Десетилетия наред американските интереси диктуваха ставащото в Близкия изток. Войната в Газа и неуспешната интервенция на САЩ в Иран обаче промениха това, а и Русия изгуби част от влиянието си. Кой ще се възползва сега.
Съюзниците на САЩ са обект на постоянни атаки и провокации от страна на Иран от месеци, а всички държави в региона плащат цената за една война, която Вашингтон очевидно не може да спечели. Картите се раздават отново, а с „американския Близък изток“ е свършено, както написа известният политолог и автор Марк Линч в своя статия във „Форин Афеърс“ от август.
Балансът на силите се променя
Десетилетия наред американските интереси диктуваха динамиката в Близкия изток. САЩ се опитваха да форсират изграждането на отношения между Израел и част от съюзниците им в региона - водени от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. В техен противовес стояха съюзниците на Русия - Сирия на Асад, Иран и неговите проксита в останалите държави.
Войната в Газа, както и неуспешната интервенция на САЩ и Израел в Иран промениха това. Паралелно Русия изгуби голяма част от влиянието си. В последните месеци мантрата, че американските бази гарантират неприкосновеността на редица държави в Персийския залив, Саудитска Арабия и Йордания, бе развенчана. Накрая Иран откри ново средство за изнудване на света и нов начин да срине американската хегемония - чрез ефективното блокира на трафика през Ормузкия проток. Апетитите на Турция пък, която не крие амбициите си да доминира в региона, се засилиха.
Сирия в окото на бурята
В ключовите моменти от гражданската война в Сирия, продължила над 12 години, Башар Асад разчиташе на Хизбула за подкрепа. След 7 октомври и терористичното нападение на Хамас срещу Израел, войнствената ливанска групировка изгуби позиции, а според експерти това допринесе и за края на управлението на династията Асад, продължило над 50 години. На власт в Дамаск дойде Аш Шараа, бивш ръководител на ислямистката групировка „Ал Нусра“, обявена за терористична организация от САЩ през 2012 година. И така Турция, която разполага с втората най-голяма армия в НАТО, се превърна в основния съюзник на Сирия.
Израел пое контрола над милитаризираната зона по границата със Сирия, а днес властите и жителите на разсипаната от войни и конфликти държава се оплакват, че Тел Авив изгражда нови бази там. Проиранските милиции в съседните Ливан и Ирак са отслабени, но далеч не са изчезнали. „Не бива да бъдем принуждавани да избираме между експанзионистичната политика на Израел и тази на Иран“, заяви наскоро сирийският президент в интервю за „Ал Джазира“.
Турция разширява влиянието си
Турция използва възможността да подсигури влиянието и ролята си на гарант за сигурността в Близкия изток. Наскоро Анкара подписа споразумение за обща отбрана със Саудитска Арабия и Пакистан. Такъв ход влиза в сериозен конфликт с американския план за нормализиране на отношенията с Израел, тъй като напоследък напрежението между Ердоган и правителството на Нетаняху ескалира. То буди тревога и в Обединените арабски емирства, които разчитаха на Вашингтон и съвместната работа с Израел за развитието си, отбелязва германският „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
Аш Шараа не се оплаква от външнополитическите амбиции на Турция, които неведнъж са описвани като „неосмански“, пишат още Кристоф Ерхард и Кристиан Майер във ФАЦ. Това отваря врати на Анкара, която надали планира да поеме пълен контрол над Сирия, но със сигурност иска послушен партньор, който да не възразява на засилено турско военно присъствие, четем още в изданието.
Шанс, невиждан от 70 години
Един Близък изток, населен с режими, които са по-малко склонни да следват водещата роля на Вашингтон при налагането на непопулярни политики и да потискат обществената опозиция, в дългосрочен план вероятно би бил по-стабилен от този днес, пише Марк Линч. Сегашният ред е към края си и това може да е последният шанс за американските лидери да променят курса, за да запазят част от влиянието си, допълва той.
При всички положения Близкият изток се променя и днес нови актьори имат шанса да придобият все по-голямо регионално влияние. Шанс, който не се появявал вероятно от 1956 година насам, когато Суецката криза окончателно сложи край на имперското влияние на Великобритания. Събитията в Египет тогава отвориха вакуум. И точно от него се възползваше Вашингтон. Предстои да видим кой ще се възползва сега.