Българските новогодишни традиции

Посрещането на Нова година е свързано с различни обичаи и традиции, характерни за дадена страна. Те се изразяват в разнообразните ритуали, съпътстващи празника – украсата и подредбата на празничната трапеза, ястията, присъстващи на нея, различните обреди за посрещането на новата година. Какво е характерно за празника по нашите земи и доколко са съхранени стародавните български традиции и обичаи за посрещане на новата година?

Нова година е важен ден в календара на българина, обобщава bg-voice.com. Той е сред празниците, свързани с новото начало. За съвременния българин това начало е само Нова година. Но за нашите предци този период е започвал още от Игнажден – деня на свети Игнатий Богоносец, когато започва преходът от старата към новата година.

Според вярванията тогава са започнали мъките на Богородица. А младият Бог Иисус Христос се ражда на Коледа, който е вторият такъв празник. Третият празник на новото начало е именно Нова година, която е известна у нас още като Васильовден, тъй като тогава се почита паметта на св. Василий Велики. Той се нарича също и Сурва, защото в този ден обикалят сурвакарите – много характерна традиция за нашите предци, а и за съвременниците ни, които продължават да я спазват.

Сурвакането (леко удряне по гърба с дрянова пръчка, съпроводено с благопожелания) продължава да се практикува, макар че вече няма чак толкова дълбок ритуален смисъл. То по-скоро е атракция и забавление за децата, начин да припечелят някоя паричка от близки и роднини. Всъщност идеята на сурвакането, дълбокият му смисъл е да се направи нещо като добра магия за здраве и благополучие през цялата година. В тази магия участват сурвачката като обреден предмет и думите, които се произнасят при сурвакането, обяснява доц. Баева и допълва: Много е важно сурвачката да бъде направена от дряново дърво, защото, от една страна, дрянът е много здрав, жилав и устойчив, а от друга – той е първото дърво, което цъфти през новата година. Така че дрянът е символ на здраве, сила и плодородие. Освен това е важна и украсата, която се слага на сурвачката. Това са предимно различни сушени плодове, нанизи от тях – неща, символизиращи плодородието, и, разбира се, цветните конци, които символизират също здраве и изобилие. Затова е хубаво, когато си купуваме сурвачки или когато ги правим вкъщи, те да са от естествени материали, защото са носители на символика, която иначе би се загубила, ако използваме, да речем, пластмаса или фолио. Другият важен компонент е самата благословия, тя има различни варианти, но отново се пожелават здраве и изобилие. Нещо от сорта на: „Сурва, сурва година, весела година! Златен клас на нива, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, пълна кесия с пари! Живо-здраво догодина, догодина до амина!”

Докато трапезата на Бъдни вечер е постна, на Нова година вече задължително е блажна, защото е приключил периодът на постите и отново това, което се слага на масата, е залог за бъдещото изобилие в дома, казва доц. Баева. Едно време по традиция на трапезата на българина се е слагала свинска глава, запазена от коледното прасе, или едно желирано ястие – пача от главата и краката на прасето. Това всъщност е единственият случай, при който свинското месо е обредна храна. Обикновено знаем, че курбаните се правят от агне или теле. Свинското месо обикновено се смята за нечисто, но конкретно в този случай свинската глава е обредната храна.

Разбира се, в днешно време този обичай се е съхранил в по-голяма степен по селата, където хората си отглеждат животни. В града свинската пържола е заместител. На Нова година се приготвя и характерната гозба капама, включваща свинско и пилешко месо, наденици и кисело зеле, сготвени в глинен съд. Другото важно нещо е новогодишната баница с късмети. Много хора още на Бъдни вечер приготвят баницата, но всъщност тогава храната трябва да е постна, затова на Бъдни вечер по традиция се прави питка с пара, а в новогодишната вечер – баница с късмети. Най-разпространеният обичай, свързан с нея, е поставянето на дренови пъпки, които се наричат за здраве, за късмет, за благополучие, успехи и плодородие.

В Западна България се провеждат и маскарадни игри. В тях участват неженени мъже, които се преобличат в характерни костюми и обикалят обредно селището, като по този начин прогонват злите сили и отново изпълняват ритуали за плодородие и изобилие. Затова в някои райони те се наричат сурвакари, защото игрите им се правят в дните около Нова година, допълва доц. Баева. В разположения до столицата град Перник също се правят такива новогодишни и следновогодишни маскарадни игри. В много селища на България този ритуал продължава да се изпълнява съвсем спонтанно и естествено в автентична обстановка. По принцип времето около Нова година е по-особено в традиционните представи на българите, защото се смята, че тези дни са опасни. Тогава денят е най-къс, нощите са най-дълги, слънцето е слабо. Смята се, че това е време, когато тъмните сили навлизат в човешкия свят.

Според народните вярвания различни демонични същества добиват сила и ходят наоколо. Затова тези ритуални игри са начин човекът да се противопостави на злото и да възвърне реда. Изработването на ритуалните маски е много специфично за всеки отделен район, но в оригиналния си вид те са от естествени материали. Много често се използват животински кожи, рога, пера. Понякога маските са високи над метър и изглеждат внушително. Те са характерни именно за Пернишкия край. Друг важен момент са хлопките, които озвучават шествието и също имат обреден смисъл, защото се смята, че този звук именно прогонва злите сили.