Божинов: Напуснах Ботев със сълзи в очите

Новият нападател на Левски Валери Божинов благодари на юношата на „сините“ Мартин Петков, че му отстъпва любимия №86. Опитният голмайстор обеща да бъде пример в съблекалнята и изрази надежда, че ще се създаде здрава сплав между българите и чужденците в състава.

„Искам да благодаря на Мартин Петков, който ми отстъпи №86. Знам, че ми е голям фен. Благодаря на момчето, мечтата му е била да играе с него, защото ми симпатизира. Надявам се той да тръгне по моите стъпки”, каза Божинов пред клубната телевизия.

„Запознах се с всички. Това, което виждам, е един добър колектив. Да, има доста чужденци, но момчетата са отворени спрямо мен, разговаряме, дори с чужденците. При българите това е нормално. Има много млади момчета, които гледат внимателно какво говоря, какво казвам, искат комуникация с мен. Това е много важно“.

„Дойдох, за да помогна на Левски, за да стане този клуб още по-добър. И чужденците, и българите трябва да бъдат едно. Каузата е обща – да върнем Левски там, където всички ние и феновете искат да го виждат. Надявам се да има още българи. Левски има нужда да събере и докара още българи, защото духът на Левски, когато е успявал, когато е бил велик и голям, е идвал от ядрото български играчи. Нека не подценяваме чужденците – тук има доста добри чужденци, доста добри футболисти. Вижда се, че им липсва самочувствието, увереността, липсва им някой, който да ги накара да повярват, да разберат какво представлява Левски, а не само да се идва и да се отбива номерът. Аз не съм тук, за да отбивам номера, и ще направя всичко възможно чужденците, които нямат нашия език, да разбират за какво играят, когато обличат синята фланелка. Със старши треньора Дерменджиев си поговорихме, бяха нормалните неща – как е минало пътуването, дали всичко е окей, мога ли да тренирам веднага на 100 процента. Аз отвърнах утвърдително. Има някои неща, които няма да направя 100 процента с отбора, защото денят беше доста емоционален за мен – раздялата с Ботев Враца, подписа с Левски… Малко или много това е емоция, която изтощава лекичко. Нормално е треньорът да иска да ме запази. Най-важното е да бъдем живи и здрави с всички колеги. Тежък и емоционален ден за мен – тръгнах си от Ботев Враца със сълзи, но от друга страна идвам в Левски с огромно желание, с голяма амбиция да постигнем и направим нещо. Една птичка пролет не прави, така че ще направя всичко аз да дам от себе си, а също и чужденците да повярват в синята фланелка.”

„Вижте, конкуренцията е нещо хубаво и ще вдигне нивото, класата, труда и влагането на всеки един футболист. Левски е голям, защото е голям отбор. Нормално е в Левски да има големи, доказани футболисти, всеки от които заслужава да играе. Виждате в Реал Мадрид как е – 22-ма големи футболисти, в Барселона е по същия начин. Ние, предвид нашата малка държава, е нормално, когато играеш в Левски, да имаш конкуренция в лицето на изявени футболисти. Всеки от тях иска да играе, всеки е доказан. Конкуренцията е хубава както за мен, така и за тях. Пожелавам на всеки от моите съотборници да е жив и здрав и като влезе, като облече фланелката, да дава сърце и душа. Този клуб и тази фланелка заслужават това. Може да се загуби – нормално. Няма отбор, който да печели по 40 мача на година. Когато обаче оставиш сърцето си и душата си, хората няма как да не го видят това нещо.”

„Нямам търпение отново да играя на „Георги Аспарухов”. Искам да го видя такъв, какъвто го оставих след последния си мач там с Ботев Враца. Феновете това искат – сърце и душа. Това е закон. Привържениците искат всеки играч да го прави. Когато оставиш сърце и душа на терена, когато видят, че фланелката е мокра, никой няма да ти направи забележка, никой няма да ти каже нищо. Когато видят, че имаш желанието, че се бориш, че се хвърляш, че имаш агресията, че си жаден, че в теб всичко гори, нормално е да побеждаваш. Манталитетът трябва да променим и съм сигурен, че ще получим нужната сплав в отбора. Ние, българите знаем какво е Левски, но когато трябва да се прави ядро от българи и чужденци – и ние имаме нужда от тях, както и те от нас. Мисля, че Левски е едно семейство, една фамилия, която трябва да се обедини. Без сърце и душа няма как да станат нещата”, завърши Божинов.