6 декември 1917 г. Арестуват цар Николай II

На 6 декември 1917 г. болшевиките арестуват руския цар Николай II и членовете на неговото семейство.

След Октомврийската революция настъпва краят не само на царя и неговото семейство, но и на управлението на Романови след повече от 300 години власт в Русия. Династията успява да обедини Русия и да я превърне в империя, която се простира на цели два континента. През 1894 г., когато Александър Трети, бащата на Николай Втори, умира от бъбречно заболяване, 26-годишният принц поема управлението на една от европейските велики сили.

Русия е значително по-голяма от съседните страни, в началото на Първата световна война златните ѝ резерви са най-големите в света. Макар и богата, държавата обаче е силно изостанала в развитието си. Целият околен свят се променя - техниката, икономиката, начинът на водене на война, формите на управление. Само че Николай Втори е твърдо решен да не нагажда държавата си в съотвестние с модерното време, а по примера на баща си да продължи да следва принципите на абсолютизма.

Богатството на руския царски двор е легендарно - Николай дори е смятан за най-богатия човек на времето си. Собственост на царското семейство са 70 процента от земята, което означава, че Николай е могъл да нарече своя една десета част от земната територия. Според изчисления на икономисти, всички притежавани от царското семейство земи, злато, бижута, дворци и произведения на изкуството, възлизат общо на над 45 милиарда долара.

Самият цар не бил претенциозен - носил костюмите си, докато се разпарцаливят. Но докато народът гладувал и вдигал отчаяни бунтове, елитът живеел повече от луксозно - разговаряйки на френски, английски или немски и на драго сърце харчейки парите си в големите европейски столици. Царските деца имали годишна пенсия от 280 000 рубли, а племенничките и племенниците получавали при навършването на пълнолетие по един милион - толкова, колкото била и зестрата на княгините. 60-те члена на царското семейство не можели да бъдат изправени на съд, споровете били решавани от самия цар - по правило максимално снизходително. Така се стигнало дотам, че роднините започнали да се възползват от позицията си в двора, за да трупат още повече богатства чрез корупция.

Министрите на Николай записват в своите дневници отчаянието си от царящата корупция и шуробаджанащина. Така например един велик княз прибрал в джоба си милиони, като попречил на установяването на монопол върху алкохолните напитки. Военният министър Сухомлинов пише в спомените си следното: "Безотговорното влияние на великите князе е като раково заболяване, поразяващо целия организъм на държавата".

Огромни средства се отделяли за сигурността на царя. Убийството на Александър Втори през 1881 г. силно се запечатало в паметта на Николай, внушавайки му убеждението, че либералните реформи водят до анархия и терор. Той живеел в постоянен страх от атентат. Когато пътувал из огромната си империя, два еднакви влака пътували един след друг и никога не се знаело в кой от тях пътува царят. Самият влак приличал на замък на колела: в седемте вагона наред с кабинета на Николай имало две спални, баня, детска стая, трапезария, както и хол с пиано.

Макар да живеел откъснато от руската действителност, Николай Втори се чувствал тясно свързан с народа си. Според принципите на абсолютизма избраният от Бога цар и неговият народ образуват единство. Няма т.е. никаква нужда от изразяващи народната воля институции като парламентите, междувременно вече въведени от другите монархии в Европа. Колкото повече след гражданската революция от 1905 г. расте намесата на Думата в случващото се в страната, толкова повече Николай Втори съзира спасението в простия селски народ, който се кланя на иконите и се кръсти при преминаването на царския влак. Пътуващият проповедник Григорий Распутин успява да заеме високопоставено място в двора включително защото е смятан за представител на този обикновен народ.

От Октомврийската революция насам светът се пита каква е съдбата на невероятното богатство на царя. Дали е изнесено в чужбина? Или и до днес се намира на дъното на езерото Байкал? Три дни преди екзекуцията на Романови болшевиките одържавяват цялата собственост на царското семейство. И само три години по-късно от огромните златни резерви на страната не остава почти нищо.