисти КЗК не трябва да разрешава и сделката за „Сосиете Женерал“.