"Надявам се да мотивирам германците, преди да отидат в Бали, да минат през България", казва Милица Текелиева. Българката е създателка на мини подкаст поредицата Der Heimweg ("Пътят към дома"). През 2023 г. тя тръгва с влак от своето село Змейово, разположено в покрайнините на Стара Загора, към дома си в Берлин. За да стигне дотам, Милица минава през три държави - Румъния, Унгария и Чехия, а по пътя се среща и разговаря с местни за тяхната страна и култура.
Как Чаушеску построява най-тежката сграда в света? Кога Майкъл Джексън извиква "Здравей, Будапеща" от балкон в Букурещ? Какво е сходното между пражките и берлинските барове?
Берлин и любовта
Освен че изследва наследството на Източна Европа, по пътя Милица се опитва да разнищи и собствената си идентичност - тя се опитва да разбере дали се чувства повече българка или германка и кой е нейният истински дом. Всички тези истории са вплетени в подкаста, излязъл в края на тази година.
"Все още не съм намерила отговор къде принадлежа, по-скоро си задавам нови въпроси", казва Милица. Вече 13 години тя живее в германската столица, а от 4 години насам работи като подкаст продуцент в компанията Pool Аrtists. "Има много хора, които заминават за чужбина, защото търсят по-добра работа, по-добро образование - абсолютно легитимни причини. За мен не беше така, аз заминах по любов и също така останах по любов." Когато е на 19 години Милица се мести в Берлин, за да бъде с приятеля си, но скоро след това двамата се разделят.
Все пак тя решава да завърши бакалавъра "Публицистика", който е започнала. "Планът ми беше след това да се прибера в България и да кандидатствам в организацията "Заедно в час", за да преподавам. Малко преди да завърша обаче се запознах със сегашния ми приятел и реших да остана." От това решение са минали 10 години, а днес на Милица ѝ е трудно да си представи, че може да живее някъде другаде освен в Берлин.
"Да дойдат да изядат една шопска салата"
И въпреки това тя с нетърпение очаква всяко прибиране в Змейово. Запазването на връзката с родината чувства като дълг. Опитва се да се връща възможно най-често и да взима приятели със себе си, за да опознаят страната. А в Берлин се опитва да провокира повече разговори за България и Източна Европа. "Често се случва да ме питат дали България е била част от Югославия, дали е била част от Съветския съюз и дали сме в Европейския съюз. Това ме изумява изключително много."
Според нея проблем са не толкова предразсъдъците, за които казва, че не среща често, а по-скоро невежеството. "Любимият ми пример е, че веднъж някой ме пита дали говоря на кирилица. Познавам много германци, които предпочитат да отидат в Тайван или в Бали - буквално до другия край на света. Те прелитат над Източна Европа, без да се замислят, че може би и там има интересни неща, които да се посетят. Надявам се подкастът да предизвика интерес у тях, за да дойдат да видят и да изядат една шопска салата."
Преди Kоледа Милица отново се връща в Змейово. Всяка година тя се опитва да е селото за фестивала на пелина, с който е то е известно. Той се провежда последната събота преди Коледа. "Идват хора от цялата страна, има ансамбли, танци, пеят, свирят. В Змейово почти всяка къща прави пелин, така че всички си докарват пелините на площада. Правят се дегустации, пекат се кебапчета, гърми се със старовремски пушки и има естествено конкурс за най-добър пелин", разказва тя.
За Милица връщането в България в последните години е съпътствано от "малки културни шокове". Лошите вицове, битовият сексизъм и консерватизмът, разпространен според нея не само сред по-възрастни, но и сред някои от младите, е нещо, с което не е свикнала в Берлин. Споделя, че дори в нейното семейство, което определя като сравнително либерално, от време на време се сблъсква с неприятни коментари, но ги приема по-скоро безобидно. "Веднъж имах разговор с млад мъж, който ми каза, че не разбира защо жените трябва да ходят на работа. В Германия в последните години също се засилват крайнодесните движения. Може би в България консерватизмът е по-видим и по-приет, но не значи, че е само там", споделя тя.
"Малко е трудно да не я обичаш"
И все пак Милица е силно привързана към родината си. "България продължава много да ми липсва, както и родителите ми. Има моменти, които са абсолютно познати на всеки един емигрант, в които стоиш и ти се реве, че не си там", казва тя. Като малка Милица пее в български хор, а когато се премества в Германия, открива "Bulgarian voices Berlin", където прекарва 2 години. Там освен че с жените изпълняват български народни песни, ходят и по турнета, едно от които ги отвежда чак в Корея. "Не знам дали има някой, който да не обича българска народна хорова музика. Малко е трудно да не я обичаш. Това беше голямо вдъхновение за музиката в подкаста."
В Der Heimweg чуваме хорови вокали от Милица, чиито композиции измисля сама и записва на няколко гласа. Казва, че този подкаст е един от любимите ѝ проекти, върху които е работила в Pool Аrtists. "Работата беше изключително възнаграждаваща, защото всичко се случи вътре в самия екип. Писането го направих аз, но разбира се, имах подкрепа от редакторите. Музиката е специално композирана за подкаста от моя колега Бенджамин Майер, а снимката на корицата е на Грета Ферлаге."
На въпросната снимка Милица е облечена в традиционна носия от Северозапада. Наследила я е от прабаба си Въта, която е от този регион, а всички платове са тъкани от нея на ръка.
"Много често си задавам въпроса какво мога да направя за България, въпреки че не живея там. Със сигурност можем да допринесем, като излизаме да протестираме и ходим на избори (...) Надявам се подкастът да подтикне хората да се замислят какво знаят за тази част на Европа и дали не искат да научат повече."
Автор: Габриела Севова