Магията в гения на каталунския архитект Антонио Гауди

Барселона е винаги на кръстопът между архитектурата, храната, модата, стила, музиката и доброто прекарване на времето. Лятото определено е най-доброто време за парти, с едноседмичното забавление на фиестата, но градът никога не спи и е оживен през цялата година!

Столицата на Каталония е средиземноморски град не само поради географското си положение, но най-вече поради историята си, традициите и културните влияния. Че времето в Барселона има свой, своеобразен ход, различен от обичайния ритъм на големите градове, се забелязва от пръв поглед. Тук всичко сякаш става бавно и полека от ранна утрин до късен следобед и се усилва на бързи обороти след девет вечерта. За да притихне отново на другата сутрин в блажен сън след нощната изнемога. За разлика от Всевишния обаче на туриста му е дадено време и то най-вече за да не му стига.

„Господ не бърза заникъде, а той е моят клиент!” – така отвърнал каталунският архитект Антонио Гауди, когато го попитали кога смята да завърши катедралата „Фамилия Саграда”, чието изграждане е трябвало да приключи през 1910 г., но и до днес не му се вижда краят. Най-оптимистичните прогнози са, че това ще се случи през 2026 г. – 140 години от началото на строежа и 100 години след смъртта на архитекта.

Фамилия Саграда (La Sagrada Familia)

Фамилия Саграда е световноизвестният символ на Барселона, който вдъхва истинско благоговение. Монументалната църква „Фамилия Саграда”, или El Temple Expiatori de la Sagrada Família, е най-известната творба на Гауди и най-финият пример за неговия творчески гений. Архитектът е приел задачата през 1883 г. Гауди посветил живота си на изпълнението на тази амбициозна задача, която вследствие на неговата неочаквана смърт останала недовършена.
Той бил завладян от църквата до такава степен, че не само неговата творческа енергия била концентрирана в нея, но и самият архитект се настанил да живее и работи там. На 7 юни 1926 г., Гауди е блъснат от трамвай, докато пресичал търговската улица „Гран Вия” в Жерона. Три дни по-късно, все още в кома, умира на 74 години. Работата по църквата въпреки това продължава, докато не е спряна през 1936 г., когато криптата и изследванията на Гауди, съдържащи неговите записки, били изгорени от снарядите по време на Испанската гражданска война. Проектът се върнал отново през 1952 г., като били използвани скиците и мащабните модели, въпреки че подновяването на работата довело до много дебати. От 1954 до 1976 г. фасадата и четирите кули на Passion (западната страна) били завършени. Скулпторът Йозеф Субирахс се присъединил към екипа на проекта, за да работи по скулптурите на портала през 1987 г. Днес реставрираната част е отворена за посетители, както и малкият музей del Temple Expiatori de la Sagrada Família с модели в мащаб и скици, показващи процеса на строителството. Кулите могат да бъдат изкачени и предлагат невероятна гледка на града.

Ла Педрера (La Pedrera) и Каса Батио (Casa Batllo)

Ла Педрера и Каса Батио отново са шедьоври на Гауди, като La Pedrera е била построена между 1905 и 1910 г. и е комбинация от жилищна и офис сграда. Преди се е наричала Каса Мила (Casa Milà), а сега е позната като Каменна кариера (La Pedrera) заради неравната си фасада от сиви камъни, нагъната около ъгъла на улицата - това създава вълнообразен ефект, който е засилен допълнително от сложни балкони от ковано желязо. Посетителите могат да обиколят сградата и да се изкачат до покрива, където гигантски многоцветен комински капак стърчи като средновековен рицар. През нощите на летните уикенди покривът е тайнствено осветен и отворен за грандиозните гледки на Барселона. На етажа под него има скромен музей, посветен на творбите на Гауди.
В центъра на града, редом с La Pedrera, изпъква и друга творба на Гауди - Каса Батио (Casa Batllo).
Разположени на централни търговски булеварди, и двете сгради са правени по поръчка на богати индустриални магнати. Заради причудливите си и несиметрични фасади те с право са наречени „връх на модернизма”.
Casa Batllo е известна още и като „къща на костите”. Това е така, защото керемидите на покрива наподобяват рибени люспи, а във вътрешността й няма прави ъгли.
И двете къщи са част от списъка на ЮНЕСКО за културно-историческото наследство.

Парк Гюел (Park Güell)

Покровителят на Гауди - Еузеби Гюел, направил планове за изграждане на градско предградие в имот високо над Барселона, на северозапад и отдалечен от населеното място. Там били предвидени повече от 60 парцела за къщи въпреки че само две от тях били построени. Проектът бил радикален за своето време, но дейността по продажба на недвижимите имоти се оказала неуспешна. Така през 1922 г. общинския съвет на Барселона купил имота и на следващата година го превърнала в градски парк. Гауди избегнал заравняването на почвата, като проектирал мрежа от преплитащи се пътища, които следват контура на земята.
Най-ниската точка на парка е вход, от който двойни стълби водят към стая в хипостил, чиито покрив служи като етаж на огромен градски площад. Отдалечените места имат виадукти и колонади, плод на творческо въображение, които със своя дизайн изобразяват естествени форми.
Паркът Гюел,  построен в периода 1900 – 1914 г. става една от основните градини на Барселона.
До неговия вход има две постройки, отново на Гауди, които през различен период от съществуването си са имали различно предназначение. В едната от тях около 10 години е живял самият архитект и в момента тя е къща-музей.

Дворецът на Гюел (Gúell Palace)

е бил построен през 1988 г. от Антонио Гауди. В лобито на двореца светлината, която пада през прозорците, се смекчава от три параболични арки, съставени от сиви, гладко полирани колони. Високите арки създават впечатление за готически прозорец, но прозорците, направени от Гауди в двореца на Guell, са правоъгълни. С други думи, служат за контрапункт на линиите на арките. Те разкриват също и първите признаци на неговите тревоги с ар нуво, чиито елементи в началото на входа се повтарят във вътрешната страна на сградата. Поддържащите колони с щедри и многобройни декорации са дебели, сиви, с форма на гъба, гладко изравнени и направени от змийски камък, изкопан от кариерите на Пиренеите. Зала, простираща се на три етажа, образува центъра на сградата и е покрита от купол с многобройни кръгли дупки. Тя заменя нормалния вътрешен двор, който е бил там, но в същото време създава усещането, че стоиш в огромна барокова църква.

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от „местата на Гауди”. Чувството наистина е неповторимо и без съмнение напълно си заслужава отделеното време!

Gaudi's museum in Park Gúell

Casa Battlo през вечерно време