Разликата между трагедиите по света и трагедиите в България

27 Август, 2018 11:11
12 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2008
Автор: Венцислав Михайлов
Умната държава действа превантивно, а управниците й не използват трагични поводи, за да се показват по телевизията

Коментар на Полина Паунова за „Дойче веле“

16 загинали, сред тях едно дете. Десетки настанени в болница в критично състояние, четирима от тях остават на ръба на живота. Такава е трагичната равносметка след като жители на село Световрачане тръгват на еднодневна екскурзия, приключила с катастрофа на превозващия ги автобус край Своге.

В събота вечерта вали дъжд. Преди да пропадне в дерето на река Искър, превозното средство удря три коли, след което се преобръща през мантинелата и пропада в дефилето. “Това e единственото място край пътя, където няма дървета”, казва на извънреден брифинг за журналисти на мястото на инцидента вътрешният министър Валентин Радев.

Още преди да са направени каквито и да било експертизи, в нощта на трагедията, отново властта обясни, че няма как причината да е в пътя, тъй като платното е било изрядно, а шосето е издадено от ремонт преди по-малко от две години. Няколко пъти всякакви отговорни фактори натъртват на силния дъжд, който е валял в същия момент. Повече информация обаче няма и не може да бъде дадена непосредствено след инцидента.

По-малко от 24 часа по-късно обаче според информация, спомената между другото в обедната емисия на Нова телевизия, най-вероятната причина за катастрофата е аквапланинг. С други думи, да, дъждът е наводнил пътя. Ако тази версия се окаже вярна, то настилката не е така изрядна, както първоначално се твърдеше. А за това отговорност носи... държавата. Същият апарат, който в последните почти 10 години използва строителството на пътища за свой основен аргумент, че “гради България”.

Коланите са задължителни... когато ги има

Междувременно зам-министър на транспорта не отговаря на въпроси дали автобусът е имал колани за пътниците. От неясните обяснения обаче става ясно, че едва ли тази предпазна марка е била спазена, тъй като возилото е на над 17 години.

Любопитно обстоятелство е, че след катастрофата на магистрала “Тракия” преди месеци, в която отново имаше загинали, на дневен ред изскочи именно казусът със задължителните колани в междуградски автобуси. От дебатите около текстовете в Закона за движение по пътищата стана ясно, че возилата, произведени преди 2012 година, нямат подобни обезопасяващи средства, а за да им се сложат, трябва да бъдат задължени законово. Случи ли се това пък, законодателите се опасяваха, че добавянето няма да стане по правила, защото за да се промени “конструкцията” на автобуса, това трябва да бъде сторено от производителя. “Фирмите, които имат толкова стари машини, няма да имат средствата да ги реновират при производителя, а ще купят колани за пет лева от битака и ще бъдат декторативни”, обясняваха тогава депутати от опозицията. Ето защо във всички изменения на Закона за движение по пътищата, както и в новите текстове, които са за обществено обсъждане, остана мярката, че коланите са задължителни, ... когато ги има.

Никой не е застрахован от трагедии, но...

Трагедии се случват по цял свят. Но само в България основната причина за тях е мизерия и немарливост.

Подобна оценка може да звучи пресилено - само ден след инцидента. Но е по-добре да се направи именно сега, защото както медиите, така и обществото у нас нямат навика да помнят и след първоначалната “сензационност” услужливо забравят собствените си репортажи и размисли. Ето защо е редно да се каже, че ако информацията на Нова телевизия се окаже достоверна и катастрофата е причинена от аквапланинг - т.е. локва, в която автобусът е поднесъл, отговорността на държавата е ясна. Ако пътниците наистина не са имали колани, което е почти сигурно, – превозвачът носи също огромна отговорност. А защо такива превозвачи съществуват, е въпрос отново към държавната администрация.

Не на последно място и още нещо: да, подобни трагедии се случват в цял свят. Но в действията на властта в такива случаи някак проличава ангажираността на управниците към техните граждани.

Минути след инцидента представител на правителството обясни на медиите, че само там, където се е случила катастрофата, нямало дървета – т.е. малшанс, което само по себе си е цинизъм. Същият цинизъм се видя и в действията на държавния глава Румен Радев, който пък без да има каквито и да е правомощия, “навести” пострадалите в Пирогов, за се покаже пред камерите и да заяви, че разговорял само с една жена, която била контактна.

Да, никой не е застрахован от трагедии. Умните държави се стараят обаче да не стават съучастници в тях – новите им пътища не образуват водни пързалки; те разчитат на предпазни колани, а не на дървета, които да пазят пътниците в автобусите. Управниците им пък не ползват подобни ужасни инциденти, за да се покажат по телевизията ...

Коментар на Полина Паунова за „Дойче веле“