Три варианта за изход от политическата ситуация

Каква е Вашата прогноза, г-жо Нейнски? Какво предстои при създалата се политическа ситуация в страната – правителство на малцинството, програмно правителство или самостоятелно правителство. Отиваме ли и към следващи избори?

След резултатите от току що преминалите избори, на практика дойде отрезвяването и големият въпрос е до колко са били състоятелни политическите различия между партиите. Дали това, което се обещаваше преди изборите ще бъде изпълнявано, дали декларираните принципни различия са прикривали лични и корпоративни интереси, дали на практика безкомпромисните предизборни битки са били битки с дървени мечове, за да не наранят подготвен компромис след това. На практика това са много големи въпроси, които сега са в периода на възможните преговори и при съставянето на правителството излизат на преден план. Това, което в момента е големият въпрос е не дали ще има правителство, а как ще се участва в това правителство. Партиите очевидно се стремят да не се носи отговорност и да се плати по-малка цена.

На практика реално има три варианта. Да се направи коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок, тъй като очевидно декларираните близост и съвпадения в програмите са в най-голяма степен очевидни. За мен, вариантът за коалиция с Патриотичния фронт никога не е стоял. На практика Патриотичният фронт е националистическа формация, неслучайно те не членуват в нито едно семейство в Европейския съюз и тук отварям скобата да кажа, че сега една от най-популярните тези е да се направи проевропейско и проевроатлантическо правителство, естествено не може да се коментира за някакво друго правителство при положение, че България е член на НАТО и на ЕС. Така, че това е една мантра, която в момента се употребява. Естествено, че правителството ще бъде проевропейско и пронатовско. Така, че коалиция с Патриотичния фронт, за мен лично, не е опция. Остава опцията да се направи между ГЕРБ и Реформаторския блок. Ако ГЕРБ направят самостоятелно правителство, тогава възниква въпросът, защо не се прави коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок или да се върви на нови избори. За мен сегашната ситуация показва много ясно, че тезата "няма дясно, няма ляво", е несъстоятелна. Защото днес повече от всякога е видно, че всяка политическа формация се прибира в своята идентичност. И за това проблемът с идентичността на Реформаторския блок отново става сериозен проблем, защото в него има партии с различна идентичност и с различен бекграунд. За мен най-важното е Реформаторският блок да се превърне в единна формация с единно представителство и тогава те ще имат силата да отстояват онези реформи, онези обещания, които дадоха на избирателите и които наистина да кореспондират с думата реформатори.

Ако се направи правителство на малцинството ГЕРБ – Реформаторски блок, считате ли, че то би могло да просъществува поне 2 години?

Не е въпросът за времевия хоризонт. За мен не е въпрос да се предпоставя, че едно правителство ще има времеви хоризонт от една, две, три години или пълен мандат. Въпросът е какво ще свърши това правителство. Защото най-важното в момента е тези реформи, от които има нужда обществото и които на практика обединиха толкова много хора по улиците на България, които поискаха промяна политическа в държавата и промяна конкретна в различни сфери – здравеопазване, образование и съдебна система и по отношение на начина, по който се усвояват еврофондовете. Всичките тези неща могат да се реализират единствено и само при ясна програма и ясно лидерство. Най-често се препъват предпазливите хора, предпазливостта е едно от най-опасните неща в политиката. В момента това, от което имаме нужда е тези реформи да се реализират. Те могат да се реализират, когато има ясно мнозинство. Знам какъв е проблемът в момента, че когато има правителство на малцинството, всъщност прокарването на тези сериозни реформи, ще зависи и от подкрепа на други политически сили. За това е важно програмата да бъде ясна и конкретна и да се види в парламента какво мнозинство би подкрепило тези реформи.

За осъществяването на сериозни реформи е необходима една по-широка политическа подкрепа, например и партии от центъра...

Това е така, но ако една коалиция между ГЕРБ и Реформаторите излезе със смела програма за реформи и тя се представи публично в парламента и пред обществото за дискусия, аз искам да видя кои са политическите сили, които ще се превърнат в спирачка, примерно в осъществяването на съдебната реформа, какви ще бъдат техните аргументи. Аз смятам, че и тук, включително и ролята на медиите и на общественото мнение, ще бъде ключово важно, за да се види спрямо тези сериозни реформи, кой къде стои. Защото реформите, примерно в съдебната система, не са леви и десни. Реформите са необходими, за да могат да легитимират България като прогнозируем партньор в ЕС. А и реформите не ги правим заради всеки един от нас. И в такъв момент, ако ГЕРБ и Реформаторският блок имат куража и доблестта да предложат такива реформи публично, аз смятам, че тези реформи най-малкото, ако не бъдат подкрепени, ще осветлят много ясно кой, кой е.

Във външнополитически план видяхме, че искаха от България „германския модел” на управление, от ЕНП поискаха правителство дясно – център, ще се вслушат ли българските политици в това, което ги съветват отвън?

Чета и медиите и социалните мрежи и искам да репликирам някои. Европа не е перфектният модел, но Европа е най-добрият до този момент модел, в който функционира демократичното общество. Така, че изблици от рода на това „те да си гледат Европа, ние няма да ги слушаме" са комични, и са израз по-скоро на нашите комплекси, отколкото на реално самочувствие. Аз смятам, че има достатъчно много аргументи, заради които да се огледат всички възможни варианти. Аз знам какви са аргументите на БСП да не влезе в широка коалиция и разбира се, респективно на ГЕРБ, да предпочита дясна коалиция, което е най-естественото. По отношение на ДПС лежи огромното съмнение относно това дали те са мотивирани да правят реформи при положение, че предишното правителство, а и правителството преди това не дадоха не само никакви знаци за желаните реформи, примерно в съдебната власт, а обратното - създадоха отречени от обществото модели. Така, че в момента най-важно е какво ще бъде сечението спрямо програмата на смели реформи. Затова казвам, че тези реформи, ако ГЕРБ и Реформаторите ги предложат, могат да получат подкрепа. Важното е, че ще се види кой какви интереси защитава и кой за какво е влязъл в парламента. Смятам, че стъпка в правилната посока е това, че преговорите се водят в общи линии публично. Предполагам, че има и някакъв втори план, но все пак има публичност. В момента е много важно да има конкретика на това, което се предлага като реформи и да се представи на обществото една платформа за тях на обществото, която да даде възможност партиите в парламента да се определят спрямо тях.