Властите в Дамаск забраниха продажбата на алкохол в по-голямата част от града. Баровете и ресторантите, които от десетилетия сервират алкохол, вече няма да могат да го правят, а алкохол ще се купува само в няколко квартала с преобладаващо християнско население - при това само за вкъщи.
Това не е чак толкова необичайно в Близкия изток — известно е, че ислямът забранява на мюсюлманите да консумират „опияняващи“ вещества. Ето защо магазините за алкохол и баровете, ако изобщо има такива, често се намират само в квартали с християнско население.
Въпреки това забраната е необичайна за Дамаск. В сирийската столица отдавна има правила за продажбата на алкохол, но те не бяха прилагани напълно, защото за управлявалото до края на 2024 г. авторитарно семейство на бившия президент Башар Асад приоритет бяха национализмът и светската държава, а не религията. Ето защо забраната на алкохола в Дамаск предизвиква толкова много спорове сред сирийците.
„Новината беше както изненадваща и тревожна“, казва Анджела Алсауи, която е медиен продуцент. „Дамаск е град с история, а многообразието е неговата истинска идентичност. Това решение ни кара да чувстваме, че губим част от открития дух на града. Тук не става въпрос само за алкохола, а за свободата да имаш избор“, каза тя пред ДВ.
Религиозни забрани
Има и други аргументи срещу забраната. Икономиката на Сирия е в ужасно състояние и затварянето на барове и ресторанти ще доведе до загубата на стотици работни места. Туризмът също е от значение, а критиците смятат, че забраната може да отблъсне чуждестранните посетители. Фактът, че продажбите са ограничени до християнските райони, също се възприема като проблем, твърдят други: „Дискриминацията срещу районите с християнско мнозинство е погрешна. Като свързвате консумацията на алкохол с нарушаване на обществения морал, вие по същество стигматизирате някои от вашите собствени граждани като непристойни. Това е позорно“, коментира Роба Хана, който наскоро се е завърнал в Сирия.
Властите в Дамаск обясниха, че забраната се налагала, защото имало оплаквания на хора. Но въпросните барове работят от десетилетия, припомня Анджела Алсауи. Разбира се, има и много сирийци, които подкрепят забраната. „Ние сме страна с мюсюлманско мнозинство“, написа един местен жител в социалните медии. „Не е подходящо да се продава алкохол по улиците. Това решение защитава нашите деца и тяхното бъдеще.“
Някои сирийци също вярват, че забраната помага да се защити тяхната собствена култура от „развращаващите“ западни влияния. Има и хора, които смятат, че целият спор е крайно неуместен в сегашните трудни следвоенни времена, преживявани от Сирия: „Участието в дебати за алкохола само показва, че сте изгубили връзка с реалността“, твърди Махмуд ал-Хатаб, бижутер от Алепо.
И други поводи за тревога
Но всъщност има и други причини за безпокойство, свързани със забраната на алкохола: „Дебатът за алкохола [...] не се отнася само до една напитка или начина на живот. Той засяга по-дълбоки въпроси за управлението, ценностите в обществото и баланса между религиозните и светските идеологии“, написа в списанието „Newlines“ Амар Абдулхамид, сирийски активист за демокрация, който живее в изгнание в САЩ.
Спорът за алкохола опира и до дискусията за обществения морал. Миналото лято сирийското правителство издаде препоръка, според която мъжете и жените трябва да носят благопристойни бански костюми на обществените плажове и басейни. През януари община в югозападната част на Сирия обяви, че местните ресторанти вече няма да приемат смесени компании с мъже и жени. А градските власти в Ал-Тал, близо до Дамаск, забраниха на мъжете да работят в магазини за дамско облекло – отново в интерес на „обществения морал“.
През февруари местните власти в Латакия забраниха на жените държавни служителки да носят грим на работното място. „В контекста на поредицата от такива мерки забраната е тревожен признак за нарастваща тенденция за намеса в личния живот“, написа по актуалния повод Хаид Хаид, консултант в британския аналитичен център „Чатъм Хаус“.
Повечето от тези спорни решения се вземат на общинско ниво, въпреки че националното правителство е обещало да зачита личните свободи. „Трябва да има яснота относно правомощията на губернатора, за да знаят гражданите правата си. Ние не сме против регулирането. Но един пълнолетен сирийски гражданин няма нужда от опекуни“, коментира по този повод Роба Хана.
Обещания за лична свобода
В края на 2024 г. министър-председателят Ахмед аш Шараа заяви пред БиБиСи, че Сирия няма да се превръща в Афганистан. Тогава той увери, че правителството му няма да налага ислямското право спрямо малцинствата, но не пожела да каже дали алкохолът ще бъде забранен. Ето защо някои сирийци се притесняват, че забраната на алкохола е знак за предстоящи още по-строги ограничения. Критиците на забраната на алкохола, наложена от Дамаск, се надяват, че тя все още може да бъде отменена. Имаше дори призиви за оставката на губернатора.
Автор: Катрин Шеър