Плевнелиев се консултира с АБВ

Президентът Росен Плевнелиев проведе днес консултации с парламентарната група на АБВ. Те се проведоха при закрити врати в Президентството.

Плевнелиев ще проведе консултации с парламентарно представените политически сили, преди да връчи мандата на най-голямата от тях.

Днес той се срещна с АБВ. След партията на Първанов, Плевнелиев трябваше да проведе консултация и с „Атака", но от партията не се появиха.

От АБВ за разговорите в Президентството пристигнаха Ивайло Калфин, Росица Янакиева и Румен Петков.

Росен Плевнелиев поздрави АБВ за добрия резултат на предсрочния вот, както и Калфин за работата му като евродепутат.

В отговор на въпрос дали АБВ би подкрепила ГЕРБ, Калфин бе лаконичен и заяви, че те са склонни да подкрепят политики, които съответстват на тяхната програма.

По-късно в официално съобщение на АБВ и президентството споделиха как са преминали консултациите.

В началото на днешните консултации между президента Росен Плевнелиев и Коалиция АБВ държавният глава сподели, че по време на международните си визити е разбрал, че дипломатите, с които се е срещал, имат изключително добро отношение към председателя на ПГ на АБВ Ивайло Калфин и неговата работа като евродепутат и участник в различни комисии в ЕП.

След срещата си с президента, Ивайло Калфин заяви пред журналисти, че темите около едно или друго назначение не са на дневен ред за АБВ. Той добави, че ангажиментите му са свързани с политическите решения на АБВ, а не са самостоятелни. „Всички разговори, които са водени от АБВ, са водени на принципна основа и ние досега не сме поставяли и нямаме намерение да се въртим около въпросите, свързани с едно или друго назначение“.

Ивайло Калфин обясни, че разговорите този следобед на „Дондуков“ 2 са били свързани с хода на преговорите досега между парламентарните сили и държавните приоритети в краткосрочен и дългосрочен план. Той изрази съжаление, че форматът, който АБВ предложи и за който настоя - широка управленска коалиция – не се състоя и коментира, че това вероятно сочи липса на кураж при основните партии. Калфин коментира и отношението на АБВ към бъдещото управление. Той каза, че ако се постигне съгласие по приоритетите и политиките в управленската програма на АБВ, то може да се стигне до споразумение с водещата политическа сила. „Ако нашите приоритети влязат в споразумение и ГЕРБ видят, че има възможност да бъдат изпълнени, то подписване на споразумение може да се случи. Затова участваме в политиката – за да защитим тези политики. Ако не ги видим, няма как да подкрепяме политики, които са различни от нашите”, обясни председателят на ПГ на АБВ. Той отново посочи, че ключови за АБВ са икономическите и социални въпроси, темите, свързани с Изборния кодекс, със съдебната система.

Темата за увеличаване на правомощията на президентската институция, която е получила подкрепа от Росен Плевнелиев, също е била акцент в разговорите. Калфин обясни, че става въпрос за принципни промени, които да равнопоставят в по-голяма степен двете пряко избирани институции – президент и парламент и същевременно да дадат възможност за взаимен контрол между тях. „Най-добре е президентът да има инициативата и да се създаде една институция като конвент, която да бъде самостоятелна и спокойно, широко, публично да обсъди конституционните промени. Той прие тази идея и ни каза, че мисли в подобна посока и вече е правил някои консултации”, каза Калфин.

Президентът е подкрепил и настояването на АБВ за ясна социална политика, включително в този бюджет, свързана и с компенсации за увеличените цени на електроенергията, както и идеите на партията за по-дългосрочна визия за отбраната и сигурността. Тема на консултациите на „Дондуков“ 2 е била и тази за споразумението за партньорство с ЕС, където България пое ангажимент за 33 конкретни реформи, които трябва да се направят до 2016 г. Калфин подчерта, че тази тема отсъства от разговорите за съставяне на мнозинство, а част от тези реформи предполагат много сериозно парламентарно съгласие. От тях зависи и дали държавата ни ще може да получи чаканите от еврофондовете 15 млрд. лв.

Като неотложен въпрос президентът посочи и Споразумението за партньорство между България и ЕК, което връща на дневен ред реформите у нас. По него страната ни има да изпълнява 33 ангажимента, за да бъдат усвоени европейските средства през новия програмен период.

В краткосрочен план като спешни и неотложни задачи бяха определени  актуализацията на бюджета и решаването на ситуацията около КТБ.

От АБВ поставиха въпроса за необходимостта от конституционни промени в бъдеще по отношение на съдебната власт и промяна в баланса между отделните власти. Президентът заяви, че тази тема може да бъде обсъждана в дългосрочен план, но само, когато е ясна посоката на конституционната реформа и това да трябва да стане чрез широки публични дискусии.

Провеждането на дългосрочни реформи в областта на правосъдието и сектор „Сигурност“, пенсионната и административната реформа в страната, продължаването на реформата в сектор „Енергетика“, както и изграждането на проекта „Южен поток“ по европейските правила също бяха във фокуса на консултациите.