Добър или лош агент - решават хората

На 13 февруари тази година официално ще бъде представен шестият сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и образованието 1944-1989 г.” За да бъде изготвен сборника са прегледани 700 документа, като място в изданието са намерили 60 от тях. Темата на сборника е твърде любопитна за изследователи и читатели, тъй като е пряко свързана с идеологията , прокарвана активно във всички сфери на живота по времето на социализма в България. В интервю за Факти.бг  заместник-предателят  на Комисията за досиетата д-р Орхан Исмаилов заяви, че Законът за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия  няма лустрационен характер. Опитът да се обжалва Закона по досиетата, е пореден опит  да се  повлияе върху решенията  на комисията, заяви д-р Исмаилов.

Сборникът „Държавна сигурност и образованието 1944 – 1989 г.” е  шестият том на Комисията по досиетата, който ще бъде представен на 13 февруари в аулата на Софийския университет от 11,00 часа, кое ви накара да обобщите тези документи?

Значителна част от дейността на Комисията е свързана с издателската дейност - това е наше законово задължение. Член 10 от закона казва, че комисията публикува, издава документи, занимава се с научно-изследователска дейност , която е свързана с образователно информационния характер . Защо сме се спрели на този документален сборник със заглавието "Държавна сигурност и образованието 1944 – 1989 г”? Това  е поради фактът, че при нашата работа ние натрупахме петгодишен опит. Аз лично за себе си мога да кажа, че когато съм работил за петия документален сборник "Държавна сигурност политическа полиция", тогава в архивните фондове, които сме разглеждали попаднах отново на документи, които касаят младежите като формални и неформални групи, т.е. и интелигенцията. Това ни накара да обърнем внимание и на тези документи и да издадем този Шести поред документален сборник на Комисията.

Каква е основната тенденция, която се забелязва при работата на служителите на ДС, отличава ли се тя от останалите досиета, които са правени, по-скучна ли е тематиката или напротив ?

Системата и методите на работа, които те използват силите и средствата са индентични, но в различните периоди има естествено промени като се започне от 1944 година, тогава вече има отделения, а през 1967 година се създава и Шесто управление на ДС . Тези неща са описани много ясно в Петия сборник, така че във връзка със структурите на ДС в различните периоди има различни изменения, така да се каже тя еволюира по един или друг начин, но мерките и способите са едни и същи и практически се водят срещу вражеските прояви, срещу политическата диверсия, която те защитават през всичките тези години в интерес на БКП. Те защитават марксистко – ленинистката идеология и нейните постулати. В сборника може да се забележи, че през различните десетилетия те започват да обръщат внимание на тези среди, тъй като Вие много добре знаете, че интелигенцията обхваща почти цялата академична общност - от студентите до професорите, от учениците до учителите, и често при тях се срещат и се оформят възгледи и прояви, които са в дълбок разрез с идеологията, която те провеждат и това кара ДС да са особено бдителни към тези среди. Тези среди подлежат на непрекъснат контрол от ДС, поради това че заплашват народната власт или поради една или друга причина са против тези нейни мероприятия.

Имах предвид казвайки „скучно” – едни донесения ли само са били или по-дълбоки анализи?

Елементите са донесенията, но на базата на тези донесения те пишат доклади до министъра на вътрешните работи, той пък от своя страна ги предава в Централния комитет на БКП, където се взимат решенията. Обобщава ли са тези данни и са провеждали държавната политика.

Разбираме, че са  имали и едно тригодишно специално обучение за служителите на ДС,  които се занимават с интелигенцията...

Интелигенцията, както знаем, е една от най-будната част на обществото, така че един оперативен работник, за да провежда мероприятие, той би трябва да е най-малкото на това ниво, за да  убеди ученици, учители, учени, интелигенти  и да има достъп до информацията, която е необходима, така че нормално е служителите на ДС в тази област да бъдат обучени и да общуват в тези среди и да си вършат работата.

А може ли да посочим кои са по-интересните случаи, с които Вие се сблъскахте, всички знаем за гоненията за къси поли, дълги коси, слушането на „Бийтълс”  и др. ?

Вижте, човек колкото повече чете и се запознава с тези документи, разбираш, че колкото повече се запознаваш, толкова по-малко знаеш. Документите, които сме срещали при работа с архивните единици с този сборник са много. Но например 80-те години са следени тези, които ходят в дискотеките. Как влияе дискотеката, правени са изводи, че посетителите й са пропаднала  младеж. Срещал съм документи, че в началото, когато се появяват дискотеките, тогава има доклади, в които се казва, че това е явление и се прави анализа по какъв начин тези дискотеки влияят върху младежта. Правят анализи на диджеите,  каква музика пускат, правят персонално проучване за самото лице. Например, те правят статистика на лицата, за които са получени сведения от отделните агенти. Определят ги като различни от партийно-класови позиции, противодържавна агитация и пропаганда, подозрителни връзки с граждани на капиталистически страни, изменнически намерени, невъзвращенство, незаконна търговия, антисоциалистическа пропаганда, обстановката сред чуждестранните студенти от дадена страна. Въз основа на сведенията, получени от отделните агенти, ръководени от различни оперативни работници, се правят анализи. Ако има нужда са изпращани на други отделения тези документи, извършвало се е профилактиране, уведомяване на братски органи, завеждане на сигнал. Много са документите.  При доклади и анализи служителите на ДС казват, че има необходимост от сътрудници от средите на професорите, дават анализ за определени учреждения. Следени са младежите с така наречените  „антивражески прояви”.
По един или друг начин изводите, които можем да си направим е, че ДС е заела едно обособено място в тъканта на цялото общество, във всички слоеве на обществото. Тя е била бдителна и на всякъде.

Кога все пак е бил най-страшният период  дали това не са 50-те, 60-те години на миналия век?

В този момент не мога да се ангажирам точно кога, но в един по-късен етап, може би след години, когато сме изследвали много повече архивни единици, тогава може да направим и този анализ и тогава да говорим с факти и сведения. Това може да е обект на друго изследване и може да се развие в  един друг научен проект.

Можем ли да кажем кой е най-големият удар, който е нанесен на образованието и българската интелигенция ?

Ние сме публикували 60 документа в този сборник, който е 500 страници близо, но всички останали документи до 700 ги имаме на електронен носител и даже на представянето в понеделник ще ги раздадем. Там са вече всички останали архивни единици, които сме изследвали. За да направим извода тези единици по какъв начин те са повлияли на образованието или на интелигенцията, трябва да обобщим всичко и тогава да излезем с това становище. Тогава това е било държавна политика. ДС се е водила по тези идеологически съображения и е правела това, което е необходимо, но факт е, че по един или друг начин буржоазната интелигенция е била сред вражеските среди. Те даже отчитат факта, че буржоазната интелигенция намалява. Идеята е била да се създава социалистическа интелигенция. Има моменти, когато те отчитат, че чрез профилактика усещат промяната, и това го от отчитат като факт в добрия смисъл, че този човек си променя мнението и е поддръжник на идеята.

Имаше ли хора, които се опитваха досиетата и тези документи  да не видят „бял свят”, както се казва?
Нашето законово задължение по принцип е да установяваме принадлежност на български граждани, които осъществяват или изпълняват публични дейности, или публични длъжности. Дали е имало натиск или не, аз за себе си мога да кажа, че поне върху мен не е имало такъв. Но като се върнем назад 20-30 години ние виждаме, че това е четвъртата Комисия по досиетата и доколкото си спомням 1997 година, тогава имаше едно определение на Конституционния съд след това 2001 г. , която отмениха закона. Така, че опити винаги е имало. 2006 година се прави новият закон. Това е след 17 години от демократичните промени, така че по една или друга причина е имало противоречия . И в момента от 2 февруари в К\онституционния съд има образувано конституционно дело по сезиране на Върховния административен съд за противоконституционен текст от Закона  /бел. ред. При  това дело Конституционният съд (КС) ще решава дали агентите на бившата Държавна сигурност, чиито досиета са унищожени или в тях не се съдържат агентурни донесения трябва да бъдат публично обявявани./
Това, че някой иска да докаже, че закона е противоконституционен е пореден опит да се повлияе върху решенията  на комисията

И все пак дали трябва да се извадят всички досиета на тези само с картонче или само пълните досиета?

Моето мнение по този въпрос е, че след толкова много години след толкова много управления много хора са имали достъп до тези документи, но единственото това, което ни гарантира, че Комисията по досиетата  като обявяваме принадлежност към ДС,  се базира  само на документи. Документите може да са унищожени, но протоколите, с които са унищожени тези документи тя  ги има. Имаме регистрационни дневници, които също са запазени. Там също може да се направи проверка, защото нещата са свързани. Картотеката в справочния апарат също са документи, които са подписвани от длъжностни лица, които са били оправомощени по това време и са изпълнявали тези задължения. А в същото време, когато не обявяваха тези лица само на базата на картони, според мен те бяха подложени на видим политически рекет през този период. А за да имаш този картон, има необходимите основания, то не е само картон, ние можем да направим взаимовръзка и да видим, че това лице е било съпричастно към органите на Държавна сигурност.

Нямаше ли възможност да се направи разграничение между сътрудниците, работили наистина за държавата и тези, които просто са правили елементарни донесения, както се казва за комшията?

Когато става въпрос за това защо няма разграничение, аз съм чел протоколите от  разискванията при приемането на закона, който се обсъждал в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и личното ми мнение е, че Комисията по досиетата е един независим държавен орган и тя  не би трябвало да взема страна независимо кой е работил за националните интереси и кой е доносничел. Точно тук е мястото и ролята на гражданското общество, на медиите и на хората, които трябва да дадат оценката, защото ние даваме възможността те да се запознаят с тези архивни единици и материали за съответните лица. Но повярвайте ми, че един човек, който е тръгнал да осъществява политика или да се занимава с публични дейности най-малкото той трябва да има уважението към това общество, към българския народ, заради което трябва  да се знае кой, кое е. Тези хора имат възможност  да се запознаят, имат достъп до тези материали и те сами да дадат оценката, народа да даде оценката, а не Комисията по досиетата  да казва този е бил добър, онзи е бил лош. Нека и тези хора сами да обяснят на избирателите или на съсловието, в което са ангажирани,  имат тази възможност. Законът няма лустрационен характер и ние не ограничаваме нито един субект, който по един или друг начин е бил съпричастен към ДС  да заема каквато и да била длъжност.