135 г. от приемането на Търновската конституция (обновена 12:59)

Отбелязваме 135 години от приемането на Търновската конституция, която поставя основите на съвременната българска държавност. За празника Парламентът провежда тържествено заседание.

Заседанието се провежда при изключителни мерки за сигурност, а Парламентът е под засилена охрана.

Движението по бул. „Цар Освободител” пред Народното събрание е затворено. Забранено е паркирането около паметника на Цар Освободител. Откъм храм-паметника „Св. Александър Невски“ има заграждения.

Загражденията пред парламента обаче бяха премахнати за първи път след протестите, за да може гвардейският духов оркестър да посрещне официалните гости, а след това депутатите да си направят снимка.

Сред гостите на тържественото заседание са премиерът Пламен Орешарски и министрите, президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова, патриарх Неофит и главният мюфтия, председателите на върховните съдилища и конституционни съдии, както и дипломати.

В началото на заседанието всички станаха на крака за химна на Република България.

Последва и слово на председателят на НС Михаил Миков. „Една от великите ценности, които утвърждава и последователно отстоява Търновската конституция, е свободата“, заяви той.

„Свободата е основен принцип и основно право на човека, тя е част от съдържанието и градивен елемент на редица други права – свобода на словото, свобода на сдружаване, свобода на вероизповеданията, свобода на митинги и манифестации“, посочи още Миков. Укрепването и затвърждаването на свободата като основен фундамент отговаря на най-високите универсални стандарти, каза още той.

"И днес ние помним и черпим сила от непреходния дух на търновската конституция, от волята за разбирателство в името на България, успяла на 16 април 1879 г. Във Велико Търново да създаде този пръв учредителен акт на българската държавност", завърши той.

След него Цветан Цветанов от ГЕРБ поиска да бъде почетена паметта на загиналите при атентата в църквата „Света Неделя“ в София на същата дата - 16 април, през 1925 г. Над 200 са жертвите, след като крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия взривяват покрива на черквата.

След настояването на Цветанов всички депутати отдадоха почит с едноминутно мълчание.

Лидерът на БСП Сергей Станишев обаче заяви, че не трябва да се забравя, че една продължителна война в България започва още през 1923 година с военен преврат, резултат на което е убийството на законния министър-председател.

"Конституцията трябва да се ползва с подкрепа от политическите партии, гражданските сдружения, гражданите. Важно е нейното прилагане и спазване”, обяви Станишев.

По думите му честванията на годишнината от Търновската конституция имат смисъл само, ако “наистина отдадем почит на нейните автори, на ценностите, заложени в нея, ако извлечем поуките за бъдещето на развитието на българската демокрация”.

"Търновската конституция не отразява изцяло идеите на Апостола на свободата за чиста и свята република. България е по-скоро с монархическо, отколкото с парламентарно управление. Това е източник на множество конфликти през десетилетията”, подчерта лидерът на червените.

Той подчерта, че и днешната модерна българска конституция също е родена в бурни времена.

"Великото народно събрание беше сигурно най-яркото събрание от българския преход. Искам да отдам почит на народните представители. Поклон пред всички тях – пред живите и тези, които не са сред нас”, отчете Станишев.

Парламентаризмът у нас куца, страда от хронична болест, заяви в своето изказване председателят на ДПС Лютви Местан. Той припомни, че преди 135 години първоучредителите приемат Конституция, върху която пише Конституция на Княжество България. По думите му тогава свободна България има своя княз, но тази Конституция успява да вплете в себе си статута на княза със завета на Апостола за демократска република.

"С ръка на сърцето си трябва да кажа, че за съжаление, твърде често днес даваме примери, че сме се отклонили от висотата на първоучредителите, защото днешният парламентаризъм куца, страда от хронични болести. Днес сблъсъкът не е коя идея да надделее, а кой да надделее с една или друга процедурна хватка”, отсече Местан.

Той все пак отбеляза, че Конституцията повече от всякога е символ на независимостта на България, но вече на европейска България.

"Днес ни липсват и разбирателство, и съгласие, защото когато не звучат тържествени речи, в тази зала господства езикът на отрицанието и противопоставянето", заяви от своя страна Цецка Цачева от ГЕРБ.

“Ден като днешния, когато всички обръщаме погледа си към дълбоките ценности и постиженията на България, ме кара да се надявам, че и занапред ще можем да гледаме в обща посока – към по-добро бъдеще на нашата страна”, заяви в своята реч премиерът Пламен Орешарски.

Министър-председателят отбеляза, че в историята на всеки народ има моменти, когато прави голяма крачка напред в своето израстване. „Тези моменти са резултат от преминати много изпитания, натрупана мъдрост и разбира се - стремеж към обновление. Тогава погледът на обществото придобива нов фокус – този на отговорността пред собственото бъдеще. Такъв момент за нас, българите, е приемането на Търновската Конституция“, подчерта министър-председателят. Той напомни, че преди 135 години нашите предци изковават устоите на свободна България, показвайки самочувствието си на древен народ, който може да възкреси своята държава и да намери достойно място в Европа и в света.

Орешарски отбеляза, че понякога сякаш забравяме защо „Съединението прави силата“. „Трудностите, през които премина страната ни  в последните години - особено във вътрешен план, силно засегнаха авторитета на институциите. Наш дълг е да върнем доверието на хората в тях. Пред това предизвикателство е изправено и настоящото Народно събрание. Защото е ключово спазването на основния принцип на Конституцията - разделението на властите и гаранция за правата на гражданите“, заяви премиерът Орешарски.

Първият основен закон в най-новата ни история е приет през 1879 година по време на Учредителното събрание в старата столица Велико Търново. Тя е измежду най-демократичните закони в Европа и провъзгласява широки граждански права, гарантира неприкосновеността на човешката личност, забранява титлите, съсловните различия и привилегиите. С нея се узаконяват свободата на словото и на печата.

Оттогава България има четири конституции.

Настоящият основен закон е приет през 1991 година след падането на комунистическия режим. Днешният ден е и празник на юриста.