Журналисти срещу корупцията "скочиха" на промени в правилника за вписвания

На 10 октомври на сайта на Министерски съвет е публикувани предложения за промени на Правилника за вписвания. От „Клуб-журналисти срещу корупцията” излязоха със становище по подготвяните промени.

1. В Доклада се говори за водене на имотни партиди при действието на Закона за собствеността. Законът за собствеността не предвижда водене на имотни партиди, както и не регламентира по какъвто и да е начин процедурите относно начина на вписване. Единственият текст, който касае вписването в Закона за собствеността е чл.116, който говори за подробностите за начините на вписване, но не и за имотни партиди.

„Според нас може да се спори  по отделните части на имотната партида по включването или изключването на едни или други данни, но е абсурдно да се спори за необходимостта от регламентиране на имотни партиди и създаване на имотен регистър”, посочват в становището си от Клуба.

Хаосът във вписването ще продължи, ако не съществуват не просто ясни, а нормативни правила за съдържанието, образуването, разделянето или съединяването на имотните партиди, от които е съставен имотния регистър.

Също така не е вярна констатацията, че с измененията на Закона за кадастъра и имотния регистър се урежда водене на имотни партиди с друго съдържание и по друг ред. Глава 8 – „Партида на недвижими имот, партидно дело” е абсолютно непроменена. Въпросът, по който трябва да се направи широко обществено допитване е иска ли страната ни да положи начало на процеса по създаване на имотен регистър или иска хаосът относно документирането и обявяването на актовете подлежащи на вписване да продължи.

2. Публичността на вписаните актове по никакъв начин не е застрашена с наличието на забранителната норма в Правилника за вписванията, а именно че Службата по вписванията не издава незаверени преписи. Службата по вписванията никога не е имала правната възможност да издава незаверени преписи (копия) на документи (създадени на копирна машина или на ръка).

Всеки гражданин може да поиска в писмен вид издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот и да направи устна справка. Но с оглед възпрепятстването на измамите е логично тази възможност по отношение на самите вписани актове (нотариални актове, договори, съдебни решения и т.н.) да имат само лица с регламентиран правен интерес.

В Континенталната правна система (към която принадлежим и ние) не е позната възможност, изразяваща се в правото на всеки гражданин, независимо какъв интерес има, да може да иска копие от документите за собственост на всеки друг гражданин. Може да се направи справка в законодателствата на Германия, Франция, Австрия дали съществува такава възможност. Навсякъде в тези страни регистъра е публичен, но достъпа до актовете е опосредствен, извършва се чрез определени лица – адвокати, нотариуси и т.н. Но дори и да се приеме, че могат да се дават незаверени копия от документите за собственост подлежащи на вписване на всеки, то пак следва да има ясна и най -важното нормативно уредена процедура в Правилника за вписванията. Трябва да съществува известност, относно факта кой и защо е поискал определен документ, трябва да има регистър за предаването на тези копия.

Ние считаме, че трябва да се даде публичност на авторите на сигналите, становищата и жалбите, за да се види дали не се касае за защита на тесни гилдийни интереси. Поради факта, че над 95% от българите са титуляри на вещни права, трябва да се направи широко обществено обсъждане в продължителен срок на основните въпроси които засягат всеки гражданин, а именно: следва ли всеки да получава копия от актове за собственост и следва ли да се започне процеса по създаване на имотния регистър.

3. Категорично не е верен извода, че чл.46а засяга местната компетентност на съдиите по вписванията. Действията относно извършената справка се извършват от съдията по вписванията по местонахождението на имота, където е и архива на Службата по вписванията.

Еманация на хаосът в Службите по вписванията е, че справките се издават не по реда на чл.39 от Правилника за вписвания, а от екрана на компютъра, по нерегламентираните имотни партиди и по несъществуващи регистри. В следствие на извършването на тази справка по незаконен, неправен ред, се издават удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот (т.нар. удостоверения за тежести на имот), в което е извършено невярно документиране, че е извършена справка по смисъла на Правилника за вписванията, а именно, че са отваряни книгите за вписване, партидните книги и азбучния указател. В Службата по вписванията в София например, действителни справки по Правилника за вписванията, с отваряне и разлистване на книгите и регистрите, се издават единствено за актовете вписани преди 1990г.

Според нас следва да се установи водени ли са изобщо партидни книги и азбучен указател или се водени откъслечно, както за София имаме информация, че партидната книга е водена с прекъсване от 5-6 години.