Какво каза президентът

6 Септември, 2018 14:01
38 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1368
Автор: Мартин Христов

В политиката понякога нюансът е всичко. А в изреченията на иначе късото президентско обръщение е пълно с нюанси. Това, което Радев казва на хората и политиците е, че бързи предсрочни избори само ще възпроизведат подобна на сегашната управленска конфигурация и няма да донесат съществена промяна. Това е социологическа очевидност. Хората ще получат още веднъж от същото и ще бъде удължен животът на един режим, който президентът определи като автокрация. Нещо повече – нови избори сега са желано избавление, мехлем за забуксувалото правителство, което и бездруго се чуди как да изгази от блатото, в което само се вкара.

С други думи, президентът не само че не „бутна рамо“ на Борисов, ами му издаде пътен лист към небитието. Като му отряза пътя за отстъпление и го прати да си носи кръста. Посочи му трудния път – да си довърши започнатото, и то така, че да има лице да се яви пред хората на следващи избори. Макар на всички да е пределно ясно, че оттук нататък оплетената в корупционни мрежи и неразрешими лобистки конфликти власт може само да се срива надолу. Спектакълът след вчерашния коалиционен съвет само затвърди боята: Сидеров с раираното сако на Бендер, мнителните погледи на Симеонов, Каракачанов със синята каска и неподражаемо речевитият Цветанов са пишман-лидерите на „това, което имаме като коалиция“. Борисов дори не събра смелост да се покаже пред журналистите.

По същата логика Радев заяви в прав текст, че оставките не са решение, а бягство от отговорност, че проблемът на страната не е персонален, а системен и авторитаризмът не е бъдещето на България. Иначе казано – смяната на едни корумпета с други не променя нищо, ако се запазят схемите.

Някои видяха противоречие в думите на президента – хем не ще избори, хем не приема оставки. А противоречие няма. Това са две форми на бягство от отговорност, ако не са изпълнени с дълбок морален и политически смисъл. Или ако перифразираме самия Радев: дават ни се обещания, а ние чакаме присъди.

Директно послание бе отправено и към парламентарната и извънпарламентарна опозиция – да не се разсейва с политическо дребнотемие, а да гради смислена политическа алтернатива. Явно намеквайки, че нито изпадналата от парламента и от дебата креслива десница, нито неубедителната левица са в състояние да я предложат. БСП още се бори с вътрешните си противоречия, а пъпкуваната стара десница нарцистично се опиянява от собственото си ехо. В такава ситуация нови избори крият опасност, която един държавен глава е длъжен да избегне, ако мисли за страната си. Преждевременни избори ще задействат инстинкта за самосъхранение у хората, които сигурно ще предпочетат „познатото зло“ пред риска на неизвестността. В известен смисъл Радев се опита да спечели време за опозицията, подканяйки я към отговорно поведение. Като показа недвусмислено, че е на страната на справедливото недоволство.

Да поемат своя дял от отговорността за страната бяха призовани и гражданите. „Несправедливостта и корупцията са рожби на злоупотребата на малцина, но и на примирението на мнозинството. Без него те не могат да парализират обществото ни“, е безпощадно точна констатация за самоубийствената апатия на обществото, което търпи безропотно безобразието и гледа политическия сеир, сякаш той не го засяга.

Заключителната част от президентското обръщение също предизвиква смут. Цветан Цветанов със сигурност ще я „прочете“ като заявка за създаване на президентска партия. Него отдавна там го стяга чепикът. „В диалог и сътрудничество с вас ще работя за извеждането на страната към нова перспектива за развитие“, бяха думите на Радев. Което може да се тълкува като директна заявка за пряк диалог с хората, без посредничеството на парламентарните му избраници, политическите партии и капитулиралите пред властта медии. Покана за честен разговор. А какво би се родило от едно непосредствено общуване, ако хората откликнат– само времето ще покаже.

С обръщението си президентът очерта ясно координатната система, в която трябва да се води разговорът за бъдещето на България. А тя се разполага изцяло в полето на морала и борави с понятия като справедливост, законност, демокрация. Българинът, отвикнал да мисли в етични категории, е призован да направи едно последно усилие да погледне отвъд пъпа си и да проумее, че без съзнателна борба със злото, с кражбите и несправедливостта обрича своето бъдеще. Катастрофата е въпрос на обстоятелства и може да се случи всеки момент. Народът трябва да проумее, че „аз съм прост и вие сте прости“ не е никаква политическа програма, а обикновен флирт на джебчия, който хипнотизира жертвата си, докато я преджобва.

Не го ли направи сега, ще плаща прескъпо утре.