Молдовският президент Мая Санду печели втори мандат на президентските избори в Молдова, нанасяйки удар на Кремъл, пише в заглавие вестник „Гардиън“.
Британското издание отбелязва, че победата на Санду е значителен стимул за стремежа на страната към членство в Европейския съюз и ясен отпор на Москва.
Вторият тур на изборите се разглеждаше като решаващ показател за това дали страната ще се ориентира в дългосрочен план към Русия или към Европа.
Прозападният президент Санду, която активизира усилията на страната да се откъсне от влиянието на Москва, се изправи на болатажа срещу приятелски настроения към Москва политически дебютант Александър Стояногло от Социалистическата партия.
При преброени 98 процента от бюлетините Санду води с 54,35 процента процента, съобщи Централната избирателна комисия. Анализаторите твърдят, че при положение че само част от гласовете на молдовската диаспора все още не са обработени, Санду почти сигурно ще спечели втори мандат.
Предварителните резултати сочат, че голямата молдовска диаспора, която представлява около 20 процента от избирателите, е гласувала с огромно мнозинство за Санду, отбелязва „Гардиън“.
В победната си реч, произнесена след преброяването на почти всички гласове, Санду заяви, че се е вслушала в гласовете на своите поддръжници и на опонента си Стояногло. Тя заяви, че основната ѝ цел през следващите години ще бъде да служи като президент на всички молдовски граждани.
„Молдова, ти печелиш! Днес, скъпи молдовци, предадохте урок по демокрация, заслужаващ място в учебниците по история. Днес вие спасихте Молдова. Никой не губи с нашия избор за достойно бъдеще. Свободата, истината и справедливостта възтържествуваха“, каза тя.
Позицията на Санду беше отслабена след инициирания от нея референдум, на който молдовците бяха попитани дали подкрепят интеграцията в ЕС и който беше спечелен от привържениците на евроинтеграцията с минимална разлика на 20 октомври. Референдумът се произведе успоредно с първия тур на президентските избори, на които Санду получи 42 процента от гласовете, но не успя да спечели абсолютно мнозинство.
Резултатът от изборите ще бъде приветстван в Брюксел седмица след като в Грузия, друга бивша съветска република, която се надява да се присъедини към ЕС, беше преизбрана партия, която повечето западни страни смятат за все по-приятелски настроена към Москва.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поздрави снощи Санду за победата ѝ на изборите и за „европейското бъдеще“ на страната.
„Изисква се невероятна сила, за да се преодолеят предизвикателствата, пред които се изправихте на тези избори. Щастлива съм да работя с вас за европейското бъдеще на Молдова и нейния народ“, написа Фон дер Лайен в социалната мрежа „Екс“.
ЕС обеща многогодишен пакет от 1,8 млрд. евро за Молдова, за да я подпомогне в процеса на присъединяването, който страната официално започна през юни. Санду обеща да работи „денонощно“, за да вкара Молдова в ЕС до 2030 г.
След разпадането на Съветския съюз Молдова се колебае между прозападен и проруски курс, посочва „Гардиън“. Под ръководството на Санду, бивш съветник на Световната банка, бедната страна ускори стремежите си да излезе от орбитата на Москва на фона на продължаващата война в съседна Украйна.
И двата тура на президентските избори, както и гласуването на референдума за ЕС, бяха белязани от обвинения в руска намеса.
В продължение на месеци Санду и съюзниците ѝ обвиняваха Русия и нейните проксита, че водят мащабна кампания, включваща купуване на гласове и дезинформация, за да повлияят на изборите. Кремъл отрича да се е намесвал в гласуването.
„Решително отхвърляме всякакви обвинения, че по някакъв начин се намесваме в това. Ние не правим това“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
По време на предизборни дебати в края на миналата седмица Санду обвини Стояногло, че е „троянски кон“ на външни интереси, които искат да поемат контрола над Молдова.
Стояногло отрече да работи за интересите на Русия. В интервю за „Гардиън“ през октомври той заяви, че е за присъединяване към ЕС.
Той също така отказва да критикува Русия за инвазията ѝ в Украйна и призова за подобряване на отношенията с Москва. „Равнището на руска намеса в Молдова е силно преувеличено“, каза той и добави, че ще се стреми към „рестартиране на отношенията“ с Москва.
Инвазията на Русия в Украйна шокира мнозина в Кишинев, който се намира само на няколко часа път с кола от украинския черноморски пристанищен град Одеса. Москва разполага с 1500 военнослужещи в Приднестровието - регион, управляван от проруски сепаратисти, които се отцепиха от Молдова по време на кратка война през 90-те години на миналия век.
Украйна, чийто президент Володимир Зеленски неведнъж е хвалил Санду, ще въздъхне с облекчение, тъй като мнозина в Киев бяха обезпокоени от перспективата приятелски настроен към Русия президент да оглави съседната страна, посочва „Гардиън“.
Проевропейският президент на Молдова Мая Санду печели оспорван балотаж на фона на обвинения за руска намеса, извежда в заглавие друг британски вестник - „Индипендънт“.
Британското издание отбелязва, че големият залог на изборите подчертава несигурното положение на Молдова на фона на засилващото се геополитическо напрежение.
Кристиан Кантир, доцент по международни отношения от молдовски произход в Университета в Окланд, отбеляза, че резултатът от изборите едва ли ще потуши политическите разногласия в страната. „Напротив, очаквам геополитическата поляризация да се засили от кампанията за парламентарните избори през 2025 г.“, каза той.
Кантир твърди, че избирателните органи на Молдова се нуждаят от повече ресурси и по-добре обучен персонал, за да се борят ефективно с измамите с гласове и „да създадат среда, в която всеки, изкушен да купува или продава гласове, да знае, че ще има ясни и бързи последствия“.
Пътят на Молдова към членство в ЕС набра скорост през 2022 г., когато страната получи статут на кандидат за членство след инвазията на Русия в Украйна. Въпреки че през юни тази година Брюксел се съгласи да започне официални преговори за членство, анализаторите предупреждават, че на парламентарния вот догодина може да се наблюдава още по-голяма руска намеса, посочва „Индипендънт“.
Проевропейската Мая Санду е преизбрана за президент на Молодва, което е пореден неуспех за Кремъл, пише в заглавие френският вестник „Монд“.
Френското издание отбелязва, че проевропейският кандидат Мая Санду беше преизбрана за втори четиригодишен мандат, до голяма степен благодарение на силната мобилизация на един доста млад, градски и образован електорат, както и на голямата молдовска диаспора, живееща в ЕС.
Най-малко 300 000 молдовци в чужбина се явиха в избирателните секции в посолствата и консулствата, което е „абсолютен рекорд“ според Централната избирателна комисия на Молдова, която отчита общо 3,3 милиона регистрирани гласоподаватели на вота.
На балотажа прозападният лагер се мобилизира силно, като получи 910 000 гласа. Това е значително повече от онези 750 000 гласа, подадени в полза на членството в ЕС на референдума, произведен на 20 октомври, по същото време, когато се произведе първият тур на президентските избори. На предишните избори през 2020 г. Мая Санду получи 943 006 гласа (57,72 процента) на втория тур срещу социалиста Игор Додон, припомня „Монд“.
Този път обаче страната посрещна победата на Санду спокойно. Пред предизборния щаб на Санду нямаше сцени на ликуване. Нямаше надуване на автомобилни клаксони или фойерверки, както преди четири години по улиците в центъра на Кишинев. Без гласовете на диаспората Александру Стояногло вероятно щеше да спечели с минимална разлика с 51 процента от гласовете, посочва френският вестник.