Какво им става на тия саксонци?

2 Септември, 2018 20:28
15 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2798
Автор: Анатоли Стайков

Защо все в Саксония се случват такива неща? Въпросът, който някои си задават след драматичните събития в Кемниц, показва едно: мнозина нито познават, нито разбират хората в Източна Германия, твърди Хенрик Бьоме.


Нека започнем с един пример. Когато от ЮНЕСКО заплашиха да отнемат статута на световно културно наследство на Дрезден - заради строителството на мост, който можел да загрози прекрасната долина на Елба, саксонците не се стреснаха и си построиха моста. Е, ЮНЕСКО им отне титлата, но дрезденчани не направиха от това трагедия. Ето така са устроени саксонците.

Който обаче иска да ги разбере по-добре, трябва да познава поне малка част от историята им. Например тази, свързана с управлението на Август Силния, крал на Саксония през 17-ти век. Неговото убеждение, че саксонците са по-добри от останалите, се превръща в извор на самочувствие за неговите сънародници и до днес. То им е помагало в тежки дни - например преди 200 години, когато претърпяват унизително поражение от прусаците, а и по-късно, когато в няколко войни все се оказват на страната на губещия. Даже и през съдбоносната 1813 година, когато Наполеон е разбит край Лайпциг. Тогава саксонците се бият на страната на френския император и губят на собствена територия. Подобни поражения оставят трайни следи, но и сплотяват.

Изобретателността на саксонците е направо легендарна, също и трудолюбието им. Германският инженер е, така да се каже, саксонец. И до днес Техническият университет в Кемниц се радва на световна известност в областта на машиностроенето. До Втората световна война Саксония е била най-силно развитият индустриален регион на Германия. Първият автомобилен концерн е основан в Цвикау - много преди този изобщо да се заговори за Волфсбург. Саксония е имала също силна текстилна индустрия, машиностроене и електротехника. Била е водещо средище на бизнеса.

Мирната революция в Германия – дело на саксонците

Но хората в тази част на Германия са по-особени. Да, саксонците са особняци. Заради силния диалект в Германия често им се подиграват. По този повод дори ще чуете, че който говори по този начин, не ще да е с твърде бистра глава. Именно този вид презрение кара саксонците да се гневят. И да реагират по свой си начин: не си мълчат, а казват право в очите онова, което не им харесва. В самия край на ГДР например пълнеха площади и скандираха: "Ние сме народът" и "Без насилие!". Така беше през съдбовната есен на 1989 година, когато енергията им събори една стена и помете един режим. Мирната революция тогава не тръгна от Берлин, Бранденбург или Мекленбург, а именно от Саксония. В Лайпциг, Плауен и Дрезден хората излизаха на протест. И можем да кажем, че Обединението на Германия е плод на саксонския кураж.

Но тъкмо Обединението на Германия, на което хората възлагаха толкова много надежди, днес е една от причините, поради която те отново излизат на протести - в Кемниц и в други саксонски градове. Защото имат усещането, че ги водят за носа – както едно време, когато партийните величия на бившата ГДР определяха всичко. Днес саксонците се чувстват манипулирани от западногерманците, заели възлови места в управлението и администрацията. Показателно е, че местният депутат от ХДС Арнолд Фаац, един от активистите на мирната революция от 1989, говори за "цунами от надменност", заляло неговата провинция след промените. Икономиката на Саксония, или онова, което беше останало от нея след войната и 40-те години планова икономика на ГДР, беше доунищожено. В първите години след 1989 Саксония загуби близо 80 процента (!) от работните места в индустрията. По този начин несъмнено е била елиминирана и част от източногерманската конкуренция. А подобни неща остават в съзнанието на хората.

Но и дори и това не накара саксонците да капитулират. Днес в провинцията отново работят автомобилни фабрики, милиарди се инвестират в производството на чипове, пак се строят машини, има добри университети и прекрасни стари градове. Саксония изживява бум, а безработицата е по-ниска от тази в Северен Рейн-Вестфалия, например. И въпреки това хората излизат на протести. Какво подтиква тяхното недоволство? Нима са се подвели по измамните думи на десните екстремисти? Или изпитват омраза към чужденците? Въпреки бума, в провинция Саксония днес все още има много доста хора, които се чувстват социално отритнати. Мнозина имат усещането, че са германци втора категория. Все още размерът на пенсиите и заплатите в източните провинции са под нивото на тези в западни провинции. Мнозина възприемат това като израз на неуважение и незачитане на техния принос. Подобни настроения има най-вече сред по-възрастните хора, които преживяха радикални и драматични промени през последните 3 десетилетия.

Откъде идат страховете?

Може би и заради това много саксонци продължават да се чувстват повече свързани с Източна, отколкото със Западна Европа. Това обяснява и тяхното по-различно отношение към санкциите срещу Русия или политиката на унгарския премиер Виктор Орбан. Влияние оказва също и фактът, че много от по-младите, образовани и талантливи саксонци бяха принудени да напуснат провинцията, за да търсят по-добри възможности за реализацията си на Запад. „А онези, които остават, се чувстват наистина изоставени“, твърди едновремешният правозащитник и дългогодишен директор на Саксонския център за политическо образование Франк Рихтер. Тъкмо тези хора, според него, са много по-податливи на призивите на десните екстремисти. Така гневът и омразата се обръщат и срещу чужденците, макар в Кемниц да няма толкова много чужденци, колкото в повечето западногермански градове. Ксенофобията се дължи и на това, че местните хора просто не са имали достатъчно възможности да живеят редом с чужденци. А когато се стигне до неконтролиран приток на чужденци, както през 2015 година, това поражда у хората страх и несигурност.

Но също толкова ясно трябва да се подчертае, че нищо от казаното дотук не може да оправдае насилието срещу бежанци или хора с чуждоземен вид. "Без насилие!" - този лозунг от 1989 трябва да се остане в сила и днес. Повечето хора в Саксония и бездруго са убедени в това. Също толкова недопустимо е да обявяваме всички демонстранти в Кемниц или всички избиратели на дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“ (АзГ) към десните екстремисти или да ги наричаме „паплач“. Впрочем, още през идната година на АзГ може да стане първа политическа сила в провинцията. Тъкмо в Саксония, където са корените на германската социалдемокрация.

Те наистина са по-особен чешит хора, тия саксонци.