ИМП: 7 или 8 партии и коалиции в следващото НС

В следващият парламент могат да влязат 7 или 8 партии или коалиции, сочи проучване на Института за модерна политика (ИМП). За ГЕРБ биха гласували 35%, а за БСП лява България 21,2%, а за ДПС – 12,7%.

Проучването е проведено в периода 22 – 27 септември 2014 г. – седмица преди финалната права на предизборната кампания за предстоящите избори.

Според него за ГЕРБ биха гласували 35 %, а за БСП лява България 21,2 %. Тук вероятно влияние ще оказват два противоположни „ефекта“:

Конформисткия ефект (при който група избиратели без ясни предпочитания, се „прилепват“ към силния в последния момент) и ефекта ба оттеглящите се конформисти част от хората, заявили твърда или условна подкрепа за ГЕРБ (по изключение и за други сили) са направили това от комформизъм, по инерция, по принцип, неискрено, защото е достатъчно престижно и безопасно да се подкрепя ГЕРБ, за да му се махне анкетьорът от главата и т.н.

Тези хора нямат дълбоки политически привързаности и убеждения, те дори не са решили да гласуват, не се интересуват от избори и от политика, и най-вероятно няма да отидат до избирателната секция, освен ако други, конюнктурни и също така конформистки мотиви не ги накарат да се задвижат. Имайки предвид тези фактори,можем да предположим, че изказваната днес подкрепа за ГЕРБ е възможно в изборния ден да се получи подкрепа от около 36 - 39%.

ДПС получава подкрепата на 12,7 % от заявилите, че ще гласуват. Тази партия традиционно показва на избори много по - висок резултат, отколкото дават изследванията. Това се дължи на влиянието й сред
ромското малцинство (което остава на места частично непроницаемо за социологически сондажи), както и на влиянието на електората й в чужбина (главно Турция), който не се изследва в проучванията.

Очевидно е, че в тези избори имаме изключително силно представяне и конкуренция между средноголемите партии и коалиции (ББЦ, Реформаторският блок, АБВ, „Атака“, Патриотичният фронт) в зоната около и малко над 4 – процентната бариера. Ако заявените към 22-27 септември намерения на гласоподавателите се запазят, в следващото НС биха намерели място 7 или 8 партии и коалиции.

Освен безспорните ГЕРБ, БСП и ДПС, ако съществуващите тенденции се запазят до 5 октомври, най-вероятно това ще бъдат още „България без цензура“, Реформаторският блок, АБВ, Патриотичния фронт и „Атака“. Напълно е възможно 1 или 2 от тези формации в крайна сметка да не успеят да мобилизират напълно за гласуване в изборния деклариращите такава готовност към момента на проучването, в резултат на което да останат под изборната бариера.

„България без цензура“ получава подкрепата на 5,8 % от заявилите, че ще гласуват, а дялът на Реформаторският блок е 5,6%. С активна кампания на терен и премерени послания АБВ успява да привлече подкрепата на 5,4 % от заявилите, че ще гласуват. Това са главно избиратели с левоцентристка ориентация и колебаещи, които търсят алтернатива на десните партии.

„Атака“ бележи нарастване на влиянието си и преди последната решаваща седмица на кампанията получава подкрепата над 5 % от заявилите, че ще гласуват. В този порядък е и подкрепата за коалицията Патриотичен фронт – 5 % от заявилите, че ще гласуват. Хипотезата е, че освен активната кампания на терен, патриотичните формации съумяват да мобилизират подкрепа в резултат от изострящата се социално – икономическа обстановка, свързана с цените на тока и отново нарастващото недоволство от монополите, активизирането на ислямистите в международен план и др. Тези фактори инжектират още енергия у последователите им. Да не забравяме, че те са тези, които от години зоват за национализиране на ЕРП - тата и пр.

Трябва отново да се подчертае, че това са данни преди последната и решаваща седмица на пред изборната кампания, така че те нямат характер на прогноза, а на снимка на моментното състояние на избирателния корпус.

За да се опитаме да се доближим максимално до истинските намерения на избирателите трябва да се анализира тази група от тях, която се самоопределя като „колебаещи се“. Това са хора, които не само още не са решили за кого да гласуват, но и дали изобщо да гласуват за някоя партия или коалиция, или да се въздържат. Очевидно е, че те нямат свой фаворит (дори и да са имали преди време, сега са разочаровани) и ако отидат да гласуват ще вземат решение в последния момент кого все пак да подкрепят. Водени са повече от чувствата си „против“ някоя от участвалите във властта политически сили, отколкото от убеденост в правотата на избрания кандидат (партия или коалиция).

В проучването е отделено специално внимание на колебаещите се, защото от техните решения нерядко зависят резултатите, когато те са „на кантар“ – както е при партии на ръба на 4% бариера или при близки резултати на първите 2 партии. Опитали сме се да разберем, когато имат колебание, между кои конкретно две алтернативи са колебанията им, съответно кои партии има известна вероятност да бъдат подкрепени.

Ето защо в анкетната карта сме помолили анкетираните да отбелязват между кои две сили (или алтернативи) са колебанията. На базата на експертен анализ, отчитащи очертания от други отговори профил на респондента, би  могло да се определи – макар и в широки граници –вероятността за едно или друго негово решение.

За първи път в парламентарни избори гласоподавателите ще имат законова възможност да преподреждат предложените от партии и коалиции кандидатски листи. Социологическият екип на Института за модерна политика проучи готовността за използване на преференциалния вот сред електоратите на различните политически сили. Най-сериозна готовност да посочат предпочитани от тях кандидати в листите са Реформаторския блок – 61%, АБВ – 53% и БСП лява България – 50%. Най-резистентни и към преференциалното гласуване са респондентите, заявили подкрепа за ДПС – само 18 % от тях биха посочили личностно предпочитание в партийната листа. По-ниска е популярността на преференциалния вот и сред избирателите на ГЕРБ – 39% и „Атака“ – 35%.

В проучването бяха тествани и нагласите на респондентите към очакваните от тях промени след изборите - дали те са натоварени, както е нормално, с очаквания за по-добри перспективи, за позитивни промени в обществения живот, които ще рефлектират и върху личния.

Макар да преобладават хората, които не очакват никакви промени, все пак е налице ясна лека оптимистична нагласа у българина – очакващите негативни промени са точно два пъти по-малко (17%) от тези, очакващи позитивни промени (35%). Дали , обаче, има някаква между оптимизма и готовността да се подкрепи дадена партия (коалиция)? Представяме кростаблица за двете нагласи:

Разликите между електоратите на отделните партии по отношение на оптимизма им са впечатляващи – очаквано, сред тези на ГЕРБ очакващите позитивни промени са над 3 пъти повече от умерените песимисти, докато при БСП и ДПС електоратите съотношението е точно обратното.

Доверието в изпълнителната власт не е се повишило в резултат от работата на служебното правителство. Респондентите, които изразяват категорично отрицателно отношение към служебното правителство на Георги Близнашки е два пъти по-голям от дела на респондентите, които имат категорично положително отношение – съответно 18% и 9%. По-скоро отрицателно е отношението на 24% от аткетираните, а по-скоро положително на 20%.