Всеки пети с COVID-19 после има психични проблеми

Близо всеки пети с коронавирус има психически проблеми като тревожност, депресия и безсъние в рамките на три месеца след положителния тест за коронавирус, пише "Гардиън", позовавайки се на проучване, предаде News.bg.

Анализът на Оксфордския университет също е установил, че хора с психически проблеми е 65% по-вероятно да бъдат диагнозирани с коронавирус в сравнение с тези без, дори и като се вземат под внимание рискови фактори като възраст, пол, раса и здравословни проблеми. Тези открития са неочаквани и се нуждаят от допълнително проучване. В същото време психичните проблеми трябва да бъдат прибавени към списъка с рисковете фактори за COVID-19, отбелязват авторите на изследването.

Изчисленията са направени на базата на около 70 милиона здравни картона в САЩ, включително и повече от 62 000 случая на коронавирус, които не са изисквали постъпване в болница или търсене на спешна помощ. 18,1% от заболелите са имали психически проблеми между 14 и 90 дни след диагнозирането с коронавирус. За да установят дали повишеният риск е пряко свързан с коронавируса, изследователите са сравнили данните с други шест състояния за същия период: инфлуенца, други респираторни инфекции, кожни инфекции, камъни в жлъчния мехур, камъни в уринарния тракт и фрактура на голяма кост.

През трите месеца след диагнозирането с коронавирус при 5,8% от пациентите са открити психични проблеми в сравнение с 2,5 на сто до 3,4% при пациенти с посочените по-горе състояния - почти двоен е рискът, според изследването, публикувано в журнала Lancet Psychiatry. Пол Харисън, професор по психиатрия в Оксфордския университет, коментира, че са необходими повече изследвания, за да установи дали психическите проблеми могат пряко да се свържат със заразяването с коронавирус.

В анализа не са включени общи фактори, които влияят върху физическото здраве, такива като социално-икономическото положение, тютюнопушене и употреба на наркотици. Харисън подчерта, че също има потенциал напрегнатата ситуация заради пандемията да играе някаква роля. Учените предполагат, че хората в по-неблагоприятна социално-икономическа ситуация е по-вероятно да страдат от психически проблеми. Бедността увеличава излагането на коронавирус, което се дължи на фактори като препълнени жилища или небезопасни условия на труд.