Оправданието, коeто поражда само драми

Германският ежедневник „Ди Велт" хвърля поглед назад към историята на Балканския регион и пояснява, че Първата световна война избухва основно заради неуредени малцинствени проблеми, възникнали след залеза на Османската империя - онази, на която Ердоган днес иска да подражава.

Взривоопасното буре на Балканите

Когато бляскавата едно време империя започва да запада, на Балканите избухат етнически конфликти. Етносите тогава са били така силно преплетени, че на практика е имало само малцинства. Терористична група от млади босненски сърби извършва атентат срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд. Неговото убийство поражда криза, която в крайна сметка довежда до Първата световна война.

Като реакция на Първата световна война американският президент Удроу Уилсън разработва през 1918 година концепция за бъдещо предотвратяване на конфликти чрез засилване на правото на самоопределение на народите. На практика обаче той постига точно обратното: започват масови гонения и прокуждания, а остатъците от малцинствата са подложени на огромен натиск за претопяване. Намират се и безскрупулни политици, които инструментализират тези напрежения.

Хитлер и Сталин

Германското издание припомня, че Адолф Хитлер е бил готов да води война в Европа още в края на май 1938 година. Той инструментализира отчасти наистина тежкото положение на германското малцинство в тогавашна Чехословакия. Партията на судетските германци на Конрад Хенлайн, която фактически е подразделение на Националсоциалистическата работническа партия на Германия, започва да подклажда напрежение с провокативни политически речи и дори с насилие. Така Хитлер успява да дестабилизира съседната държава и да приближи Европа до следващата голяма война. При нападението срещу Полша Хитлер също се аргументира с малцинствени проблеми - той твърди, че е принуден да нахлуе в Полша, за да защити германското малцинство.

Сталин използва същия модел: съветското нападение срещу Източна Полша на 17 септември 1939 г. той оправдава с нуждата да бъдат защитени "славянските братя" в региона, т.е. белоруското и украинското малцинство в Полша. Според автора на статията в „Ди Велт" неговият аргумент е бил точно толкова несъстоятелен, колкото и оправданието на Хитлер за агресията срещу Западна Полша.

Югославските войни

Сръбските националисти, ръководени от Слободан Милошевич, към края на 1980-те години започват да подклаждат етнически напрежение в тогавашна Югославия. Режимът в Белград окуражава сръбските малцинства в Хърватия, Словения и най-вече в Босна към активни действия. Всички те са водени от великосръбската идея, че онова, което някога е било сръбско, трябва да си остане в сръбски ръце, а останалите етноси да имат само ограничени права. Целта е била да се създаде единна сръбска държава, която да заема почти целия Западен Балкан - от Албания до Австрия.

Тази деструктивна политика води до избухването на югославските войни, продължили 10 години и отнели живота на най-малко 133 хиляди души. По време на тези балкански конфликти албанското население на Косово също беше политически инструментализирано: с помощта на терористични методи Армията за освобождение на Косово (АОК) вдигна градуса на напрежението до такава степен, че се стигна до войната на НАТО срещу Сърбия.

Путинова Русия

Германският вестник пише, че оправданието с правата на етническите малцинства е послужило и на руския президент Владимир Путин, за да дестабилизира съседна Украйна. Негласно подкрепяни от Москва военни формирования водят гражданска война в Източна Украйна. Освен това Русия анексира Крим – отново твърдейки, че трябва да защити тамошното руско население. Кремъл се опитва да дестабилизира и трите балтийски републики, във всяка една от които има и руско малцинство. Най-застрашена се чувства Латвия, където повече от 1/4 от населението са етнически руснаци.

Руското правителство залага на тази стратегия и в действията си спрямо Германия - да споменем само случая с руското момиченце Лиза, живеещо в Берлин. 13-годишното дете беше изчезнало от дома си през януари 2016 г., а когато се появи отново заяви, че е било отвлечено и изнасилено от мъже с южняшки външен вид. Руският външен министър Сергeй Лавров тогава обвини германското правителство, а руската общност в Германия беше насъскана и подведена да организира протести. Накрая се оказа, че не е имало нито отвличане, нито изнасилване – от страх, че родителите му ще го накажат, момичето си измислило цялата история.

Ердогановата грижа за турците в Германия

Германското издание припомня и това, че турският президент Ердоган също си служи с подстрекателски методи, водейки активна пропаганда сред турското малцинство в Германия. Нещо повече, той активно се меси във вътрешната политика на чужда страна, когато апелира към своите сънародници да не гласуват за определени германски политически партии. Подобно използване на малцинствата за политически цели винаги е водило до драматични последици, гласи заключението на „Ди Велт".