Коментар на българския историк Александър Стоянов:
"Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. Вътрешното положение в българските области обаче остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото". 18/30 януари 1873 година.
Какво научаваме от доклада:
Руската империя следи внимателно действията на българските революционери в и извън българските земи.
Руската дипломатическа мисия, в лицето на Игнатиев, съветва и съдейства на османското правителство при решаване на въпроси, свързани със залавянето, осъждането и ликвидирането на български революционери.
Граф Н. Игнатиев взема пряко отношение към разследването на Арабаконашкия обир и последвалите арести, направени от османските власти.
Руската позиция в ситуацията септември 1872 - януари 1873 г. е за ограничено по размах, наказателно действие на Портата, което да не предизвика масови брожения сред българите, които Русия в този момент не желае, тъй като гради съюз с Германия и Австро-Унгария и не иска да провокира Виена, така че да изглежда все едно Петербург има пръст в някаква българска конспирация за въстание.
Смъртната присъда на Левски е окачествено като "задоволително развитие", което показва, че за Русия Вътрешната организация е опасен антипод на руските идеи сред българския възрожденски елит. Също както и БРЦК, ВРО е организация, чийто принципи за самостоятелна борба противоречат на ролята на спасителка на българите, която Русия иска да изиграе в неопределен, бъдещ момент.
Очевидно е, че макар и да не играе пряка роля в залавянето на Апостола и да не действа директно за постигане на смъртна присъда, граф Николай Игнатиев е положил всички усилия, достъпни чрез средствата на дипломатическата му мисия, за да постигне бърза развръзка на "Софийската афера", да ликвидира заловените водачи на Вътрешната организация и да постави Русия в ясно положение на разграничаване от българските революционни дела, за да не предизвиква реакция от Австро-Унгария, която би застрашила изграждащия се Съюз на Тримата императори.
Зад тези действия не бива да търсим някакъв величав, анти-български план на Игнатиев. За него българите са досадна пионка, която твърде често действа не на мястото си, в ущърб на руските интереси. По-скоро тук трябва д аоценяваме действията на графа в контекста на по-голямата регионална и дори световна руска политика. По същото време Русия се намира в процес на активна експанзия в Централна Азия и напрежението между Петербург и Лондон се засилва. В този контекст, за Романови е от ключово значение да получат дружбата на Хоенцолерните и Хабсбургите, за да гарантират европейския си фланг.
Редно е, в такъв случай, да осъзнаем, че действията на граф Игнатиев поставят процеса срещу Левски и борбата за озаптяване на българските революционери в контекста на Голямата игра, която Русия води срещу Великобритания - както на Балканите, така и в Азия. Това е добър повод да погледнем и от една по-широка перспектива за значението на делото на Васил Левски и мястото на българската освободителна борба като част от големия исторически поток на Викторианската епоха.