Сеч и масивни строежи в Боровец

Мащабен проект за развитие на Боровец готви община Самоков заедно с банкера Емил Кюлев, шефа на "Главболгарстрой" Симеон Пешов и шефовете на "Рей холдинг" Иван Павлов и Елена Иванова. Обещаната инвестиция е за 300 млн. лв. Планува се парите да отидат за построяване на още четири нови лифта и увеличаване на легловата база на курорта от 5 хил. легла до 15 хил. Пистите ще бъдат разширени от сегашните 30 километра до 95 километра. "Проектът ще е готов до 2009 г.", съобщи за в. "Монитор" Ангел Николов, шеф на община Самоков. "Държавата за пореден път ще докаже, че не може да управлява природните си ресурси, ако допусне багери в Рила", контрира Любомир Попйорданов, председател на Асоциацията по алтернативен туризъм.

Боровец ще бъде разделен на три части. Първата ще е така нареченият нисък Боровец, който се намира близо до Самоков на 1100 метра надморска височина. Там ще се изгради ново селище с модерна архитектура и малки семейни хотели с капацитет 4 хил. легла. Към сегашните 5-6 хил. легла в същинския Боровец пък ще бъдат добавени още 2 хил. места. На Гвардейска поляна, която е на 1600 метра надморска височина, ще бъде издигнат супер Боровец, който ще представлява луксозно 5-звездно селищe с капацитет 1500-2 хил. легла.

В село Бели Искър, което е на десетина минути път от Самоков, ще бъдат построени малки хотели с още 1500-2000 легла. Там ще се развива екологичен туризъм.

"Боровец няма нужда от разширяване на легловата база", е мнението на Попйорданов. Статистиката сочи, че и сегашните 5-6 хил. легла са заети на 100% само през един месец от годината. През останалите зимни месеци капацитетът се използва наполовина, а през лятото почти няма туристи. Построяването на нови хотели значи още сеч и нови строежи в Рила. "Едва ли някой турист би искал да види унищожена природа", смята Попйорданов. Според други хора от туристическия бранш идеята да се строи база на Гвардейска поляна звучи непрофесионално. Причината е, че местността се намира на надморска височина от 1600 метра. Там мъгли падат и сега през юни, а какво остава през зимните месеци. На подобна надморска височина се правят само комплекси за аклиматизация на спортисти. Затова и за повечето хора базата ще е неподходяща за целодневен отдих.

Пътят до Гвардейска поляна е черен. В момента до там не може да се стигне с лек автомобил. Не е ясно как ще бъдат превозвани туристите, ако не бъде построен асфалтов път. Не е ясно и от къде бъдещата почивна база ще се захранва с вода, тъй като няма канализация.

"Новите части на зимния ни курорт ще бъдат свързани с лифтове и писти в комплекса", разказва кметът на Самоков Ангел Николов. Мегапоректът предвижда един лифт да тръгва от село Бели Искър до Соколец, успоредно на сега съществуващия асфалтов път до Боровец. Това значи, че лифтът ще е алтернатива на шосейния превоз, което поставя под съмнение неговата рентабилност. Втори лифт пък ще бъде изграден от Соколец до Ястребец. В момента курорта вече разполага с подобно съоръжение, което значи, че двете въжени линии ще се конкурират. Третата отсечка по проекта предвижда лифт от Чадър тепе до Дено. Проблемът при този участък е, че ветровете особено през зимата са много силни. Това поставя под въпрос до колко лифтът ще работи точно тогава, когато е основният поток от туристи. Четвъртата нова въжена линия ще бъде от Дено до хижа Мусала. Там също ще има доста проблеми пред построяването му. В този район все още няма съществуващи писти, което значи, че ще трябва да се строят тепърва. Това се предвижда и в проекта.

Лифтът и пистата под връх Мусала обаче влизат в защитените територии на национален парк Рила. А по закон там не се позволява преминаване на пешеходци, а какво остава за строителство. "Има два варианта за навлизане в парк Рила", казва кметът на Самоков. "Едната е като се извадят територии от парка и се приобщят към курорта, както беше направено в Банско. Другият вариант е да се промени закона, който регламентира статута на националните паркове. И двата въпроса са от компетенцията на Народното събрание", смята кметът.

"Недопустимо е навлизането в националния парк", категоричен е Попйорданов. "В Пирин това беше допуснато и бяха унищожени доста повече природни ресурси извън планираните", смята той.

Един от бившите кметове на Самоков, пожелал анонимност, каза, че подкрепя развитието на комплекса. Но когато това ще става за сметка на природния ресурс, трябва да се осмисли внимателно. Той препоръча да се направи и широко публично обсъждане, за да може хората да са убедени, че това е най-добрият път за развитие на зимния ни курорт.

Инвестиционният проект ще се реализира чрез смесено дружество между община Самоков и банкера Емил Кюлев, шефа на "Главболгарстрой" Симен Пешов. Като акционери влизат и Иван Павлов и Елена Иванова, които са шефове на "Рей холдинг". През последните месеци се появи информация, че холдингът е в тежко финансово състояние.

Общината ще участва с апортна вноска от 2 хил. декара земя. Земите са оценени за 3,70 лв. квадратния метър. Според някои твърдения тази оценка е силно занижена, поради което има риск да се повтори скандала с халите в София, в който столичният градоначалник Стефан Софиянски се разследва от прокуратурата и е отстранен временно от поста.

"Цената на земята не само че не е ниска, а дори е висока", каза кметът на Самоков. "Миналата година общината продаде 2500 декара на 30 километра от София за 250 хил. лв. Това значи, че държавната цена на декар е 100 лева за 8 и 9 категория, тоест 10 стотинки на квадратен метър, а ние сме постигнали цена от 3,70 на квадратен метър. Такава цена в района на Самоков не е постигана", смята Ангел Николов. В същото време обаче признава, че ако започне строителството в комплекса, цената на земята може да поскъпне до 30 евро. Проверка на "Монитор" пък показа, че ако човек иска да си купи терен в района на Боровец, офертите започват от 35 до 150 евро квадратният метър. Според бивш кмет на Самоков тази цена на земята е ниска, защото става дума за курортен комплекс.

Общата оценка на общинската земя е 8 млн. лв., за която общината ще има дялово участие в смесеното дружество от 25%. Първоначално то ще бъде учредено с капитал от 32 млн. лв., което значи, че другите инвеститори трябва да внесат 24 млн. лв. Предвижда се в бъдеще капиталът да бъде увеличен на 300 млн. лв.

"Ако другите акционери увеличават своите акции, ще увеличават и акциите на общината. Тоест общината повече няма да внася. А когато проектът достигне 300 млн. лв., общината ще държи отново 25% от тях. Това е различното с Банско, който има 20% от уставния капитал, а ние ще имаме 25% от стойността на проекта, което ще е равно на 75 млн. лв.", е сметката на кмета на Самоков.

Според него гаранцията за проекта е споразумение с инвеститорите. "И аз не знам дали проектът ще достигне 300 млн. лв., както ми се иска на мен. И друго нещо не знам. Като имам утре 75 млн. лв., какво от това. Какво ще получава общината като дивидент, процент от печалбата, като твърда сума ли срещу тази собственост", казва кметът на Самоков. И продължава: "Моите страхове са дали проектът ще достигне тези мащаби и какво ще получи общината за своето имущество. Като всеки нормален човек и аз имам притеснения, но какъвто бизнес да започнеш имаш притеснения", разсъждава той.