България ще работи за изпращането на трети българин в Космоса

България ще работи по създаването на собствена космическа програма и изпращането на трети българин в Космоса. Това заяви проф. Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) при БАН на пресконференция по повод отбелязването на 35-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов. Проф. Гецов определи като ключово предизвикателство привличането на млади хора в работата по различни проекти в областта на космическите технологии.

В момента ИКИТ работи по редица проекти - за разработване на апаратура за изследване на Земята от Космоса, за проучване на радиационната обстановка на Марс, както и по изработване и изследване на трето поколение оранжерия за отглеждане на растения в космически условия. През 2013 г. на Международната космическа станция бяха монтирани български прибори за изследване на обстановката около станцията (електромагнитни полета, плазма, електрически потенциал и др.). Много от разработките на Института се прилагат успешно в земеделието, изследването на околната среда и медицината.

Българска академия на науките беше домакин на научна конференция, посветена на 35-годишнината от полета на първия български космонавт. За честването в Академията пристигнаха шестима чужди космонавти - руснаците Виктор Савиних, Юрий Гидзенко, Павел Виноградов, Мирослав Хермашевски (Полша), Берталан Фаркаш (Унгария) и Димитру Прунариу (Румъния) и съпругата на първия лекар-космонавт Борис Егоров госпожа Таня Егорова.

Зам.-председателят на БАН чл.-кор. Николай Милошев поздрави гостите на тържественото събитие, като отбеляза, че за Българска академия на науките отбелязването на тази годишнина е от изключителна важност, защото именно полетът на Георги Иванов е направил България шестата в света държава със свой космонавт. Чл.-кор. Милошев допълни, че в годината, когато БАН навършва 145 години, е важно за учените от Академията да се отбелязват такива значими успехи в глобален план, защото така става ясен техния принос за развитието на обществото и държавата.

До 25 април 2014 г. във фоайето на сградата на БАН (ул. „15-ти ноември“ №1) може да бъде разгледана изложба, която представя апаратура, разработена от българските учени от БАН за полета на Георги Иванов, както и съвременни уреди за изследване на Земята от Космоса. Посетителите ще могат да видят първата автоматизирана Космическа оранжерия СВЕТ, както и много снимкови и информационни материали, посветени на полета на първия български космонавт и космическите изследвания и технологии.

Учените и специалистите от бившата Централна лаборатория за космически изследвания (сега ИКИТ) при БАН активно участват в подготовката и осъществяването на научната програма на полета на Георги Иванов. Разработена е научна апаратура за осъществяване на изследвания от борда в областта на: Космическата физика - електрофотометър „Дъга”, Дистанционните изследвания на Земята - спектрометър „Спектър-15К”,  Космическата биология и медицина - прибор „Средец” (психофизиологичните функции на екипажа) и Космическото материалознание - първите технологични експерименти „Пирин” за изясняване влиянието на безтегловността върху свойствата на материалите.

Първият български космонавт излита на 10 април 1979 г. на борда на космическия кораб „Съюз-33“, изстрелян от космодрума „Байконур“, но поради техническа повреда се налага космонавтите да се приземят на 12 април при изключително рискови обстоятелства. Научната програма с българската апаратура е реализирана от основния екипаж на Орбиталната станция „Салют-6“, както и от следващите международни екипажи по програмата „Интеркосмос“.