4 септември 476 г. Свален е последният император на Римската империя

На 4 септември 476 г. 476 г. Одоакър детронира последния римски император Ромул Августул. Причината са претенции на варварски войски за земя в Италия.

От десетилетия Западът страда от варварски нашествия. Рим е в упадък - разграбен веднъж от вестготите през 410 г. и повторно от вандалите през 455 г., някога великият град е изоставен. Столица на Западната Римска империя става Равена.

Флавий Ромул Август, наричан и само Ромул Августул („Ромул Августчето“) е римски император в периода 31 октомври 475 - 4 септември 476. Според повечето историци той е считан за последния император на Западната Римска империя.

Ромул Августул е син на Флавий Орест, наемен военачалник от германски произход, служил на Атила и на последните западни императори. През 475 г., начело на варварските наемници, Флавий Орест въстава срещу император Юлий Непот и го прогонва от трона.

Тъй като Орест е варварин, според традицията, той не може да бъде римски император, поради което за такъв той коронова непълнолетния си син Ромул, който приема и името Август. Така по ирония на съдбата последният западен римски император съчетава в себе си имената на митичния цар Ромул, основателя на Рим, и на Август, първия принцепс, установил императорската власт.

Докато истинската власт държи бащата, неговият син стои в Равена и изпълнява само церемониални функции. Поради своята незначителност, младия император е наречен от населението с насмешливото прозвище "Августул" ("Августчето"), тъй като не се интересувал от властта, но бил жертва на жестокостта на своето време.

След няколко месеца, през 476 г., друг германски вожд – Одоакър вдига бунт против Орест, подкрепен войниците си. Причината са претенции на варварски войски за земя в Италия, нещо на което Орест се противопоставя решително.

Одоакър побеждава и обезглавява Орест, обсажда Ромул Августул в Равена и го детронира от престола. Тъй като Ромул бил изключително красив и благ юноша, Одоакър не само не го екзекутирал, каквото било първоначалното му намерение, но изпратил момчето при свои богати роднини в Кампания, където то продължило образованието си, без да се интересува от политика. Ромул получавал издръжка от Одоакър, а после и от сменилия го Теодорих. Безспорно е бил жив към 511 г. и дори основал манастир. По всяка вероятност умира преди възстановяването на византийската власт в Италия (т. е. преди 536 г.).

Одоакър се обявява за крал, практически държи реалната власт в Италия, но официално, макар и формално, той приема на върховенството на източния император Зенон над запада, получавайки в замяна патрициански сан от Зенон. Одоакър изпраща знаците на императорската власт в Константинопол с посланието: "Както слънцето е едно на небето, така и императора трябва да е един на Земята!" - символично така Зенон е признат за единствения император.

Тези събития бележат падането на Западната Римска империя, а годината 476 г. се смята за пределна дата в историята за край на Античната епоха и начало на Средновековието. В действителност детронирането на Ромул Августул преминало почти незабелязано за съвременниците му.

Заедно с могъщата Римска империя западат нейните легендарни пътища, архитектура, земеделие и система за обществено образование, което дава основание на историците да наричат следващите столетия „тъмни векове”.