Държавите са отговорни за природата и човешките права

Държавите носят отговорност за влиянието на неблагоприятните изменения в околната среда върху човешките права, постанови Европейският съд по правата на човека. Всяка година на 22 април си спомняме за Международния ден на Земята и за нашите задължения към заобикалящата ни природа. Тревогата е още по-голяма, когато правим равносметка на настъпилите промени в околната среда – замърсяването, глобалното затопляне и изменението на климата. Въпреки че условията на нашата планета многократно са се променяли значително в продължение на 4,5 милиарда години, през индустриалната епоха температурите се повишават по-бързо, отколкото когато и да било.

На този фон опазването на чиста и благоприятстваща здравето и дейностите на човека природна среда е от особена важност както за нас, така и за бъдещите поколения. В началото на април тази година Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (GC ECtHR) публикува дългоочакваните си решения по три нашумели дела, свързани с изменението на климата.

Първият иск („VKSS“ или „швейцарският случай“) е заведен от четири жени от Швейцария на възраст над 80 години и асоциация Verein KlimaSeniorinnen Schweiz, която представлява над 2000 швейцарски възрастни жени. Жалбата се съсредоточава върху факта, че властите в тази страна не са предприели достатъчно действия за смекчаване на последиците от изменението на климата и че това се отразява неблагоприятно на живота, средата и здравето им в нарушение на чл. 2 и чл. 8 от Европейската конвенция по правата на човека (ЕКПЧ). По-специално те твърдят, че швейцарското правителство не е въвело подходящо екологично законодателство или въобще някакви мерки в съответствие с международните ангажименти. Допълнително основание е чл. 6 (достъп до правосъдие), като ищците се позовават на неуспеха на швейцарските национални съдилища да разгледат правилно техните искания.

Duarte Agostinho and Others v. Portugal се отнася до жалба, подадена от шест деца и младежи, които твърдят, че Португалия, заедно с 32 други държави е нарушила Конвенцията, като не се е справила с емисиите на парникови газове (ПГ) и съответно с ангажиментите си по Парижкото споразумение. Групата твърди, че както настоящите, така и бъдещите въздействия от изменението на климата са следствие от действията на държавите и оказват влияние върху живота, благосъстоянието, психичното здраве и спокойствието в домовете им.

Третата жалба (Carême v. France или „Carême”) се отнася до предполагаемата неспособност на Франция да предприеме подходящи стъпки за предотвратяване на глобалното затопляне. Жалбоподателят, бивш жител и кмет на община Grande-Synthe, твърди, че това е нарушение на членове 2 и 8 от ЕКПЧ.

От трите казуса Verein Klima Seniorinnen Schweiz срещу Швейцария вероятно ще се окаже с решаващо значение за всеки, който участва в съдебни спорове, свързани с изменението на климата и опазването на околната среда. Основното заключение е, че чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека ( ЕКПЧ/ECHR) относно правото на зачитане на личния и семейния живот на всеки, включва и правото на лицата на ефективна защита от държавата от сериозните неблагоприятни последици от изменението на климата. В над 650 параграфа Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ/ECtHR) аргументира подробно и солидно уникалното естество и ефекта от изменението на климата, като подчертава ролята, която трябва да играят правителствата и съдилищата и анализира как неблагоприятните фактори си взаимодействат и влияят на правата на лица и сдружения съгласно Конвенцията.

Фактическата обосновка на жалбите пред Съда се различава значително, но в основата си всички те засягат въпроси относно фундаментални права по Конвенцията – по-специално чл. 2 (право на живот) и чл.8 (право на зачитане на личния и семейния живот), които трябва да се тълкуват и прилагат в светлината на измененията в природната среда.

Ключово заключение за Съда е, че чл. 8 „трябва да се разглежда като обхващащ правото на лицата на ефективна защита от държавните органи от сериозни неблагоприятни последици от изменението на климата върху техния живот, здраве, благосъстояние и качество на живот“. То бележи еволюция в съдебната практика на Съда, като се има предвид, че предишното използване на чл. 8 в контекста на околната среда е било ограничено до вредите от конкретни източници.

Други интересни наблюдения на Съда са, че въпреки че признава, че справянето с изменението на климата ще зависи до голяма степен от действията на законодателната и изпълнителната власт, „демокрацията не може да бъде сведена до волята на мнозинството и избраните представители, при пренебрегване на изискванията на закона.“ (параграф 412)

Съдът подчерта „широко признатата неадекватност на действията на държавите в миналото за борба с измененията на климата“ и факта, че заплахата от промените вече е била призната от правителствата по целия свят и потвърдена от научните познания (параграф 413).

Решението е нов и изключително положителен прецедент на ЕСПЧ, но на практика всичко ще зависи от политиките, които следват държавите.

Източник: obache.bg