Защо проектите за малки ВЕЦ са замразени

Определено смятам, че ВЕЦ-те в България имат потенциал за развитие. Но този тип „зелена енергия” трябва да се субсидира, да се предложат по-високи изкупни цени за електричеството, произведено по този начин. Хубаво е и да се финансират нови проучвания за това къде е най-подходящо да се построят подобни водни централи” е мнението на Димитър Белелиев, председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база. Преди години се провеждаха такива изследвания, но е необходимо да се направят по-съвременни.

Иначе предимствата на ВЕЦ-те като възобновяем източник на енергия са безспорни.

Водноелектрическите централи имат много дълъг живот на експлоатация – над 50 години. Освен това не изискват големи оперативни разходи и средства за поддръжка. Всяко речно или морско течение носи кинетичната енергия на движещата се вода. Тя има огромен енергиен потенциал, който може да се оползотвори. При това хидроенергийните инсталации са с доста високо КПД - 50-55%, което ги прави най-ефективната технология за производство на електроенергия от ВЕИ.

ВЕЦ-те произвеждат и най-зелената енергия, защото при производството й не се отделят остатъчни продукти, газове и т.н. Нещо, което се наблюдава при повечето други видове ВЕИ.

„В момента реална възможност за големи инвестиции има в Хидровъзел „Цанков камък” и каскадата “Горна Арда”, но потенциал имат и малките водни централи. При тях обаче развитието им е свързано с по-голяма първоначална инвестиция и по-дълъг период на възвръщаемост – от 7 до 12 години. Това е и причината част от проектите за малки ВЕЦ да бъдат замразени”, обяснява Белелиев.

Атрактивно приложение за развитието на ВЕЦ биха могли да имат и ВИК системите, при които има естествен воден поток, който може да се контролира. Там могат да се инсталират малки или средни водноелектрически централи.