Нереализираните имотни стремежи на короната

Фердинанд бил крайно недоволен от софийския си дворец - правен, преправян, доизкусуряван в продължение на 10 години той така и не задоволил капризния български княз. Затова Фердинанд искал да си построи нещо "отговарящо на неговия сан".
Сгодният случай идва чак през 1907 г. - 20-годишнината от възшествието му на българския престол. По този повод Фердинанд пожелава дворец в Пловдив. Прищявките на все още българския княз /цар той става на 22 септември 1908 г./ са закон за неговите министри. През пролетта Министерският съвет се събира и решава, че трябва да се отпуснат пари за строителството на новия княжески дворец. На 28 май министрите одобряват специален протокол, в който покрай всичко друго се разбира, че и пловдивчани стават "столичани": "Дворецът ще е в столицата на Южна България и затова МС намира за уместно да препоръча да бъде строен в конструктивно отношение по такъв начин, че да притежава монументален характер, който да е свидетел на бъдещите векове за културното състояние на България - както проектите, така и самото изработване на сградата да станат от българи, за да може
да се даде на сградата един местен национален отпечатък.
И като се използва още тази година гласувания кредит да се вземат всички необходими работи за целта."
Само два дни по-късно Димитър Станчов, министър на външните дела и изповеданията в правителството на Петър Гудев, управляващ и Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, издава заповед N 416. Допреди 4 години това министерство се е наричало дори и в официалните документи "Министерство на градежите", но след аферите на правителствата на Димитър Тончев и Рачо Петров, народът с непогрешимото си чувство за ирония го нарича "министерство на грабежите", затова след 1904 г. името му се изписва изцяло.
Та в тази заповед четем: "Назначавам комисия под мое председателство директора на постройките на железниците Ст. Сарафов, главния директор на пътищата, благоустройството и сградите Ст. Хр. Гешов, главния директор на експлоатацията на железниците и пристанищата Унтер Берг, оберщалмайстора на двореца барон Егнер Ешенбах, директора на гражданската санитарна служба д-р Русев, лейбмедика д-р Грецер, интенданта на цивилната листа М. Златаров, началника на архитектурното отделение при главна дирекция на пътищата, благоустройството и сградите Я. Мамарджиев и архитекта П. Койчев, която да дава правилно направление и решение на многобройните въпроси от голяма конструктивна, естетическа, хигиеническа и економическа важност, с които ще бъде съпроводено построяването на новия княжески дворец."
На 23 юни Д. Станчов издава нова заповед, N 519, с която сформира подкомисия от лейбмедика Грецер, интенданта Златаров и архитектите Койчев, Маричков и Кунев под прякото ръководство на началника на архитектурния отдел Я. Мамарджиев. Това са тримата най-известни за времето си архитекти. Койчев е "придворен" архитект и освен сгради, прави и надгробни паметници на убития на 26. II. 1907 г. министър-председател Димитър Петков и починалите митрополити Панарет и Натанаил. Маричков пък е дядо на днешния "щурец" Кирил Маричков.
Строителството е задвижено веднага.
Инженерите Т. Сахатчиев и А. Начев снимат мястото в югоизточната част на хълма Бунарджика. На 27 юни Фердинанд приема тримата архитекти, за да им каже изискванията си. Той иска дворецът да има главно здание, сграда за кухнята, пералня, жилище за градинаря, конюшня за 30 коня и гараж за 10 автомобила. В двора до има 2 църкви - католическа и православна. Неговият апартамент трябва е със спалня, баня и тоалетна, гардероб, библиотека, столова и малък салон за приеми. Същото разположение да имат апартаментите на престолонаследника Борис и брат му Кирил. За княгините Надежда и Евдокия замисълът е по-скромен - стая, спалня, баня и тоалетна, гардероби и стаи за почетни дами, за възпитателки и слугини. В дворцовия комплекс Фердинанд предвижда и два апартамента за височайши гости. След два дни Фердинанд поръчва на архитектите да предвидят и гробница - в пловдивската католическа църква е погребана съпругата му Мария-Луиза и князът вероятно е мислел да я препогребе в новия дворец.
През 1913 г. ходът на военните действия в Балканската война е благобриятен за България. И Фердинанд
решава да си направи дворец в Солун.
В края на декември 1912 г. сградата на българското консулство в града е освободена по "височайше желание". През януари 1913 г. започва обзавеждането й. С тази работа е натоварено както интендантството на цивилната листа, така и шефът на царската канцелария Ст. Добрович, а главен изпълнител е генерал Хесапчиев. Гласувани са пари от Министерския съвет и трескаво започва уреждането на двореца. Най-напред се закупуват порцеланови сервизи, гарафи за вода, любимите персийски килими на Фердинанд, сламеници, закачалки, че дори брадва и трион. Вземат се и 24 метра тюл за спалните и 3 чифта пердета. От солунската луксозна галерия "Aux galeras modernes" са закупени картини, табли и листове за писма. А от най-добрите магазини - мебели. Генерал Хесапчиев изпълнява всички нареждания от София съвсем точно и се отчита редовно. За това свидетелства и телеграмата му от 11 юни 1913 г. до Ст. Добрович: " Имам чест да ви уведомя, че изпратените с писмото от 30 миналий май под насрещен номер с чек 6845 лева 2026 изразходвани от мен по уреждане на двореца в Солун получих своевременно."
Солунският дворец обаче така и не е довършен. Фердинанд вече е измислил друго. Без знанието на когото и да било от своите министри той изпраща на пълномощния министър на България в Лондон Михаил Маджаров шифрована телеграма:
"Понеже според предложените от Великите сили условия на мира, въпросът за островите на Егейско море остава на тяхно решение, то натоварвам ви да направите постъпки пред правителството, при което сте акредитирани,
да отстъпи остров Самотраки лично за мен, като един вид подарък;
с това силите ще ми направят едно голямо удоволствие, за което ще им бъда твърде признателен, а на България ще принесе една неоценима услуга, тъй като за владението на Дедеагач и Енос необходимо е Самотраки да е в наши ръце. Разбира се, че това искане е независимо от искането на моето правителство за остров Тасос, който безусловно е нужен за владението на Кавала."
Изненадан и уплашен Михаил Маджаров не знае какво да предприеме. Два дни по-косно има разговор с френския посланик Камбон, за да говорят за остров Тасос, който съгласно предварителните уговорки между балканските съюзници трябва да принадлежи на България. Камбон казва: "Аз получих от Париж телеграма, че вашият цар настоявал да се даде лично нему остров Самотраки. Ние го считаме за един умен човек и просто сме удивени от неговата постъпка. Че не знае ли той какви големи интереси са заплетени около Дарданелите. Па и каква е тази негова дипломация, да иска територии не за държавата си, ами лично за себе си?" Тази случка Михаил Маджаров описва в книгата си "Дипломатическа подготовка на нашите войни". През 1912 г. Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството обявява конкурс за нов царски дворец в столицата. То спуска списък на салоните, апартаментите и помещенията, които трябва да съдържа дворецът.
Общата застроена площ трябва да е 13 924 кв. м.,
които да се поберат на мястото, затворено между днешните булеварди "Васил Левски", "България" и "Руски", и улица "Гурко".
На 1.IV. 1914 г. изтича срокът за конкурсния проект. Тогава в София трябва да пристигнат трима архитекти с европейска известност - от Париж, Виена и миланския "Институто ди белле арти", които да оценят работата на архитектите ни и ако трябва да нанесат нужните корекции. Предвидени са четири награди-първа от 10 000 лв., втора от 7000, трета 4500 и последната от 2500 лева.
Фердинанд поставя условия новият му дворец да прилича на виенския "Белведере". В сутерена трябва да е парното, инсталация за изкуствен лед и охладителни камери, помещение за съхранение на любимите на Фердинанд килими от цял свят, гардероб за зимни дрехи и изби за вино. Над сутерена трябва да се намира главният вестибюл, 2 гардероба от по 80 кв. м. и три салона. Редом до тях да са концертната и тронната зала, зад тях салон за пушене, стая за знамената, както и библиотечната сбирка. Искат се още стаи за началника на канцеларията и маршала, церемониалмайстора, частните секретари на негово величество и дежурните офицери, 12 бани, източно православна църква от 70 кв. м. и римокатолическа - 120 кв. м., стая за хористите и оранжерия. Общо този етаж заема 4562 кв.м.
На първия етаж е апартаментът на царя със спалня 42 кв. м. и тоалетна със същата площ, баня 24 кв. м., гардероб, 2 салона, библиотека и частна архива. Общо
апартаментът на царя е 570 квадратни метра.
До него е апартаментът на царица Елеонора, който заема 400 кв.м. По-нататък се нареждат двата апартамента на престолонаследниците, като за тях са отредени по 398 кв.м. На този етаж са и още 4 апартамента от по 280 кв. м., други 4 от по 180 кв.м. , още 2 по 102 кв.м и 1 от 68 кв.м. На втория етаж са 15 апартамента по 102 кв.м., 50 стаи за прислугата по 24 кв.м. и още 15 стаи за чиновници.
Наред с това Фердинанд предвижда и второ здание. На партерния етаж трябва да се поберат исторически музей от 400 кв. м. с отделни стаи за дирекцията му, канцелария за институцията на ордените, интендантството на цивилната листа, архивът, управата на двореца, както и дърводелска и тапицерска работилници. Първият етаж да е с 40 стаи за прислугата, бален салон, с апартаменти от по 68 кв. метра за гости, караулен дом и 500 кв. м. оранжерии и зимна градина.
Този грандиозен проект не се реализира заради краха, който България търпи в Междусъюзническата война.