Няма как да дадеш грешен отговор

Публикуваме есето на Юлияна Георгиева, студентка във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Заглавието е на редакцията

Раждаме се възрастни и умираме деца;  Днес си обещаваме да се видим вчера; Заспиваме прави, защото така леглата ни тежат по-малко на пода;  Дъждът, който вали нагоре, изсушава мокрите ни дрехи;  Прозорците у дома вече не се отварят широко, защото свежият въздух влиза най-лесно през тухлените стени на мраморните ни къщи...

 Нима изреденото досега ти изглежда нелепо? Огледай се наоколо. Спокойно можеш да установиш колко е часа без дори без да използваш компас. Защото няма как да дадеш грешен отговор, няма как да изглеждаш абсурдно. Абсурдът е Абсолют. Сега вече ние всички живеем в процъфтяващия ренесанс на  универсално-относителните абсурди.

Стефан Цанев пише:

„Има нещо ненормално в този свят,

отчаяно крача по нашата нежна планета,

половината човечество умира от глад,

другата половина пази диета.”

Прозрението на българския писател е плод на фината чувствителност на една душа, която дълго е стояла накисната в легена на безнравствената човешка нравственост. И той наблюдава събитията, които оживотворяват ежедневието на съвременния човек не през студената пукнатина на влажната килия, а седейки върху Берлинската стена като Хъмпти Дъмпти. И ние също щяхме да можем да прогледнем в широкия хоризонт, ако рамките на слънчевите ни очила не бяха толкова черни и широки.

Концепциите, които ръководят несъдържателното ни съществуване, също са абсурдни. За да сме щастливи, трябва да сме живели в злочестие. За да се насладим на обяда истински, трябва истински да изпитаме глад. За да оценим богатството,  трябва да познаваме бедността.  За да има мир,  трябва да има война - любимият събирателен образ на оправданото зло, което в името на великата кауза - хармония и общочовешко щастие - ще извърши недопустими низости, защото по пътя към голяма цел дребните пречки не са от значение. Тя не е само артикулация на физическото насилие, тя е насилие над психическата и етичната личностна саморегулация на хората. И не е самоцел. Началото на всяка война се поставя в името на нейния край. Аз ще те наранявам в името на твоето благополучие. Ти ще вярваш, че аз ти казвам истината. Защото няма да знаеш, че злосторникът с маската е и спасителят с наметалото, който се появява, когато си опрян в ъгъла.

Учените потвърдиха: полюсите на Земята се променят. Но не само те. Променят се и полюсите на разбирането за уж непоклатими константи, които системно и тенденциозно менят своите стойности. Хората са все по-малко човеци от всякога. Добротата не е това, което беше или това, което интелектуалците записват в тълковните речници. И може би, ако бяхме по-прозорливи, щяхме да видим заклещената в зъбите на лисицата перушина преди да ѝ поверим ключа от кокошарника. Може би, ако Бай Ганьо беше пътувал повече, щеше да добие по-високо самочувствие. Може би, ако българските патриоти не се бяха възпротивили на прословутото "турско присъствие", днес то нямаше "така некоректно" да бъде наричано "робство" .