Руските власти и пропагандата им постоянно внушават, че Русия е във война с така наречения „колективен Запад“. Но Каупо Розин, ръководител на естонското външно разузнаване, смята, че руският президент Владимир Путин се съмнява в готовността на Москва за пряк сблъсък с НАТО в сегашния момент. „Мисля, че той уважава НАТО, но дали това ще остане така и през следващите години?“, пита реторично Розин в интервю на Тим Себастиан за предаването на ДВ „Конфликтна зона“.
При какви условия Русия може да започне война със Запада?
В същото време ръководителят на естонското разузнаване смята, че Русия може да отприщи глобален въоръжен конфликт, ако Владимир Путин разбере, че „може да се измъкне невредим от такава ситуация“. Както се посочва в доклад на разузнаването от февруари 2024 г., Москва се готви за военна конфронтация със Запада и това може да се случи в близките десет години.
Това е далеч по-оптимистична оценка от тази на много други европейски военни и политици. Така например през юли генерал Роланд Уокър, началник на британската армия, заяви, че НАТО разполага само с три до пет години, за да се подготви за война със страните от т.нар. „Ос на сътресенията“ - Русия, Китай, Северна Корея и Иран.
Розин смята, че трябва да се вземат предвид редица фактори, за да се определи началото на възможен потенциален конфликт с Русия. „Първият голям въпрос е как ще приключи конфликтът в Украйна? И от това ще зависи бъдещият път на Русия, която е агресорът. Ако украинско-руската война приключи с победа на Русия, то тя ще действа от позицията на тази нова ситуация и ще се чувства значително по-уверена“, убеден е шефът на естонското разузнаване. Ето защо, смята Розин, Западът трябва да е заинтересован от това Русия да излезе от войната срещу Украйна като отслабена сила, изправена пред тежки вътрешни проблеми, които властите ще са принудени да решават. „Мисля, че Путин няма да преживее едно руско поражение“, подчертава Розин.
Вторият определящ фактор е колко време ще отнеме на руснаците да възстановят или създадат нова армия. „Трябва да се има предвид, че днес числеността на руските въоръжени сили е с няколкостотин хиляди войници повече, отколкото преди мащабното нахлуване“, напомня Розин и добавя, че Москва разширява и производството на боеприпаси и модерни оръжия, някои от които все още не са използвани във войната в Украйна. Въпреки това, според него, през следващите няколко години Русия няма да може да компенсира сегашното ниво на загуби на жива сила и оборудване.
Невидима война срещу Европа
Розин потвърждава, че Москва от дълго време организира саботажи не само в Естония, но и в други европейски държави. „Това е инструмент, който Русия смята, че може да използва срещу Запада, за да го дестабилизира, да внесе напрежение в нашите общества“, каза шефът на естонското разузнаване. „През миналата година в Естония бяха арестувани повече от 15 души във връзка с руски диверсионни дейности“, посочва Розин. „Подобни действия на Русия целят да създадат напрежение в Естония и да подкопаят подкрепата за Украйна. Това се прави, за да обръщаме повече внимание на вътрешните проблеми и по-малко на подкрепата за украинците“, подчертава той.
Същевременно Русия се надява, че саботажните ѝ действия няма да бъдат възприети от НАТО като причина за задействане на член пети от Договора на Алианса, според който нападение срещу един член на НАТО е нападение срещу целия отбранителен съюз и изисква съвместен отговор от всички държави членки.
Русия се опитва да посее страх
Ръководителят на естонското външно разузнаване подкрепя позицията на президента на страната Алар Карис, който остро критикува страните от НАТО за това, че не позволяват на Украйна да използва доставените ѝ оръжия за нанасяне на удари дълбоко в руска територия – както те твърдят – поради опасения, че така конфликтът може да ескалира. Розин смята, че подобна позиция е чиста самозаблуда, издаваща нерешителност и страх, а това работи изцяло за Русия.
В тази война Москва се опитва да наложи няколко парадигми на населението в западните държави, включително и на западните политици – с различен успех. „Първата от тях е, че конфликтът трябва да се развива само на територията на жертвата, а агресорът по някаква причина не може да бъде засяган“, посочва Розин и добавя, че това е първият такъв случай във военната история. Второто внушение, което руснаците се опитват да комуникират - явно или тайно – е, че Русия няма как да загуби. „Това е погрешно: Русия е губила няколко войни в своята история“, напомня в тази връзка Розин.
Ръководителят на естонското външно разузнаване смята още, че руските политици и пропагандатори умишлено се опитват да сеят страх и нерешителност в страните от НАТО. В същото време „очевидната слабост на Запада е покана за по-нататъшна ескалация от руска страна“, уверява Розин. Според неговото разбиране задачата на страните от източния фланг на НАТО е да продължат да обясняват това на западните си съюзници.
Помощ за Украйна с всички видове оръжия и боеприпаси
Каупо Розин не е съгласен с мнението на някои западни политици, които изразяват желание за бързо постигане на дипломатическо решение на военния конфликт и на компромис с Русия, смятайки, че преразглеждането на отношенията с Москва е възможно или дори неизбежно. „Убеден съм, че сегашният руски режим трябва да бъде победен в стратегически план. Защото дори Путин да успее частично да постигне целите си, ние вярваме, че той ще продължи. Така че войната в Украйна няма да приключи в средносрочен план, дори ако в някакъв момент се стигне до замразен конфликт или нещо подобно“, смята ръководителят на естонското разузнаване.
Украйна може да победи
Според него в продължаващата война на изтощение в Украйна в крайна сметка ще победи страната с повече воля и ресурси. „Очевидно е, че Украйна се нуждае от допълнителни оръжия, от допълнителни боеприпаси. Така че не бива да се въздържаме да подкрепяме Украйна с всички оръжия или боеприпаси, от които тя се нуждае“, казва Розин.
„Ако говорим за дългосрочно разрешаване на конфликта, не виждам друга възможност, освен да направим така, че украинците да спечелят в крайна сметка. И смятам, че това действително е осъществимо“, подчертава ръководителят на естонското разузнаване.