Възстановяването на Голямата базилика означава памет, родолюбие и туризъм

Възстановяването на Голямата базилика означава памет, родолюбие и туризъм, съобщиха от Националният исторически музей (НИМ).

Както е известно, на 2 май т.г. премиерът Бойко Борисов обеща на правителственото заседание, което ще се състои на 8 май, четвъртък, да бъдат гласувани 500 000 лв. за довършване на археологическите разкопки и реставрацията на Голямата базилика в Плиска, обещавайки в следващите години да даде всичките необходими 8 милиона лева.

Голямата базилика е най-голямата християнска църква в Европа през Средните векове. Тя е дълга 102.5 метра и широка 30 м. Храмът е с 20 метра по дълъг от храма „Св.София” в Истанбул (Константинопол), катедрален храм на Вселенската патриаршия, и с толкова - от храма „Сан Пиетро”, катедрален храм на Папството в Рим до ХVІІ век. Изграден е от огромни бели варовикови квадри – камъкът е взет от кариерите в близкото село Кюлевча. Край църквата е развит на голяма площ манастирски комплекс и Архиепископска (след 917 г.) Патриаршеска резиденция. Археолозите са открили в манастира скрипторий за производство на книги на старобългарски език. С тези книги мисионери-монаси на манастира са покръстили в ІХ-Х век народите на днешните държави Русия, Украйна, Беларус, Румъния, Молдова, Сърбия.

Храмът е унищожен от османските завоеватели. Според законите на ислямската империя не е могло да има християнски храм, който да е по-висок от мюсюлманин, яхнал кон, а този е бил значително по-висок. И както съвременните джихадисти унищожават цели антични средновековни градове в Ирак и Сирия, така през ХІV-ХV век е унищожена и Голямата базилика и цяла Плиска. Прекрасният строителен материал е използван за градеж на турските казарми в Шумен и за строежа на ж.п.линията Варна-Русе по времето на Мидхад паша.

Защо трябва да възстановим този паметник? Най-малко поради три основателни причини:

Първата – за да възстановим разрушената си историческа памет. Тези дворци и църкви не са унищожени случайно, както си мислят някои. Всеки „нормален” завоевател в човешката история използва за свои нужди сградите /особено монументалните/ на завоювания народ. Правили са го всички; включително и ние, българите, сме използвали крепостите на ранните византийци. А и турският конак в София сме превърнали в княжески и в  царски дворец. Но не и завоевателите. Те са смятали да ни управляват (и  са ни управлявали) като РАЯ (СТАДО, в превод). А едно стадо няма нужда от сгради, които да му напомнят за миналото величие и правото да бъде свободно. Затова са и унищожени, с редки изключения, превърнатите в джамии храмове „Св. София” в София и „Св. 40 мъченици” в Търново. Всичко останало – под ножа на исляма.

Втората причина е културно историческият туризъм. Това е неразработеният все още сектор на туризма у нас. А постигнатото е обнадеждаващо. Възстановените частично крепости и църкви на малки средновековни градчета като Перперикон, Белчин, Пещера, Бяла и др. показват, че те са посещавани годишно от 250 000 до 500 000 туристи. А Голямата базилика е първокласен паметник в националната йерархия, на историческите обекти у нас и в европейски и в световен мащаб. При това до нея водят първокласни пътища – автомагистрали, в близост има и летища, и пристанища. Няма да бъдат харчени пари за инфраструктура.

Третата причина, разбира се, е патриотичното възпитание на българите. То не може да бъде осъществявано, както искат противниците на реставрацията, от „трите реда оцелял каменен зид всред ниска тревна растителност”. Три реда камъни не само че не предизвикат патриотични чувства, но и туристи не привличат. Те могат да предизвикат само униние и чувства на историческа фрустрация. А и някои аналогии с днешната действителност: „Ето това сме и днес – руини, макар че не сме преживели ислямска инвазия”.

Последователност на действията:

1. Археологически разкопки в южния корас на храма (единственото неразкопано място) на т.н. Свещен кладенец. Археолог – проф. Павел Георгиев, работил през цялата си кариера на този обект (35 години). Стойност – 100 000 лв.

2. Паралелно – реставрация на църквата по одобрения от Министерството на културата и НИНКН план на проф. д-р Теофил Теофилов - в тази част на храма (входа и страничните стени), където няма да се пречи на археологическите разкопки на проф. Павел Георгиев – 400 000 лв.

Банковата сметка на Сдружение „Плиска” е:

СДРУЖЕНИЕ „ПЛИСКА”
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД
кл. София
IBAN: BG47 BPBI 7939 1087 7828 01
BIC код: BPBIBGSF