Ангел Кунчев: Грипът идва в края на януари

До три седмици след като се появи в западната част на Европа, грипната епидемия идва и у нас. Без да можем, съвсем точно да прогнозираме, най-вероятно грипът ще ни удари в края на януари, заяви в интервю за Факти.бг д-р Ангел Кунчев, главен здравен инспектор в Министерството на здравеопазването.

Много хора се разболяват от есента насам. Това грип ли е?

В края на септември 2011 г. започнаха, традиционно, както всяка година преди реалния грип, по няколко вълни - от две до четири, на различни респираторни заболявания. Действително, последната вълна, която започна в средата на декември, показва малко по-тежка клиничне картина, в смисъл, има симтоми,  които са по-характерни за грипа, като особено при по-младите хора се стига до по-удължено протичане. Обикновено подобни заболявания отминават за два-три дни, докато в случая хората боледуват шест-седем, до десет дни.

Има ли име това заболяване?

Не, няма име, в смисъл, че респираторните заболявания са огромен брой. Освен това са много близки като характеристики и нито за пациента, нито за лекаря има някакво особено значение какво точно е.

Ние правим ориентировъчни изследвания, особено в по-тежките случаи. Обикновено излиза или респираторно синцитиален, или аденовирус. Предната вълна от подобни заболявания например, беше предизвикана определено от адено вируси. Но това са стотици видове вируси и няма практическо значение как се казва заболяването. Пациентът си боледува три до пет дни, лекарят изписва, в огромната част от случаите, лекарства за симптоматично лечение – за кашлицата, за болката, за температурата. За тези заболявания няма конкретно лечение, единственото, което може да се изпише са лекарства, които да облекчат общото състояние.

Заразни ли са тези заболявания?

В това отношение има две-три големи разлики между грипа и общите респираторни заболявания (ОРЗ). Едното е интензивността на епидемията. Дори и при най-многото случаи тази година, като погледнем данните, средно за страната, болните от ОРЗ не надвишават 100-110, най-много 120 на 10 000. Докато при грипа, ние по принцип обявявяме грипна епидемия, когато заболеваемостта достигне 190-200, а в разгара на епидемията болните са достигали до 500-600 души на 10 000 в отделни региони. Никой респираторен вирус не може да постигне падабне стайности. От гледна точка на клиничното протичане, при грипа не са подчертани проявите на горните дихателни пътища – не са подчертани хремата, кашлицата. Грипът е много токсичен и човек се чувства много отпаднал. Обикновено не може да продължи да ходи на училище и на работа, главоболието е много силно подчертано, температурата обикновено е висока и по-трудно се поддава на снижаване. Общото състояние на организма и самооценката на болния е за сериозно заболяване. Разбира се, има и хора, които го карат на крака, но общо-взето те са малко.

Но както виждаме, изключения има. Последната вълна от ОРЗ показа малко по-тежка заболеваемост от други респираторни вируси.

Така или иначе, ние не сме откъснати от света и когато говорим за грипа, много ни помагат данните, които ни изпращат два източника – Световната здравна организация, по-специално офисът за Европа и Центърът за контрол на заболяванията в Стокхолм, който е европейският орган за надзор над заразните болести.

Кога да очакваме грипна епидемия?

С уговорката, че грипът е много трудно предвидим и не се поддава на кой знае какви прогнози, статистиката показва че през последните години той се появява в края на януари и началото на февруари. Така че, най-вероятно и този път грипната вълна ще дойде по това време. Никой не може да каже, дали тази прогноза ще се сбъдне, разбира си. В моята практика аз съм имал октомврийска епидемия – и то много добре подчертана, както и такава в края на април и началото на май. Т.е. има и много ранни, и много късни епидемии, но те по-скоро са изключение.

Все пак тази тодина приключи.

Да, този път коледните и новогодишните празници са без грип.

Какмо е влиянието на необичайно топлото време, както и на рязкото застудяване веднага след това, на което сме свидетели и потърпевши тази зима? Как се отразяват и големите температурни разлики?

Има известно влияние. Доколкото говорим за заразно заболяване, не климатичните условия са водещите. Първо трябва да се срещнете с вируса и тогава да възникне заболяване. Това не може да се отрече или пренебрегне. Обаче в същото време забелязваме, че при по-топло от обичайното за зимата време, процесът обикновено се интензифицира. Това се обяснява донякъде с учестените контакти между хората – хората излизат повече и се създават условия за по-бързо разпространение. Но дали е само това, аз не мога да кажа. Възможно е да има нещо и в самата биология на вирусите. Другото обяснение е че при резки смени на температурите, организмът изпада в стрес – за него е натоварване да поддържа еднаква температура на тялото, което довежда до намаляване на защитните му сили. Но пак казвам, това влияе по-скоро на респираторните вируси. Тръгне ли грипната вълна, каквото и да е времето, тя си върви и предизвиква епидемията.

А защо някои хора боледуват по два пъти?

Това е важен въпрос, защото обикновено, когато ние препоръчваме грипна имунизация, много от хората казват, че няма смисъл, защото са си направили миналата година, а са боледували. Никоя ваксина не е 100% ефективна. При нас ако е 90-92% ефективността, вече е чудесен резултат. Но всъщност това, с което тези хора се сблъскват е друга респираторна инфекция. Всяка ваксина предпазва срещу това, за което е направена. Няма как да искаме от грипна ваксина да ни предпази от други респираторни вируси. По-важно е обаче, че ни защитава от грипа, защото той е най-тежък и шансът да попаднем на него е най-голям, паради високата заболеваемост.

Не трябва да пропускаме, че грипната епидемия е стрес не само за човека, но и за здравната система. По време на тия две, рядко три, седмици, в които грипният вирус се разпространява натоварването е огромно. Броят на прегледите, клиничните изследвания, рентгеновите снимки, броят на приетите за лечение хора нараства не с проценти, а с пъти. Увеличават се разходите, необходими са повече хора, които да посрещат това търсене. А все пак и здравните работници са хора. Те също боледуват и затова, когато препоръчваме имунизация против грип, ние препоръчваме и на Спешна помощ, и на личните лекари, и на хора които работят в ДКЦ-тата да са имунизирани. При тях шансът да се разболеят е много голям. Спомням си, когато работех в Хасково, имахме една много тежка епидемия, с много висока заболеваемост (защото те и епидемиите се различават, не всяка година са еднакви). Тогава една трета от състава на Спешна помощ беше извън строя. Няма кой да кара линейки, няма кой да преглежда...

Какъв е генезисът на щамовете на грипа? Наскоро отново умъртвяваха птици в Югоизточна Азия, поради птичия грип. Не е ли медиен шум цялата истерия около него?

Не, в никакъв случай. Всеки ден умират хора от птичи грип някъде по света. Имаше медийна истерия около свинския грип. Не че го нямаше и не беше достатъчно тежък, но до такава степен се плашеха хората, че наистина се стигна до паника, което на нас никак не ни помага и най-малко го искаме. Следим непрекъснато ситуацията с птичия грип. Той излезе от Азия и пак се върна там. Има един точен израз – „Югоизточна Азия е гърнето, в което се готви новата манджа”, т.е. новия грип. Има много причини, които предпоставят това. Голяма концентрация на хора, голяма концентрация на животни, изключително тесен контакт между тях... Това не е начинът по който се отглеждат пилета в Канада, САЩ и Европа, това е азиатският начин – в задния двор, при непрекъснат контакт с децата. Това създава идеални условия да се обменят вируси и да се създават нови. Точно така беше със свинския грип. В него имаше и пилешки, и свински, и човешки антигени... Това е много дълга селекция. Създават се десетки и стотици, нови и нови щамове. И когато, по случайност, при някои от тях съвпаднат няколко фактора – лесно да се предава от човек на човек, както и да е достатъчно силен клинично за да предизвика сериозно заболяване, той започва да се разпространява сред хората и става епидемичен.

Кои щамове да очакваме в България?

Има създадена много широка мрежа от лаборатории по света, чиято работа е да следят какво циркулира в момента. През едната половина на годината се следи Южното полукълбо (когато там е зима), през другата – Северното полукълбо. На базата на тези постоянни изследвания прогнозите са доста точни. С тези прогнози се съобразяват производителите на ваксини, които правят ваксина срещу посочените два или три щама.

По традиция ваксината съдържа три щама – два от тип А и един от тип Б. Тип Б се слага за известна доза сигурност, той не може да предизвика епидемия. Само щамовете от тип А имат капацитета да се разпространяват толкова бързо. За тази година бяха посочени два щама. Единия е – „Калифорния”, по известен като свински грип или АН1N1, другият – „Пърт” H3N2. Интересното тази година е, че и двата са познати. Нямаме чисто нов щам, както обикновено се случва. Доколко това ще повлияе на самата епидемия е трудно да се прогнозира. По пътя на логиката, много хора вече са се срещали с тези вируси и би трябвало да имат някакъв остатъчен имунитет, макар и малък. Трябва да се знае, че при грипните и респираторните вируси имунитетът не трае дълго. Той трае от 6 месеца до една година. Няма гаранция, че ако сте го преболедували, няма да го преболедувате пак. Но все пак остава шанс, когато имунната памет се е срещала с определен антиген да реагира много по-бързо при новата му поява и по-бързо и по-ефективно да произведе антитела. С оглед на тази логика, би трябвало тазгодишната епидемия да бъде по-слаба. Но пак казвам, трудно е да се прогнозира.

Как хората могат да засилят своята имунна система? Какво ще ги посъветвата, в чисто практически план?

Имунитетът, на практика, е този който решава въпроса – ще възникне ли заболяване или няма да възникне. В историята на епидемологията има изключително тежки епидемии – от холера, от чума, когато са умирали хиляди. Но е имало отделни единици, които не са се разболявали. Това трябва да има някакво обяснение. Действително, имунитетът е ключов. Относно това как можем да му помогнем, не са много широки възможностите. В смисъл, че това е много фина система и зависи от много неща.

Така че пълноценното хранене е един от ключовите фактори. Имунитетът се изгражда от антитела, А антителата са високобелтъчни продукти. Ако не приемаме белтъчна храна не можем да очакваме добър имунен отговор.

Имах един учител по детски болести в Хасково, той вече се пенсионира. Та той казваше: „С банички имунитет не може да се прави!” Необходима е белтъчна храна – месо, мляко, сирене. Същевременно, освен белтъчини са необходими витамини и микроелементи.

Така че доброто хранене е най- важно. Един нормален, добре хранен организъм би трябвало това да му е достатъчно. В момента разнообразието на плодове и зеленчуци е много голямо, общо-взето като цени са достъпни, а необходимите дози витамини ние ги получаваме с храната. Ако е по-специална ситуацията – често боледуващи деца, по някакъв начин увредуни, прекарали тежки заболявания, тогава може да са необходими и други неща. Но най-добре е човек да се консултира със своя лекар. Виждам, че хората се увличат, особено от рекламирани по телевизиите продукти. Голяма част от тях не са лекарства, а са регистрирани като хранителни добавки. Но това е въпрос на личен избор на всеки или на преценка на лекаря.

Препоръчвате при признаци на грип да се обърнем към своя лекар?

Да, разбира се. Ще се постави по-точна диагноза, ще се препоръча конкретно лечение. Ако говорим конкретно за грипа, през последните години в страната има запази от антивирусни препарати, които влияят директно на вирусите. Другото са антибиотиците на по-късен етап, ако се съмняваме и се страхуваме от бактериално усложнение. При една чисто респираторна инфекция обаче, антибиотикът е напълно излишен, докато при нас той се лее масово. Продължавам да го казвам абсолютно отговорно – няма никакъв ефект от него в тези случаи.

Една от особеностити на щама „Калифорния” е че засяга хората в активна възраст – млади и здрави хора, дори трениращи, ако си спомняте случаите от миналата година.  При всички други  щамове най-рисковата група са възрастните хора и хората с хронични заболявания, което всъщност е нормално.

Какво да кажем за имунизацията?

Това което препоръчвам на хората, е да се имунизират, но хората или не ни вярват, или традицията ни е такава. Никой не говори за имунизация на цялото население. Говорим за обхващане най-вече на рисковите групи – хората над 65 години, здравните работници, често боледуващи... В момента при нас между 2 и 4% от хората в тези група у нас се имунизират. А в различни страни на Западна Европа процентът варира от 40 до 80%. Конкретната ни задача, поставена от Европейската комисия, като препоръка разбира се, е до 2015 г. да имунизираме 75% от рисковото население. Представете си колко много работа ни чака. Друг е въпросът, че това не е само въпрос на желание, но и на организация. Няма страна в ЕС, която да не реимбурсира грипната ваксина за този тип хора. Не че това е ключово, тя не е скъпа ваксина – 10-12 лв. е цената й. Но явно, все пак е важно, да бъде дадена възможност за нейната достъпност.

Има пенсионери, за които 10 лв. не са малко пари...

Така е, едно са 10 лв. у нас, друго е на Запад. Но има надежда, че реимбурсацията ще стане практика и у нас.

Късно ли е вече човек да се ваксинира?

По принцип препоръчваме ваксинацията да става в периода октомври-ноември. Още на третия-четвъртия ден организмът започва да произвежда антитела, но те достигат добри стойности след две седмици, а максимални – след три седмици. Т.е. трябва да дадем 20 дни на организма да реагира на ваксината, за да сме максимално защитени. Ако имаме три седмици до грипната вълна, не е късно. Но не мога да го гарантирам. Вероятно има още малко време, тъй като очакваме епидемията в края на януари.

Как се движи вълната от грип?

Грипната вълна идва от запад. Англия, Ирландия, Норвегия – оттам тръгваше през последните години. Едно от обясненията е поради зачестилия брой пътувания заради празниците. През лондонското летище „Хийтроу”, например, преминават милиони пътници от цял свят, има изключително благоприятна среда за разпространение на вируса.

В рамките на една до три  седмица грипната вълна пристига в България, което на нас ни помага, за да сме по-подготвени.