В болницата в Сливен няма болни от варицела

Началникът на отделението по инфекциозни болести в МБАЛ „Д-р Иван Селимински”-Сливен – д-р Митко Баев заяви, че в отделението в момента няма болни от варицела. Там се настаняват само случаите, при които са настъпили усложнения от заболяването. Варицелата е вид шарка и е една от най-заразните инфекциозни болести, която не е включена в задължителния имунизационен календар за децата в нашата страна. „Затова и периодично се увеличава заболеваемостта, за каквато нямам наблюдения да има в момента”, каза д-р Баев. Предаването на вируса е по въздушно-капков път. При контакт с болен от варицела се разболяват 80 % от непреболедувалите. По-често боледуват децата, тъй като повечето от възрастните са прекарали този вид шарка и притежават доживотен имунитет към заболяването. Колкото по-малко е детето, толкова по-леко се прекарва болестта. Може и изобщо да не преболедува. При възрастните води до пневмонии и много рядко до поражения върху нервната система като менингит и енцефалит. Заболяването се лекува симптоматично и локално, детето остава в дома си до завяхване на всички обривни пъпки. Противоепидемичните мерки за това заболяване са основно карантина в дома и детското заведение, където има болен.
Болните са заразни в периода 1-2 дни преди появата на обрива до завяхване на обривните единици. Инкубационният (скритият) период на заболяването е от 12 до 21 дни, средно 14-16. Заболяването започва с висока температура до 39 градуса, болки в гърлото, хрема, кашлица и типичен обрив който първоначално е представен от леко надигнати червени петна до 5-10 мм. в диаметър, като за няколко часа след това се появяват и везикули (мехурчета) върху тези петна. Везикулите могат да бъдат разпостранени по цялото тяло, като отначало са изпълнени със бистро съдържимо, но после потъмняват и на тяхно място се образуват тъмни корички. След тяхното отпадане остават тъмни петна по кожата, които изчезват след няколко месеца, без образуване на никакви белези.
Развитието на обрива продължава обикновено 3-4 дни през които продължават да се появяват нови обривни единици и след това настъпва обратно развитие със завяхване на обривите. Обикновено е налице силен сърбеж, който принуждава децата да разчесват ожесточено обривите, при което се получава разкъсване на везикулите с потенциална опасност от тяхното инфектиране. Най-честото усложнение е вторичното инфектиране на везикулите при тяхното разкъсване и развитие на инфекциозно възпаление на околната подкожна тъкан-лимфаденити, абсцеси и флегмони. Понякога се стига до усложнения като гнойна ангина, възпаление на ухото, синузит и други заболявания на горните дихателни пътища.