Петков не вижда заплаха в бежанците

Всички анализи сочат, че бежанците от Сирия не представляват особена заплаха за криминогенната обстановка в България. Както и сочат, че при успокояване на ситуацията в Сирия, голяма част от тях ще се върнат в родината си, а също и, че техните очаквания от приема им в България не са особено големи. Това посочи Румен Петков, бивш вътрешен министър и настоящ председател на Общото събрание на Международния институт за сигурност и сътрудничество на конференция на тема: "Сирия – частен проблем с глобален характер", съобщи "Стандарт". Форумът бе организиран съвместно с Атлантическия клуб в България.

По думите на Петков две основни групи граждани пресичат граничната бразда: незаконни имигранти от различни държави, които търсят своята реализация в Европа и другата група е бежанци от Сирия. „Лошата пропорция е, че съотношението между двете групи е 50:50", посочи Петков. „Именно втората група представлява особена заплаха за националната сигурност, не само от хуманитарна гледна точка, но и за потенциални кражби, търсене на незаконна работа и доходи и проблеми не само за регионалните, но и за централните власти", изтъкна бившият МВР шеф.

Освен това с тази група е свързан и риска от проникване на екстремистки елементи и именно в тази връзка тежестта пада върху ДАНС и МВР. Не на последно място е предизвикателство пред хигиенната и здравна среда и опасността от възникване на огнища на зарази", обобщи той.

Що се отнася до сирийските бежанци, Петков изтъкна, че езиковата бариера с тях е непреодолима без конкретно подготвени преводачи. „Това препятства не просто комуникацията, а и поддръжката на хигиенната и здравна среда в България", предупреди той. И посочи, че през последните няколко години тежки институционални пропуски са довели до неадекватна оценка на приоритетите, свързани с националната сигурност. „На няколко поредни заседания на КСНС при президента Росен Плевнелиев, през септември м.г. и през миналия февруари, назависимо, че този проблем със сигурността на границите е бил поставян, той е бил подминаван. Едни доста окуражителни сведения са представяни, че сигурността на външната граница е абсолютно обезпечена, че проблем от гледна точка на бежанците и тяхното посрещане в страната – няма, че съгласувателните процедури с ЕС и технологията по обезпечаване на сигурността на външните граници и готовността на страната ни за членство в Шенген са на такова ниво, че не може да очакваме проблем от гледна точка на бежански поток", според Петков.

„Докато президент на Сирия е Башар ал Асад, вероятността този хуманитарен казус (проблема с бежанците) да бъде разрешен е минимална. Бежанци ще има докато той управлява и затова България трябва да е готова този поток да расте занапред, а не да намалява", на свой ред посочи президентът на Атлантическия клуб в България, д-р Соломон Паси. По думите му 7-те милиона бездомни сирийци от общо 24-милионното население на тази арабска страна преди конфликта, отнел живота до момента на над 115 000 души, са потенциални бежанци. „Сирия не е Косово, потенциалът за бежанци е много по-голям, при население от 24 млн. души. При това България не е най-засегнатата страна от този проблем – средиземноморските държави са много по-засегнати от нас и ние трябва да си дадем сметка, че не решаваме един уникално български проблем, а сме част от едно общоевропейско решение", посочи бившият дипломат номер едно. По думите му това прави необходимо да мислим в 3 до 5-годишна перспектива, а не да мислим всеки 5000 бежанци къде да ги настаним. „Така няма да сме изненадани. А защо сме изненадани: имаме разузнавателни служби, но въобще не е необходимо човек да чете закрити източници, за да разбере каква е опасността. Предостатъчни са откритите източници. Например Световната продоволствена програма на ООН, всеки може да влезе в сайта й и да види къде и какво прави тя. Тя открива своя мисия в Сирия и в пет от съседните й държави. При това преди месеци. Щом тази програма открива мисия на дадено място, това означава, че там ще стане напечено. Това е елементарен извод. Достатъчен факт е да се прецени, че възниква даден проблем и да се намери решението му преди той да е станал наболял", отбеляза Паси.

По отношение на ролята на България в контекста на сирийската криза, той посочи, че двете страни имат дългогодишни специални отношения. „Връзката е: от 10 000 арабски студенти, обучени в България, 5000 са сирийци. Това са в момента лекари, зъболекари, агрономи и т.н. все издигнати хора. Като се прибавят и семействата им, това се превръща в една колония от 20 000 сирийци, тясно свързани с България, част от тях са женени за български граждани. Това, което можем да направим е, България да покани част от тези хора и да ги интегрира в българското общество, защото част от тях ще станат бежанци", предлага Паси. По думите му дали броят на бежанците е много или малко зависи от това как те се разглеждат: като капитал или като бреме. „Ако гледаме като на бреме: и 100 души са много. Но ако е първия случай, то тогава и 10 000 души са малко. Зависи дали и как искаме да използваме тези хора или искаме да се отървем от тях", посочи той. Паси изтъкна и факта, че нашата земя е населена главно с бежанци. „Като започнем от хан Аспарух, който е бил бежанец по своето време и причини, минавайки през арменците, гърците, белогвардейците, евреите, страната ни е изтъкана от бежанци. Затова ние не трябва да се плашим от това понятие".

По думите му хората най-много се плашат в момента и има дори партии, които ги плашат умишлено, е че това са чужденци. „Помислете си ако тези бежанци бяха от Западните покрайнини – българи, наши сънародници, или пък бяха от Македония, Молдова или Украйна, дали щеше да има същите страх и уплах от тези хора? Не, разбира се. Всеки ще каже, че тези хора са същите като нас", отбеляза бившият външен министър.

Той посочи и необходимостта от институционално единство на фона на проблема с бежанците. „Виждам, че в момента между правителството и президента има определени различия, които се проявяват в огромен спектър от въпроси. Но смятам, че точно темата за бежанците и за сирийската криза би трябвало да обединят институциите и това да намери израз в единна национална позиция. Този въпрос трябва да бъде категорично деполитизиран", завърши Паси.