Анастасия Ингилизова: Всичко беше „за една нощ“

Анастасия Ингилизова е една от най-успешните български актриси в момента. Родена е на 7 октомври 1975 година. В периода 1993-1997 година учи актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян, Тодор Колев и Николай Поляков. В различни периоди играе на сцените на Сатиричния театър, „Ла Страда”, а повече от 10 години е в трупата на Театър „Българска армия”. Има син от актьора Деян Донков, който носи името на баща си.

Анастасия сподели за Факти.бг, че се чувства изключително щастлива от постиженията си през тази година, както и други интересни факти, свързани с професионалния и личния й живот.

Изявата ви в спектакъла „Декамерон“ ви донесе наградите „Златен Кукерикон“ за най-добра женска комедийна роля и „Икар“ за поддържаща женска роля. Какво е усещането да си носител на тези отличия?

Когато получих наградите „Икар“ и „Златен Кукерикон“, разбира се, че се зарадвах. Много не очаквах, защото бях номинирана заедно с изключително добри актриси, които са и мои вдъхновителки. Именно заради това бях много радостна и изненадана, че наградите се озоваха в моите ръце. Независимо че съм носител на тези важни отличия, на следващия ден, когато се събудих, си бях отново същата – със същите задачи, със същото желание да репетирам, да се развивам като личност и като актриса. Просто смятам, че всичко беше „за една нощ“.

Смятате ли ли, че 2013-а е вашата година? 

Не смятам така. Радвам се за наградите. Стана ми приятно, че изведнъж избраха мен, но по никакъв начин не мога да кажа, че това е моята година, защото откакто имам дете – всяка година е моя. Всяка година се стремя да бъда все по-добра и по-добра майка.

Кое е по-трудно - да бъдеш добра майка или добра актриса?

Да бъда майка за мен е най-трудното и сериозно нещо на този свят,  но и най-хубавото и обичано.

Участвате в сериала „Дървото на живота“. Какво е настроението на снимачната площадка?

Усещането е доста по-различно. Бях запленена от историята и епохата, в която се развива този сериал. Също така останах очарована от актьорите, с които си партнирам в „Дървото на живота“. Именно тези неща ме привлякоха. Много по-различно е от театъра и театралната сцена като цяло, защото ти дават сценария на сериите 2-3 дни преди да започне заснемането им. Не знаеш до къде стига героят ти, докато в театъра предварително си запознат с цялото развитие на ролята, която изпълняваш. Мога да заявя, че в момента се уча с този тип работа, защото за мен това си е чисто предизвикателство.

Откъде черпите вдъхновение за постигането на тези отлични резултати?

Синът ми ме вдъхновява всеки ден, дори мога да кажа, че черпя вдъхновение от него ежечасно и ежеминутно. Вдъхновяват ме още природата, близките ми, освен това фактът, че винаги има „утре“.

Какво още си пожелавате да ви се случи до края на 2013-а година?

Сега започнах нови репетиции в Театъра на Армията - на една българска пиеса, чийто режисьор е Иван Урумов. Пожелавам си да се справя и да сме удовлетворени всички от работата – режисьорът, аз и публиката най-вече. Освен това си пожелавам аз, синът ми, любимият ми човек и цялото ми семейство да прекараме едно незабравимо лято, което да бъде много забавно и изпълнено с опознаване на нови места и приятни пътешествия.