Вложих всичко, което съм спестил през годините, в нов театър

През вече далечната 1988 известният днес режисьор Бойко Илиев създава първия у нас частен театър, решен да срути невидимата стена със зрителя. Оттогава той е преминал през 8 различни зали, домове и покриви, за да акостира с новия си театрален проект в обновеното пространство на някогашния магазин на „Балкантон“ в НДК. Неговата идея за театър е да няма почивен ден, да го има и нощем и да не спира дори през лятото, за разлика от казионните трупи. Точно такъв ще бъде „Нов театър – НДК“, който се открива официално на 9 март с премиера на постановката на Бойко Илиев „Амадеус“ по Питър Шафър в кокетна зала със 168 места. Във фоайето дотогава вероятно ще има и книжарница, в която – о, чудо! – сред томчетата ще присъства и драматургия – българска и световна, която обикновено липсва от лавиците в редовите книгопродавници у нас. „Чергарството, наложено на частния театър, вече приключва“, категорично се зарича режисьорът, който кани на новата сцена и множество независими формации. Само за март са предвидени 7 премиери, разкрива той преди да отговори на въпросите на Факти.бг.

Г-н Илиев, „Нов театър – НДК“ очевидно ще функционира като открита сцена, която приема много и различни спектакли, но създавате и собствена театрална продукция. Имате ли намерение да съберете постоянна трупа или поне ядро от неколцина актьори за постановките, излизащи с вашата „марка“?

Театърът ще е без трупа, няма да има щатове. Но ще работи със съмишленици и приятели, които ще се доказват всяка вечер на сцената. От години се опитвам да променя театралната структура. Тук ще се стремим да наложим проектния принцип – всеки, който идва при нас, ще идва с актьорите, готови да се включат в неговия конкретен проект.

Преди няколко години и „Модерен театър“ стартира като амбициозна частна арт инициатива, но фалира – животът му приключи бързо и безславно. Не се ли страхувате от подобна съдба? Имате ли едно на ум от горчивия опит на колегите си, за да не повторите техните грешки?

Просто схемата, която „Модерен театър“ се опита да осъществи, беше повторение на така наречения държавен репертоарен театър и това беше неговата грешка, според мен. И естествено, попадна в клопката на този проблем – когато един театър не е държавно финансиран, той не може да съществува по въпросния начин, по който те се мъчеха да съществуват. Трупа – макар и от звезди, но трупа – в независимия от държавата театър, според мен, не може да съществува. Или само в някакви много минималистични рамки се създават такива, малко на сектантски принцип... Но това не е привлекателно за мен, не е моят модел...

А кой е моделът, който искате да развивате?

Искам да има театър в класическия му вид: този, който не се заиграва със самоцелни провокации, а наистина с открито сърце се опитва да срещне публиката. За това е нужна свежа кръв, но, разбира се, нужни са и професионалисти с доказана вече популярност и можене. Тоест, всички онези, които биха могли да дадат от себе си максималното, за да помогнат за съществуването на този театър. И колкото повече са те, по-многообразно и жанрово богато ще е театралното ни съществуване. За мене самоограниченията са нелепи, трябва да се опрем на цялата история на театъра: от античния през класиката, през модерния театър – всички жанрове и видове театър тук са добре дошли, за да може зрителят да получи пълноценна представа.

На какво финансиране ще разчитате – знам, че дотук сте вложили около 100 000 лева собствени средства?

С приятели вложихме всичко онова, което сме събрали през годините – реших да го инвестирам в нещо, което ми е било мечта цял живот. В един момент усетих, че животът преминава, изтича и в крайна сметка оставаш с едно неясно чувство за нереализирани мечти... Затова направих всички усилия да осъществя тази своя мечта. Разбира се – и с помощта на приятели и на някои спонсори. Надявам се в бъдеще също да намерим своите приятели, които да ни помогнат като меценати. Имаме съдействие и от регионалните театри в Разград, Плевен, Сливен, Пловдив, с които вече реализираме и ще продължим да правим съвместни продукции. Така че има подкрепа и се надявам тя да се разширява, а не да се стеснява.

Синът ви Ники Илиев ще играе ли на тази сцена, или след успеха на „Живи легенди“ е съсредоточил вниманието си само във филмови проекти?

В момента той иска да се занимава с кино и вече подготвя нов сценарий за филм. Но ми помага да направим музикалното оформление на моя бъдещ спектакъл по Димитър Димов „Поручик Бенц“. Музиката присъства много категорично като действащо лице във филмите му и сега и в театъра ще се опита да помага с музикалните идеи, които има. В постановката участват Саня Борисова, Любомир Ковачев и Ивайло Захариев. В ролята на поручик Бенц ще е Любо Ковачев – той стана наш приятел през годините, вече играе в трети мой спектакъл, и във филмите на Ники участва. Интересно момче, завършил във Франция актьорско майсторство. Премиерите са предвидени за 29 и 30 март.

Прочутият мим Ники Сотиров, пословичен с безмълвната изразителност на лицето и тялото си, след няколко дни ще проговори в моноспектакъла „Откриването“ по текст на австриеца Петер Турини и под режисурата на Бойко Илиев. В представлението, което представлява изповед на един актьор, участва и примата на Балет „Арабеск“ Теодора Стефанова, както и Ангел Заберски-син чрез своята музика. „Знаменателно е, че тук се открива театър! Това е ренесансова инициатива. Такава лудост не се случва много често. Когато актьорът намери свой дом, неговото щастие е абсолютно“, казва Ники Сотиров, чиято пантомимна трупа „Пантданс“ някога, в началото на 90-те, също се е прислонявала в НДК. „Стига политика, убийства, чалга, силикон – театърът е спасение!“, зове актьорът, чийто моноспектакъл ще се играе премиерно в „Нов театър – НДК“ на 10 и 14 март.

Но още довечера първата стъпка на новата сцена ще направи Тигран Торосян със своя моноспектакъл „Изрод“ по Джон Легизамо, който се играе с успех на различни места в България и чужбина вече десетилетие и има куп награди. „Изрод“ - така в съсловието наричат откачените актьори и Тигран пожелава на новия театър щастлива и озарена лудост в най-светлия смисъл на тази дума...