Черният хумор има терапевтично действие

На 3 февруари Явор Гърдев възкресява култовия спектакъл „Старицата от Калкута“, който през 2008 г. му донесе наградата на Съюза на артистите „Икар“ за най-добра режисура. Черното кабаре по текстове на Ханох Левин, което иронизира всички табута в човешкия манталитет - страха от общуването, остаряването, смъртта, - привличаше еуфорични тълпи сезони наред в Театър 199, където навъртя внушителните 105 представления. Сега то се завръща пак в сакралното мазе с почти същия звезден състав – Захари Бахаров, Малин Кръстев, Снежина Петрова. В поредицата роли на Вяра Коларова, която стана майка и се оттегли от сцената (затова и заглавието падна от афиша), сега влиза актрисата от Младежкия театър Лилия Гелева. Ето какво сподели за работата по "възстановката" пред Факти.бг самият Явор Гърдев.

Г-н Гърдев, какво ви накара да възродите „Старицата от Калкута“ на сцената – дали защото в някогашния спектакъл имаше още много енергия, или защото днес развенчаването на всички табута отново става особено актуално?

Причината е в личното ми пристрастие към този тип хумор, който не присъства много на българската сцена, но е изключително важен. Това е един радикален, интелектуален хумор, който аз много харесвам. Не хумор на актьорската интерпретация, а хумор на съдържанието. Тук се изисква изключителна авторска сила, която, мисля, че в скечовете на Ханох Левин е налична. Неслучайно той е всепризнатият класик на изрелската драматургия. Характерно за тая комедия е, че тя не е от ситуационен тип, не е толкова дори комедия на характерите, колкото комедия на съдържанието. Такъв неоабсурдистки подход към реалността произвежда изключително смешен ефект, но едновременно с това е и отрезвяващ, защото това е специален хумор, той не е безболезнен. Хората стават причастни към човешката същност с всичките кризи страхове на човека - от срещата му с остаряването, със смъртта: всичко това е вътре, пък едновременно е в една форма, която е изключително смешна.

С хирургическа точност се прави разрезът и неслучайно лекарското съсловие бе постоянна част от зрителите: този разрез е фин, но използва радикалния ход на казването на истината такава, каквато е. Когато се демонстрира подобен подход към реалността, когато нещата се назовават пряко и страшно такива, каквито са, те имат едновременно с това и някакъв облекчаващ ефект, ефект на пречистване. Тази комедия е по-скоро трагикомедия и за мен лично в крайна сметка има терапевтично въздействие.

Ще включите ли в структурата на представлението нови миниатюри, отказвайки се от някои от предишните?

Подборът на скечовете остава същият. Още в репетиционната фаза в далечната 2006 година имаше доста по-широк подбор от миниатюри, които бях избрал и бяха специално преведени на български. Най-първият вариант беше значително по-дълъг – три часа и нещо; сега е два часа. Още в един предишен етап направих вътрешна селекция и отстраних голяма част от скечовете, някои от които бяха цели минидрами. В момента възстановяваме този вариант, който се играеше. Мисля, че подборът е хармонично фиксиран с оглед целостта на представлението.

С кастинг ли избрахте актрисата, която да замени оттеглилата се от сцената Вяра Коларова в серията й превъплъщения в постановката?

Гледал съм Лилия Гелева в доста неща още като студентка. С класа си тя участваше в моя спектакъл „Крал Лир“ в Народния театър. След това също съм виждал много нейни интерпретации, които като тип присъствие предполагаха висока доза интелигентност и добри импровизационни умения. Тя самата много пъти беше гледала „Старицата от Калкута“ и почти знаеше наизуст представлението. Не повтаряме с нея образци отпреди, обратното - опитваме се да ги изведем така, че те да станат нейни и на репетициите тя засега се справя чудесно.

Ще усетят ли зрителите посланието на спектакъла по-различно сега, през 2015 година, отколкото преди почти десетилетие?

Посланието е доста чисто и ясно – то е свързано с неизбежната ни участ и със способността ни да правим от нея комедия, тоест да успяваме да се спасяваме от страха от смъртта чрез комичната игра с нея. Не става дума за това да не гледаме толкова сериозно на живота и на смъртта, напротив - да гледаме много сериозно: толкова сериозно, че да можем да се шегуваме с тях, да се надсмиваме на собствената си участ.

На какъв етап е работата ви върху холивудската продукция „Тезей“, която ви поканиха да заснемете от компанията Kalliope Films преди няколко години? След това бе съобщено, че с тях може да работите и по друг филмов проект - „Хамлет“...

Това е тема, по която не мога да говоря. Има няколко проекта, които аз придвижвам с тая компания и кой от тях ще излезе първи, е въпрос на развитие на индустрията. Защото това не е просто проект за работа, а работа с индустриална среда, която има своя пазар, който се изследва и т.н. Нямам юридическо право да коментирам, докато самата компания не реши да обяви. Да речем, корпоративна тайна е засега.

Явор Гърдев

режисьор