Тероризмът е вирус, който мутира

Тероризмът е изключително опасен вирус и той непрекъснато мутира. Затова специалните служби трудно могат да предвидят действията на терористите. Това заяви за Факти.бг проф. Бойко Ганчевски, бивш шеф на Института по психология към МВР.

За да стане човек терорист е необходимо да премине през редица психологически моменти, заяви той като направи психопортрет на хората, които извършват тези актове. По думите му терористите са незабележими в обществото.

Проф. Ганчевски, как се отразяват терористичните актове на обществото от психологична гледна точка?

Явно е, че съвременната цивилизация и обществото ни се намира във война. Война, която е евтина, безотказна и която не е безопасна, защото кръвта остава по ръцете на терористите. Тя е евтина, защото тези действия не се водят на бойното поле с армии и безотказна, защото трудно може да се прогнозира какво ще предприемат терористите срещу нас. Явно е, че те търсят да постигнат емоционален шок сред населението, чувство на безпомощност, неадекватност, страх, незащитеност и т.н. Те целят да добият определена популярност и чрез медиите, за да създават съответния страх и ужас, което е нормално.

Създава ли се паника с отразяването на реалните новини?

Когато има такъв атентат – самоубийствен или убийство на множество хора, които са безпомощни да се противопоставят, невинни са, не са свързани с някаква вина, в психологията хората се разделят на няколко категории в зависимост от реакциите си. Едните изпадат в истерия. Започват да бягат, да викат и да извършват действия, с които увличат и останалите хора. Другите са неадекватните. Те седят на едно място и не знаят какво да предприемат, имат неадекватни реакции. При наши изследвания 1/3 от участвалите в подобни атентати са нормално и адекватно реагиращи. Както видяхме при последните атентати в Париж, хората преценят ситуацията – започват да се правят на загинали, не мърдат, крещят, че Аллах е велик. В този план те евентуално могат да спасят живота си. Чрез това, което ви казах се цели създаване на страх. Страхът като емоционално чувство е свързан с чувството на обреченост на човека, попаднал в такава ситуация. Той се чувства безпомощен и че не може да направи нищо. Ако човек може да преодолее тези емоционални чувства в такава стресова и критична ситуация, той може би би оцелял. Между терористичните актове и отразяването им има закономерност. Въпреки това медиите би трябвало да отразяват тези събития.

Може ли да дадете съвет, като специалист, как най-адекватно да реагира човек, ако попадне в ситуация на терористичен акт?

Всички специалисти съветват да се запази спокойствие. Хората не трябва да са истерични, да тичат и да викат. Да не правят неадекватни движения.

Какви са хората, които извършват атентати?

Искам да се спра на психологическите способи, чрез които терористите оправдават актовете си. За да извършат подобно гнусно престъпление те имат религиозна или политическа мотивация. Обикновено терористите приемат, че имат благородни мотиви. Ръководят се например от мотива, че този акт ще помогне на целите на радикалния ислям. Някои от тях се ръководят и от видения, чуват и гласове – отгоре им казват какво трябва да извършат. На базата на този способ някои изпитват удоволствие от мъките и страданията на своите жертви. Терористите считат, че страданията, които са им нанесени от цивилизацията, на самите тях, са много повече от това, което те правят. Те страдат и искат да си отмъстят. Мотивирани са от това и че по този начин обръщат внимание на себе си. Естествено в повечето случаи имат и материални изгоди, което е свързано с паричните средства, които отделя Ислямска държава например, която е основния враг на цивилизацията в момента.

Другият способ, който се използва от тях е, че те считат, че действията им са обичайни. Смятат, че е посегнато на тяхната култура, идеали, в това число и религиозни виждания и т.н. Терористите смятат, че в момента са в джихат и това е съвършено нормално. Те използват и изключително много евфемизми – не казват, че убиват, а че неутрализират.

По-нататък има една, така наречена, дифузия на отговорност. Те приписват действията си на други хора - вожда или лидера на терористичната организация. При тях изключително много е засилена, така наречената, в психологията самоидентификация. Това означава, че те се идентифицират с групата, към която принадлежат и приемат всички нейни норми и стандарти и знаят кой е врага им. Обикновено той е САЩ, но вече стана и цяла Европа.

Изключително важно е да се каже, че терористите не мислят за последствията. Те не мислят, че ще направят поражение или ще убият невинни хора. Те дехуманизират жертвата. Считат, че тя е мръсен християнин например или мръсен неверник, а не го свързват с някакво име или житейски път.

Не на последно място стои и тяхната деиндивидуализация. Те използват анонимност и чувстват удовлетворение пред съответната религиозна общност и т.н. За да стане човек терорист е необходимо да премине през редица психологически моменти – апатия и неверие към обществото, в което живее, липса на перспектива и т.н. Последните атентати показват точно това. Извършителите им са лица, които излизат от най-слабите слоеве в обществото. Това са хора, които са израснали в дадената страна, но не са приели цивилизационната й култура. Радикалният ислям говори и за това, че неговата територия е там където се намира и тази територия е негова държава. Там всички трябва да са мюсюлмани, а които не приемат това биват убивани. Това са психологически способи, които се използват, за да мотивират извършителите на терористични актове, в това число и тези, които извършват самоубийствени атентати.

Впечатление прави, че атентаторите са предимно млади хора...

Повечето от тези, които са установени като атентатори, са сравнително млади хора. Знаете, че човек когато изгуби перспективата в обществото, в което живее, когато не вижда смисъла, много по-лесно може да бъде манипулирано неговото съзнание и от там неговите действия. Не трябва да забравяме, че тези лица, които извършват атентатите не са задължително от най-бедната прослойка. Значителен брой от тях са лица, които са от средните слоеве на обществото. Попадайки в тази среда и приемайки идеалите на терористичните организации те се идентифицират с тях и започват да извършват тези действия. Тоест от манипулирането на тяхното съзнание, започва да се манипулира и тяхното поведение. По-слабо интелигентните, са по-лесно манипулируеми. Те са конформисти. Считат, че този живот, който живеят в момента е безсмислен, а чрез атентата ще попаднат в друг живот, ще попаднат в рая и т.н.

В други случаи на членовете на семействата на самоубийствените атентатори се плащат изключително много пари. Цялото им семейство ги подкрепя и счита, че те са герои. Това нещо се забелязваше още преди време при самоубийствените атентати в Чечня. Сега също има такива тенденции.

Никой не говори от психологична гледна точка за способите, които използват атентаторите, за да оправдаят постъпките си. Даже и най-големите престъпници, които съм срещал в практиката си не се чувстват убийци, въпреки, че са убили. Те се чувстват нормални хора, именно на базата на подобни оневиняващи стратегии, които използват. Ако даденият престъпник чува, вижда в съня си кръвта на жертвите, техните отчаяни викове за помощ, трудно би издържал и би тръгнал към самоубийство. Използвайки подобни стратегии те се отърсват от това и започват да се самоидентифицират към съответните терористични групи.

Тероризма е изключително опасен вирус в момента и той непрекъснато мутира. Затова специалните служби трудно могат да предвидят действията на тези хора. Терористите са незабележими в обществото.