Екзакта: Седем партии в парламента, ако изборите са сега

Ако изборите бяха на 20 септември, ГЕРБ биха получили 36.5% от гласовете на категорично решилите да гласуват българи, БСП биха получили 20.2%, ДПС – 11.9%, а РБ – 7.3%.

Това показват резултатите от национално представително проучване на електоралните нагласи, проведено в периода 15-19 септември на Екзакта Рисърч Груп .

Получените резултатите от изследването отреждат място в бъдещия парламент на още три формации: АБВ – с 5.3%, ББЦ – с 5.2% и ПФ – с 5.2%. Всички споменати дотук проценти са дял от категорично решилите да гласуват избиратели, показват резултатите от проучването.

Разликата между АБВ, ББЦ и ПФ е дотолкова малка, че подреждането им вероятно ще остане загадка до деня на самите избори. Няма обаче основание да се твърди, че гласът за всяка от тях би бил пропилян глас. Още повече, че и трите формации от самото начало на кампанията, получават резултати в проучванията на ЕКЗАКТА, които правят вероятно попадането им в следващото Народно събрание.

Най-мобилизиран към момента е електоратът на ДПС.

96% от избирателите на тази партия от парламентарните избори през май 2013, възнамеряват отново да гласуват за ДПС. Електоратът на ГЕРБ, както и преди евровота, е по-мобилизиран от този на БСП и в същото време има по-голямо твърдо ядро. Периферията на ГЕРБ допълнително набъбва и поради конформисткия вот, сочат данните. От ЕКЗАКТА правят уточнението, че представените тук резултати са получени от регулярно национално представително проучване на ЕКЗАКТА и не могат да бъдат тълкувани като прогноза на агенцията.

12% от българите твърдят, че са променили решението си за кого да гласуват

през първите две седмици от кампанията, сочат данните проучването.

Резултатите от проучването сочат, че кампанията не е повлияла на избора на 88%. Хората, на които кампанията е повлияла, най-често са избиратели на възраст под 30 години, жители на столицата и високообразовани респонденти. От данните на настоящото изследване става ясно, че избирателите на малките партии по-често от останалите признават, че кампанията им влияе.

Ромите и етническите турци отричат кампанията да влияе на вота им.

55% от пълнолетните българи твърдят, че категорично възнамеряват да гласуват към 20 септември.

В самото начало на кампанията твърдо решилите да гласуват не надхвърляха 50%. Дали този 5%-ов ръст е израз на тенденция или е по-скоро моментна снимка на нагласите на избирателите по средата на кампанията, предстои да установим.

Политическите формации, които призовават към висока избирателна активност, очевидно в някаква степен успяват да въздействат на част от хората. На този етап от кампанията, обаче, е трудно да се прогнозира каква ще бъде активността в деня на вота, защото са възможни изненади до последния момент.

Изследвания като настоящото по никакъв начин не могат да отчитат ефектите на вота от чужбина, както и на стимулирания вот у нас. Половината от твърдящите, че не са решили още за кого да гласуват, в същото време заявяват, че ще направят избор до деня на вота и в крайна сметка ще гласуват. Това също би могло да внесе известни корекции на сегашните данни.

Изследването е проведено от Екзакта рисърч груп в периода 15-19 септември, 2014 г. Методиката на регистрация е полустандартизирано „face to face” интервю. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица в 125 гнезда, в 88 населени места в цялата страна. Изследването е реализирано със собствени средства на Екзакта Рисърч Груп.