Народното събрание прие окончателно промените в Закона за кадастъра и имотния регистър

Въпреки положителните на пръв поглед, промени които прие окончателно 43-тото Народно Събрание в поредния Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), проблемите около изработването на кадастралната карта на България остават с пълна сила и дори в последно време се задълбочават. Обединяването на така наречените карти на възстановената собственост (КВС), които всъщност са квазикадастрални карти, с картите на урбанизираните територии е технически несложна дейност, а превръщането на сегашните номера на имотите в идентификатори

(или т.нар. ЕГН на имотите, за което се говори) е още по-просто.

„Не искам да омаловажа промените и в този смисъл становището на Камарата на инженерите по геодезия (КИГ) е, че тези изменения на ЗКИР са стъпка в правилна посока и това бе предвидено в закона още през 2001 г., когато нямаше нито една кадастрална карта от сегашния вид”, каза за Факти.бг председателят на Камарата, инж. Валентин Йовев.

Дали това обединение на два картографски (кадастрални) продукта с коренно различни по своята същност качества трябваше да се случи сега, навенднъж или постепенно с покритието на страната с кадастрална карта, е въпрос, по който е излишно вече да се спори, тъй като този ЗИД на ЗКИР го реши. „Както се казва на печалившите честито. Проблем обаче е начинът, по който е предвидено това да стане, капацитета на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), даже подпомогнат от Министерство на земеделието (МЗ) е недостатъчен нито за обслужването, нито за контрола по приемането на преобразуваните файлове (карти), нито по процедиране на преписките за изменения”, обяснява инж. Йовев. Предвидено е администрацията на АГКК сама да извърши „преобразуването“ и сама да си го приеме за добре свършена работа, като единствения мотив е, че няма да се ангажира бюджетен финансов ресурс за тази дейност.

„Сегашните „митинги“ с опашките в София-град, обаче ще ни се сторят като събрания на етажната собственост, след влизане на закона в сила и преминаването на цялостното обслужване от АГКК, „подпомогнати“ от МЗ. Най-лесният проблем е с издаването на скиците, но за съжаление кадастралната система не е само за това. Тя заедно със специализирания служител зад компютъра контролира, променя граници, следи за правната страна на вписаните в скиците обстоятелства, атрибути, поддържа кадастралния регистър в актуално състояние и какво ли още не. Агенцията по геодезия има и много други функции, към които тя сега се отнася безгрижно, но проблемите за тези важни, високотехнологични държавни дела (в.ж.ЗГК) остават.

Съветът по геодезия не се е събирал нито веднъж от началото на 2015г.! до сега. Проблемите с височинното определяне на новата референтна координатна система БГС2005 не са решени, контролът върху частните (държавна няма) перманентни GPS мрежи е занижен и е превъзложен, няма научно обезпечение на дейностите по геодезия и картография, дейностите по INSPIRE (Infrastructure for Spatial Information in Europe не са започвали, информационната система на кадастъра постоянно се „надгражда“ срещу впечатляващи суми от една и съща фирма и какво ли още не. Първокласната нивелачна мрежа е присъединена към Единната европейска нивелачна мрежа и обработена в нея в Амстердамска система EVRS2000. Няколко години по-късно – и в система EVRS2008. Проблемът е, че поради липса на достатъчно финансиране и човешки потенциал, при тези обработки са използвани сравнително малко нови измервания. GPS технологиите са все още неприложими за подмяна на прецизните нивелачни измервания, а така наречената „GPS-нивелация" е с възможности да замени само тригонометричната нивелация, при ГММП и РГО, където изискванията за точност на височините е ± 50 mm. Подобно е и положението с държавните гравиметрични мрежи. „Ако съвета за административна реформа или и аз вече не знам кой, не реши проблема с щатовете на тази агенция, не завиждам на сегашното ръководство. Специализираната администрация, на която се разчита е драстично намаляла – геодезисти и юристи. Сключените договори за външната правна помощ е на ръба на закона, въпреки че същесвуваше правен анализ за нейното безсмислие, поне по начина, по който беше провеждана по-рано. „Човешкият ресурс в АГКК не се развива достатъчно и нашите колеги, имам предвид геодезистите са напълно демотивирани. Подложени са под тотален натиск, както от страна на гражданите и фирмите, така и от страна на ръководството, а и от страна на външните правоспособни лица. За предвидените по сегашния ЗИД на ЗКИР срокове за преобразуване на КВС, да не говорим, защото от кадастъра, пак повтарям, не се издават само скици. Това е най-малкия проблем. За съжаление, нито едно от нашите конкретни предложения, дори за „козметични“ промени в текстове от сегашния закон, не бяха приети. Още на първо четене в комисията по местно самоуправление към 43 НС имаше възражения и от съдиите по вписванията (в.ж. изказвания и на съдия Коцева, Николова, адв.В.Бакалова, нотариус Белазелкова), а имаше и въобще отрицателни становища по законопроекта от други сродни наши организации, но така или иначе този ЗИД на ЗКИР се прие на второ четене в този му вид от 43-тото НС. Това е волята на мнозинството и ние ще се съобразим с това. Ние сме браншова организация и не се занимаваме с политика, но това че няма чуваемост за предложенията ни, поражда в нашите редици и политически упреци, защото това е един технически закон с охранителни по отношение на недвижимата собственост функции и касае 100% от българското общество. Не е ясно как администрацията ще се справи” ”, коментира председателят на КИГ.

Правоспособните лица извън АГКК са наясно с проблемите, но в случая те не са ангажирани по закона с тях. Преобразуването на КВС в квази кадастрална карта, без да се решат грешките в т.н. „контактни зони”, линейните обекти (пътища, железници, водопроводи, канали, газо и всякакви други проводи), собствеността в обхвата на тези територии ще продължава да виси и да генерира все повече напрежение, а покритието с ККР, независимо от горното мероприятие си остава 18% или сега вече след мощния рестарт на кадастъра през 2014 г. е около 24% и до тук спираме.

„Междувпрочем таксите за скици са отпаднали от 2014 г.,отнася се за общини и държава независимо дали преписките са за техни земи или са свързани с техни имоти и производства за други собственици, а с електронен подпис нотариусите могат да получават скици (по специален образец) за техни производства пак още от 2014 г. за което е надградена информационната система. Те обаче се получават възмездно от Агенцията с 25% намаление. Не ми се вярва за сделки, скиците да станат безплатни, каквито твърдения прочетох от най-високо ниво, освен ако няма някакво ново споразумение с Министерство на финансите, предвиждащо отмяна на плана за приходите на АГКК. Може би се имапредвид отпадането на хартиен носител, но това е факт още с първия ЗКИР, защото кадастралната карта е единственния за сега документ който по закон се поддържа само в електронен вид”, обяснява инж. Йовев. Там, където липсва ККР собствеността не е защитена надеждно, а карти има в 24% от урбанизираните територията на РБ. А това е важно, тъй като съвременната кадастрална карта има и индиректни ползи, като например това че ипотечният пазар е по-сигурен, нотариусите са по-сигурни при изповядване на сделки, предприемачите са по-сигурни при реализиране на инвестиционните си намерения. Всичко започва от една геодезическа основа. Към момента проблемите в областта на геодезията и картографията са такива, че секторът се върна на нивата от 2013 г., когато не се правеше нищо. Необходимо е бързо да се приеме ясна стратегия, тъй като 15-годишната такава изтече през 2015 г. и дефакто към края на миналата година България трябваше да има изработена кадастрална карта на 100%. За сега е очевидно, че кадастърът не е в приоритетните програми за развитие на държавата и укрепването на правна сигурност на сделките с недвижими имоти.